Там,където свършва тази малка вселена,започва истинската религия.Там свършват дребните радости и скърби,свършва знанието за нещата и започва релността.Докато не се откажем от жаждата за живот,от силната привързаност към това наше преходно обусловено съществуване,нямаме никакъв шанс да хвърлим дори и бегъл поглед към безкрайната свобода отвъд.Очевидно е тогава,че единственият начин за постигане на тази свобода,която е цел на най-възвишените стремежи на човечеството,е да се откажем от този дребен живот,от тази дребна вселена,от тази земя,от рая,от тялото и ума,да се откажем от всичко,което е ограничено и обусловено.Ако се откажем от привързаността си към малката вселена на сетивата и ума,веднага ще станем свободни.Единственият начин да се отървем от оковите е да преминем отвъд ограниченията на закона,да преминем отвъд причинността.

"Карма Йога",Свами Вивекананда

Популярни публикации

Популярни публикации

Популярни публикации

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Орхан Памук идва в София

С дъщеря си Риа при получаването на Нобелова награда.

Нобеловият лауреат искал да стане художник

Орхан Памук идва в София

Магьосникът на словото ще гостува на фондация "Елизабет Костова"

Орхан Памук идва в България на 18 май. Нобеловият лауреат за литература ще гостува за първи път в София по покана на фондация "Елизабет Костова". Когато през 2006-а прочутият турски писател получи най-високото отличие за творчеството си, някои го изтълкуваха като чисто политически акт. Памук стана световноизвестен поради факта, че книгите му съчетават традициите на европейската литература с османската изящна фраза. Сблъсъкът и взаимодействията между "източно" и "западно" са основната тема в романите му "Името ми е червен", "Бялата крепост", "Сняг". Но на откриването на Франкфуртския панаир Орхан Памук не се поколеба да обвини родината си, че продължава да ограничава свободата на словото. Направи го на официалната церемония в присъствието на президента Абдулах Гюл. "Въз основа на чл. 301 от Турския наказателен кодекс, с който се опитват да сплашват писатели като мен, стотици автори и журналисти са изправяни пред съд и са осъждани", заяви Нобеловият лауреат. Пак през 2006-а авторът на "Черна книга" имаше за кратко проблеми с турското правосъдие заради думите му по повод геноцида над арменците.
Българските фенове познават още от изключителните истории на Памук - "Джевдет бей и неговите синове", "Истанбул", "Нов живот" и "Музей на невинността" са излизали с клеймото на "Еднорог". Орхан Памук е почетен член на Американската академия за литература и изкуство, а през 2005 г. сп. "Тайм" го включва в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.
Интересно е, че между между 17-ата и 22-рата си година бъдещият прозаик мислел да се посвети на изящните изкуства. "Тогава дори не бях започнал да пиша. Сега с новия си проект се връщам към юношеската си мечта", казва романистът, който 8 години работи над книгата си "Музей на невинността". Неслучайно той изнася лекции в Колумбийския университет на тема "Рисунки и текстове". Там разяснява на студентите как илюстрациите допълват думите и как словото дорисува картините в съзнанието на читателя. "Образите и думите са носители на мисли", обяснява Орхан Памук.
Искра Крапачева

вст / Books Bg Times

вторник, 25 януари 2011 г.

Господарката на чифлика,Орхан Кемал

Хермес пуска хитова турска книга

„Господарката на чифлика” е история в три части, в която Кемал описва живота на обикновените хора в променящото се общество на Турция през първата половина на XX век, техните страсти и любови, разочарования и надежди.

Гюллю е бедно момиче, което работи във фабрика за преработка на памук в Адана. Животът й е суров, но лъчът светлина в дните й е любовта й към Кемал, млад мъж от арабски произход, който също работи във фабриката. Чувствата им обаче срещат непреодолимо препятствие.

Племенникът на богатия чифликчия Музафер харесва Гюллю и решава, че я иска за своя жена. Бащата на момичето вижда в този брак изгодна сделка, чрез която да подобри социалното си положение, и с охота дава дъщеря си срещу солидна сума пари. Въпреки всичко, Гюллю остава непреклонна и отстоява любовта си към Кемал с всички сили. Плановете на баща й Джемшир и брат й Хамза обаче са различни.

Превратностите на съдбата разделят завинаги двамата млади. Гюллю все пак успява да намери утеха и любов в лицето на заможния Музафер бей, за когото се омъжва, и заживява в чифлика. Животът им ги изправя пред много трудности, но никой не е готов за трагедията, която настъпва. Хабип - селянин, чиято земя Музафер заграбва, отмъщава на богаташа за унижението и нещастието си и го убива. Останала сама, вдовицата Гюллю се превръща в господарката на чифлика.

По трилогията „Господарката на чифлика” е заснет един от най-популярните и хитови телевизионни сериали, продуциран от турския Kanal D. Една от главните мъжки роли се изпълнява от Мехмед Аслантуг, известен на българската публика с участието си в ролята на Селим от сериала „Истанбулска приказка”, излъчван в националния ефир.

Откъс от романа „Произшествието”, книга първа от трилогията „Господарката на чифлика”

Крясъкът събуди Гюллю и тя се ослуша. Да, гласът на брат й. Пак беше надул гайдата. От нищо нещо правеше и безпокоеше орталъка с лудата си глава. Да му се не видеше и животът. Нима трябваше да се събужда точно когато бе заспала така сладко? „Блъскай, работи, кучетата да спрат, ама ти недей. Точно когато си се унесъл...”

