Божана Апостолова: Да влезе Бойко в първата книжарница и да си купи една книга !

Божана Апостолова:
Да влезе Бойко в първата книжарница и да си купи една книга !

Свестен творец като Вежди Рашидов правителството ще го направи за смях.

Източник: Snews.bg
Публикувано:29.10.2010

Три дни преди Деня на народните будители пловдивската поетеса и издателка Божана Апостолова от телевизионния екран призова българския премиер да чете, а медиите да пишат за култура. Какво каза още жената, която отказа почетното гражданство:

Българите обичат своите творци - художници, писатели, поети. Но българинът е докаран до просешка тояга. Вие да сте чули политиците ни да споменават думата „култура”. Аз се притеснявам, че един свестен творец като Вежди Рашидов ще го направят скоро за смях – правителството ще го направи за смях. Защото култура без пари не се прави.

И аз бих казала на министър-председателя, на Бойко Борисов, да влезе в първата книжарница, да си купи една книга и да я вдигне високо и да извика: „Следвайте духа български!”. Не съм чула досега премиерът да спомене думата „книга”. Знам, че е важно да нахраниш хората, но убиеш ли духа... народът ти е мъртъв!

Кой запази българския народ жив 7 века – точно будителите! За да се сети българският народ в тази криза, че съществуват българските писателите, поне медиите трябва да говорят за писатели. А кой връща моралните ценности у хората. Кой ги връща? Връщат ги точно книгите.

Books Bg Times

Монолозите на Газа – или детство,примесено с война

Монолозите на Газа – или детство,примесено с война

На 17.10.2010 г. в много градове по света, включително и в София, деца четоха историите на своите връстници в Газа - за ежедневието по време на война, за мечтите, за разочарованията, за очакванията.
На 17.10.2010 г. в много градове по света, включително и в София, деца четоха историите на своите връстници в Газа - за ежедневието по време на война, за мечтите, за разочарованията, за очакванията.

„Аз си мечтая да преживея един-единствен ден свободен и мисля, че това не е кой знае колко голяма мечта, но трудно може да се осъществи.” (Ахмад, р. 1993 г.) „В болница „Шифа” видях гледка, която няма да забравя никога. Стотици трупове едни върху други. Кръв, меса, кости - едни върху други. Не се знае кой е мъж, кой - жена, даже кое е дете. Камари плът по леглата и много хора - плачат, пищят, не знаят къде са децата им, къде са мъжете им, къде са жените им.” (Ахмад, р. 1996 г.) „Иска ми се за един ден да съм президент на Палестина - да заздравя любовта и мира между хората, да прекратя омразата и злобата в сърцата им, да сложа край на разцеплението. Това ще бъде едно от първите ми президентски решения. Но за съжаление не аз съм президент и затова имаше война.” (Фатима, р. 1996 г.)

Децата в ивицата Газа нямат много забавления. Не играят по детските площадки. Не защото няма с кого, а просто за да не бъдат убити или ранени от някой снаряд, паднал от самолетите, които непрекъснато кръжат над палестинската земя. Пък и няма къде. Почти всичко е разрушено. На картата на Палестина четем имената на градовете Газа, Рафах, Хан Юнис... И си мислим, че тези градове са като всички останали - хора, къщи, улици, радостни и нещастни. Не. Тези селища са само на картата. Там няма живот. Там има предимно смърт. Децата в Газа са виждали повече смърт от служителите в една морга.

Животът на тези деца е по-страшен от разказите на Таня Савичева за обсадата на Ленинград по време на Втората световна война. Затова те се опитват да не мислят за войната. Поне за малко. Правят това чрез театър.

Именно тази театрална група организира едно мероприятие, наречено “Монолозите на Газа”*. На 17.10.2010 г. в много градове по света, включително и в София, деца четоха историите на своите връстници в Газа - за ежедневието по време на война, за мечтите, за разочарованията, за очакванията. Засега за участие в тази хуманна инициатива са дали съгласието си театрали от арабските държави, Великобритания, Гърция, Зимбабве, Италия, Кипър, Норвегия, Швеция и други. А на 29.11.2010 г., когато е Международният ден за солидарност с народа на Палестина, в Ню Йорк ще бъде представен спектакълът „Монолозите на Газа”, където всички тези истории ще бъдат разказани на много езици, включително и на български. Тези деца не мислят за друго, освен за мир. Не мислят за пари, не мечтаят за известност, не искат къщи на Лазурния бряг... Трудно е да си го представим. Почти всяка вечер по телевизията съобщават за поредното нападение над Палестина. На колко от нас, които сме далеч оттам, ни минават покрай ушите подобни съобщения. Казваме си - “какво да направя, далеч съм.”

Представете си вашето дете - то играе някъде в парка, където се разхождат агресивно настроени млади хора - те пият, дрогират се, използват вулгарни думи... Лоша обстановка, нали? Всяка майка иска да опази детето си от подобни места. А децата на Палестина непрекъснато ходят под куршумите. Те няма как да бъдат предпазени от случващото се там. Не всяко семейство има възможността да избяга, защото ивицата е под абсолютния контрол на една чужда държава - Израел. Още от ранна възраст те живеят в страх, много от тях не искат да ходят на училище, защото се страхуват да не би да бъдат под прицел, докато получават образование.

Най-много ме впечатлиха думите на седемнадесетгодишния Ахмад, който казва: “Всяка пропаст има дъно, Газа няма дъно.” Дали наистина няма дъно? Дали ужасиите там един ден ще свършат? Само си представете - разказите на тези деца след двадесет години. И те разказват колко е хубаво в Газа, как слънцето не е закрито от пушека на снарядите и бомбите, как децата им играят на брега на морето, необезпокоявани.

Дали е възможно?

Младежта на Газа събра своите разкази. А на 17.10. под формата на хартиени корабчета от крайбрежието на ивицата Газа отплаваха монолозите на Газа към света. Този път никой не може да ги спре под предлог, че са подозрителни обекти. Няма как да стрелят по тях. И тези разкази стигнаха до много човешки души по света, дошли да ги чуят.

В Палестина децата нямат време за комикси и анимационни филмчета. Те трябва да оцеляват. А оцеляване и детство са несъвместими неща.

* Разказите „Монолозите на Газа” са преведени от арабски език от Мая Ценова.

25 October 2010, Monday
МОМЧИЛ О. ШОПОВ

"Заман" / Bokks Bg Times

Турски сериал от 3 или 4 сезона ще бъде заснет по романа на Людмила Филипова "Анатомия на илюзиите"

Снимка:Людмила Филипова.

Снимат турски сериал по Людмила Филипова

Сравняват нашата писателка с Елиф Шафак

Турски сериал от 3 или 4 сезона ще бъде заснет по романа на Людмила Филипова "Анатомия на илюзиите" и неговото продължение, което българската писателка току-що е написала. Режисьор ще бъде известният турски кинаджия Осман Сънав - автор на над 20 известни филма в южната ни съседка. Режисьорът е автор на най-гледания турски филм през 2007 г. - екшъна "Операция череша". Интересът на Сънав бил привлечен, след като български турци споменали за романа.

"Подписахме договор преди месец и той откупи правата ми при добри условия", разкри Людмила. В момента екипът на Сънав чака професионален превод на романа, който скоро ще бъде издаден от най-голямото издателство в Турция - "Доган". "Стъклени съдби" на Людмила Филипова също ще бъде издаден в южната ни съседка. Пресата в Турция нарече нашата писателка "най-четената в България" и я сравни с Елиф Шафак.

новинар / Books Bg Times

Марио Варгас Льоса с Нобелова награда за литература за 2010 г.

Марио Варгас Льоса с Нобелова награда за литература

Марио Варгас Льоса

Нобеловата награда за литература отнася тази година Марио Варгас Льоса, съобщи Кралската шведска академия. 74-годишният перуански писател се смята за един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти.

Най-авторитетното литературно отличие се присъжда на Марио Варгас Льоса заради впечатляващата "картография на структурите на властта и запомнящите се образи на съпротивата, бунта и поражението на индивида", както се сочи в мотивировката на Нобеловия комитет.

Сред най-известните произведения на Варгас Льоса са: "Раят е другаде", "Смърт в Андите" и "Празникът на козела". През 1996 г. той е отличен с Наградата за мир на Борсовия съюз на германските книгоразпространители. Последният носител на Нобеловата награда за литература от латиноамериканска страна беше през 1982 г. Габриел Гарсия Маркес. Миналата година престижното отличие отнесе германската писателка от румънски произход Херта Мюлер.

Писателят-номад

Льоса прекарва голяма част от живота си в Европа

Варгас Льоса бил "силно развълнуван и във възторг" от присъждането на наградата, каза председателят на Нобеловия комитет Петер Енглунд. Понастоящем писателят живее в Ню Йорк, където преподава в университета Принстън.

Марио Варгас Льоса е роден през 1936 г. в Арекипа в семейство от средната класа. Много години от живота си известният перуанец прекарва в Европа и Северна Америка. Точно по тази причина често го определят като "европейски" мислещ писател. Но в сърцето си, с цялата си душа той е латиноамериканец, който се чувства у дома си и в Европа, казва самият Льоса.

Писателят, който окачествява себе си като "либерален", страстно се меси и в политиката. Демокрацията в Латинска Америка е застрашена, предупреждава той. Ляво ориентирани популистки лидери като венецуелския президент Уго Чавес той упреква, че се стремят към "комунизъм като в Куба".

Въпреки номадския му живот - според собственото му признание Варгас Льоса е живял в над 40 различни жилища - само три от романите му отварят дума за перуанската му родина: "Войната в края на света", "Празникът на козела" и "Раят е другаде". Действието на излезлия му през 2006 г. роман "Лудориите на лошото момиче" се разиграва отчасти в Перу, отчасти в Европа.

Светът, в който се раждаме

"Светът на Хуан Карлос Онети" - най-новият роман на Льоса

Световна слава Варгас Льоса добива още с първия си роман "Градът и кучетата" /1963/ - силен и вълнуващ разказ за живота при авторитарните системи.

През месец юли тази година Варгас Льоса представи във Франкфурт на Майн най-новия си роман, озаглавен "Светът на Хуан Карлос Онети". Светът на уругваеца Онети, който е историческо лице, е белязан от отчаяние, неуспехи и песимизъм. "Не е ли точно такъв светът, в който се раждаме и отрасваме в Латинска Америка? Не е ли това континентът, на който всички опити за демократизация отново и отново търпят неуспех?" - този въпрос си задава Марио Варгас Льоса.

Миналогодишната носителка на Нобел за литература Херта Мюлер

дв / Books Bg Times

„Небостъргач“,Тахсин Юджел

„Небостъргач“ или как перлата на Босфора се превръща в Ню Йорк

понеделник, 27 септември 2010 13:59

„Небостъргач“
Тахсин Юджел
Издателство “Унискорп”

Много сатира, сарказъм, ирония, подигравателно отношение към простотията, простащината и грандоманщината на съвременните псевдо бизнесмени. Плачевно смешна история за превръщането на перлата на Босфора във втори Ню Йорк.

На голяма юридическа кантора в Истанбул са поверени делата на новоизлюпения богаташ Темел Дирек, който доста прилича на нашенските дебеловрати, набедени за бизнесмени, готови на всичко, за да лъснат с многото си пари и невероятни възможности – чиста грандоманщина. Темел е очарован от небостъргачите в Ний Йорк и решава да превърне Истанбул във втори Ню Йорк – дори не може да запомни и правилно да произнася името на космополитния град.

Започва да разрушава новопостроени от фирмата му жилищни блокове въпреки протестите на хората, които са ги създали. Купува парцели, проектира в несвяст с едничката цел да издигне колосални сгради. За нещастие в центъра на вече закупените парцели се озовава старата къщичка с дворче на пенсиониран учител, който за нищо на света не желае да се раздели с имотеца си. Темел и хората му, юридическата кантора предприемат мощна атака срещу горкия старец и след много перипетии и машинации той в крайна сметка става жертва на грандоманските тежнения на Темел. Неговите хора убиват учителя.

Друга важна и наситена с изключителна ирония линия в романа е построяването на истанбулска Статуя на свободата, която задължително трябва да засенчи прочутата в цял свят оригинална статуя в Ню Йорк, и безумните идеи, отприщили се в главата на свръхамбициозния „строител“ на Истанбул на бъдещето.

всеки ден / Books Bg Times

Писателката Даниел Трусони:В България има прекалено много полиция !

Уил Смит ще снима филм по романа "Ангеология", разкрива авторката

Българинът изстрелва всяка жена на върха

Когато дойдох в София, казвах само "да", но ми стигна, за да се омъжа, признава Даниел Трусони

Американската писателка Даниел Трусони, автор на бестселъра "Ангеология", пристигна в България, за представи романа си на "Аполония" в Созопол. Премиерата е в неделя от 20 ч в Художествената галерия. Историята, в която интригите са задвижени от тайно общество от учени, наречени ангелолози, се случва в България, Америка и Франция. Всичко започва с откриването на небесно създание в пещерата Дяволското гърло в Родопите. Гигантите от "Сони пикчърс" неотдавна купиха правата за книгата. Филмът ще бъде продуциран от самия Уил Смит. Дамата, която е издавана от "Сиела", е омъжена за българин - писателя и пианист Николай Гроздински. Той завършва Музикалното училище в София, после учи джаз в "Бъркли". Когато е на 22, му щуква да замине за Индия и да стане монах. По-късно се връща в лоното на обикновения бит, а Даниел му ражда дъщеря и син. Пише и първия си роман - "Вдън земя", в който разказва за баща си, участник във войната във Виетнам. Съпрузите говориха за литература, любов и политика пред "Стандарт".

Американката и българинът са отличен семеен и творчески дует
фото Георги НИКОЛОВ

- Даниел, как ви хрумна да ситуирате ангели в Родопите?
- Живях в България от 2002 до 2005 г. с мъжа ми Николай. Пътувахме много из страната. Той ми беше казал за тази пещера в Родопите - Дяволското гърло. И един ден влязох. Впечатли ме страшно много. Хареса ми митологията, свързана с мястото. После дълго ми се искаше да го включа в роман, в който да се разказва за монахиня. По-късно проучвах женски манастир, много специален, понеже монахините вътре се интересуваха от ангели, имаха огромна библиотека с книги за тях и им се молеха. Изведнъж всичко се подреди в главата ми. Но първо бе интересът ми към България и Родопите, ангелите като тема дойдоха после.

- Небесни създания, вампири и магьосници като Хари Потър в последните години са герои на най-четената литература. Дали това не е реакция към технологичния напредък?
- Може би, но има и още нещо. Хората вече не са религиозни. В същото време обаче искат нещо магическо, необикновено, което да ги издърпа от всекидневния живот. Сега, когато всички са потопени в капитализма вещоманията, купуването, се засили гладът за митология и вълшебства. Най-интересният източник за тях е Библията. Тя е световният роман, който най-много се занимава със свръхестествени явления.

- Какво още ви впечатли в България?
- Живях почти четири години в квартал "Изток" в София. Беше ми твърде добре. Моята дъщеря се роди в този период от живота ни. Обожавам Созопол и Несебър - изобщо древните градове по Черноморието са ми тръпка.

- А хората?
- Ами аз се омъжих за един от вас и ми харесва. Имам много приятели българи. Вие по принцип сте четящ народ. В момента издателският бизнес върви напред. Знам, че преди 10-15 години хората са мислили само за изкарването на прехраната. В подобна ситуация няма време за четене и култура. Сега обаче всичко се променя. Едно нещо само не ми харесва в България. Има прекалено много полиция! Николай винаги се смее, когато се оплаквам от това. Но наистина е прекалено. Постоянно ме спират с колата, за да видят документите ми. Като изключим катаджиите, много харесвам България.

- Николай, как обяснявате този парадокс - чужденците винаги харесват страната ни, а българите предимно се оплакваме. Дали пък някой не бърка?
- Ние, българите, едновременно обожаваме и плюем България.
Това е шизофренично състояние. Когато сме тук, я критикуваме като най-лошата страна на света и говорим, че трябва да я напуснем. Но когато сме в чужбина, се кълнем, че няма по-прекрасна от нея, че българите са най-умни, най-добри математици и т.н. Е, има и емигранти, които щом се озоват навън, почват да злословят. На двете крайности сме. Това говори за тежки комплекси. Най-големият е, че не сме успели като нация.

- Даниел, след вашия успех и този на Елизабет Костова вече можем да говорим за синдрома на българската снаха в световната литература, чиито романи могат да бият по рейтинг и печалби Дан Браун. Да не би съпругът от България да е в ролята на вдъхновител?
- Николай ми помага много. Писатели като мен и Елизабет представят страната ви на американците - за тях е напълно нова и непозната. Да, мъжете от България са наясно с живота.

- Как се срещнахте и влюбихте?
Даниел: Срещнахме се на писателска конференция в Америка. Много бързо се харесахме. Спонтанно решихме да се оженим в България.
Николай: Май се случи в община "Средец". Даниел: Беше тъмно като в пещера. Не разбирах нищо от думите на човека, който ни бракосъчетаваше. Николай обаче ме беше предупредил - какво и да става, да казвам само "да". Така че аз дори не знам дали сме женени. Николай: А, по документи сме!

- Пишете и двамата. Има ли конкуренция?
Николай: Помагаме си много. В САЩ има доста писателски двойки. Подобно семейство има плюсове, понеже писането е самотна дейност. Единствено друг автор би могъл да разбере как се създава книга и от какво имаш нужда, докато това се случва.
Даниел: Писането ти дава свобода, която другите професии обикновено нямат. Можем да живеем навсякъде по света, без да говорим езика. С Николай си пасваме, имаме един и същ график. Всяка сутрин ставаме, завеждаме децата на училище, после пишем в две различни стаи от 9 до 13. Обядваме и продължаваме. Но тази професия има и негативи. Няма кой да ти се обажда, да те подстрекава, да ти дава срок. Затова трябва самодисциплина, мотивация, желание да твориш и постоянство.

- Николай, на 22 години ставате монах в Индия, после отивате в САЩ. Какво ви се случи тогава?
- 5 години живях в Индия. Те са достатъчно, за да попиеш всичко необходимо. Бях и в Тибет. Исках да науча езика им и да разбера традициите им. В тамошните университети има много логика, на почит са дебатите. Винаги се провеждат по правила, има метод за задаване и отговаряне на въпроси. Като игра на шах е. Те държат на полемиката, изследват религиозните състояния. Монасите иначе живеят много бедно.

- Срещнахте ли се с Далай Лама?
Николай: Учих в неговия манастир - Институт за будистка диалектика. След 5 години в Тибет си бях направил списък от въпроси, на които лично да ми отговори. Той ми даде прекрасни отговори. В Далай Лама живеят две личности когато е учител, е един, но се променя коренно в ролята си на политически лидер на една нация без държава.

- Даниел, Обама губи популярност и според последното проучване е по-скоро нехаресван от американците. Защо е така, според вас?
- Обама не изпълни голяма част от обещанията си. Хората го избраха, защото искаха промяна. Бяха уморени от консервативната, военноориентирана политика на Буш. Ние все още сме в Ирак и Афганистан. Адски много данъци отиват за армията. Здравеопазването е пак толкова зле и системата няма да проработи. Месят се различни частни бизнеси, а хората искат централизирано, универсално здравеопазване.
Американците са разочаровани и обезверени от Обама. Да, той е интелигентен, очарователен, говори прекрасно. Но хората вече осъзнават, че не е кой знае колко по-различен от Джордж Буш.

- Даниел, Америка има 200-годишна демокрация, а нашата е на 20. Имате ли обяснение защо на Изток прилагането на западни модели все дава грешки?
- Демокрацията е по-добра от тоталитаризма, комунизма и всички други системи. Но тя не е перфектна нито в Америка, нито тук. Отвъд океана хората са залети от реклами и медии. Гласуват, без да знаят какво става зад кулисите. За да заработи перфектната демокрация, хората трябва да са изключително образовани. В САЩ има особено явление: в Ню Йорк хората са толкова заети, че не им остава време да научат какво става във Вашингтон. Работят по 40-50 часа на седмица и нямат енергия за друго.
Райко БАЙЧЕВ

Books Bg Times

Топ-10 на най-богатите писатели

Топ-10 на най-богатите писатели

Най-богатият писател за 2010 г. е американският автор на трилъри Джеймс Патерсън, заработил от януари досега 70 млн. долара, разкрива класация на сп. Forbes.

При това, през 2012-13 г. състоянието на Патерсън ще нарасне значително, тъй като по договор за 2 г. той трябва да "произведе" (сам или в съавторство) 11 книги за възрастни и 6 за деца. На второ място след Патерсън, със спечелени 40 млн. долара, е Стефани Майер. Нейната вампирско-тинейджърска сага "Здрач" до момента е преведана на над 30 езика и е публикувана в сумарен тираж над 100 млн. екземпляра. Трети в класацията е вечният Стивън Кинг, с приход 34 млн. долара, 8 от които са от преиздаването на по-стари негови творби. Друго, с което класацията на Forbes прави впечатление, е, че милионер можеш да станеш и с писане на т.нар. чиклит (Джанет Иванович) и че единственият до момента писател-милиардер в света - Джоан Роулинг ("Хари Потър") тази година доста "изостава" с печалбите. Ето и пълния топ-10 на най-богатите писатели в света, 7 от които са американци, а трима - британци:

1. Джеймс Патерсън - 70 млн.
2. Стефани Майер - 40 млн.
3. Стивън Кинг - 34 млн.
4. Даниел Стийл - 32 млн.
5. Кен Фолет - 20 млн.
6. Дийн Кунц - 18 млн.
7. Джанет Иванович - 17 млн.
8. Джон Гришъм - 15 млн.
9. Никълъс Спаркс - 14 млн.
10. Джоан Роулинг - 10 млн. /БГНЕС

Ню Йорк / САЩ

Books Bg Times