Гласовете се приближаваха. Нададе ухо. Звук от стъпки на четирима-петима души и от бръщолевене... Идваха, и то у тях. Ама че работа, сега с пияници ли трябваше да се разправя?

Бутна майка си, която спеше до нея. Тя се беше унесла дълбоко, уморена до смърт от работа в памучния цех - цяла седмица по дванайсет часа на ден, след което пък переше вкъщи и бършеше дъските на пода. Когато отново се дочу наблизо вик, Гюллю се притесни още повече. Бутна майка си по-силно.

- Мамо, мамооо!

- А? – промълви тя в просъница.

Отгърна юргана и скочи. Младото й лице вече беше набраздено от бръчки, имаше уморен вид, но си беше все пак красива. Отпусната, тя погледна дъщеря си с пребледняло лице и сънени очи.

- Какво има?

- Твоят си идва – каза Гюллю. – Аз си лягам. И без това умирам за сън... Ако пита за мен, кажи, че спя и да не ме буди!

Легна и придърпа юргана над главата си.

Последният вик на сина й, точно под прозорците им, успя съвсем да разсъни бедната женица. Бяха пред вратата. Докато успее да изтича с фенера, те вече ритаха по нея.

- Идвам, синко, идвам!

Отвори вратата. Слабата светлина на фенера освети пиянските лица на петимата насвяткали се мъже.

- Майко, защо закъсня да отвориш вратата, а? – изрепчи се Хамза.

И да искаше да каже нещо, да обясни защо се е забавила да им отвори вратата, никой не я слушаше.

- Заповядайте – каза Хамза. – Заповядай, Рамазан бей!

Залоглу видя постланите легла и се отдръпна.

- Притеснихме ви бе, срам за нас...

Хамза го дръпна за ръката.

- Ама ти си много интересен... Що за дума „притеснихме ви”? Жените са по-долни от мъжете. Нима ги броиш наравно с мъжете? Чувствай се като у дома си, не се притеснявай, за бога...

Джемшир не можа да каже нищо покрай сина си.

Петимата мъже нахлуха в стаята с калните си обувки, с ракията и мезето и с вонящ на анасон дъх. Хамза, като видя, че сестра му спи, се обърна гневно към майка си. Мерием се боеше много от сина си. Разбра каква е работата. Отиде до постелята на дъщеря си и коленичи. Внимателно я побутна и прошепна името й. Гюллю и без това беше бясна. Защо трябваше да става точно когато е заспала толкова сладко? Какво като са брат й и баща й, да не би да са богове? На всичко отгоре сама си изкарваше прехраната!

Майка й щеше да се побърка.

- Дъще, Гюллю, моля те, за бога, стани!

Нямаше пък да стане, нямаше!

- За бога, стани, дъще, стани!

Хамза се втурна към леглото й. Хвана и дръпна юргана и го запрати встрани. Полата на Гюллю се беше надигнала нагоре и изведнъж се видяха белите й крака. Залоглу беше изумен. Помисли си, че досега не беше виждал толкова хубави крака, и сърцето му затуптя учестено.

Гюллю скочи от постелята и се нахвърли върху брат си:

- Дай ми юргана, дай ми го, бе!

- Момиче, виж какво...

- Гледам, какво има?

- Може ли да спиш пред гостите? Срамота!

- Щом е срамно, за моя сметка е, дай ми юргана!

- Гюллю, виж какво...

- Гледам, ето!

- Запомни хубаво, ще ти потърся един ден сметка за това, да знаеш!

- Сметка щял да ми търси, ха! Дай ми юргана!

Намеси се бръснарят Решит. Взе юргана и го даде на момичето, а на Хамза каза:

- Ти си гледай гостите.

Хамза обаче беше разярен.

- Ах, Гюллю, мръснице, запомни това! Благодари се на гостите, иначе щях да ти разкажа играта...

Щеше да започне да псува, ако Решит не му беше запушил устата с ръка. После коленичи до Гюллю. И Мерием беше коленичила. Двамата успокоиха Гюллю. Тя всъщност никак не се бе успокоила. От къде на къде? Какво като са гости, да не би да са нейни гости? Домът им да не е механа?

Залоглу седеше омаян, не отделяше очи от момичето и вътрешно му се искаше да я прегърне, да я целува, да я стиска здраво. Ама какво момиче само! Беше в края на постелята, слушаше бръснаря Решит и майка си, но не мирясваше. Веждите й бяха смръщени. Точно такова момиче искаше. Като кажеш „жена”, от време на време да бъде именно такава, с характер, защо не и пищов да умее да държи. А и такава си беше. Тя умееше и оръжие да държи, и нож... Не прекланяше глава. Не се примиряваше със съдбата си, не признаваше батко-матко!

Изведнъж дойде на себе си. Народът беше надигнал чаши за наздравица. И той взе чашата си и я изпи до дъно за здравето на Гюллю.

Тя гледаше гневно отстрани мъжете на масата. Засмя се на комичния вид на Залоглу с големия му мустак, пояса, чизмите, потурите. Клоун ли беше, що ли? Дребен колкото юмрук мъж, пък с такъв голям и рунтав мустак, с големи чизми. Как така? Ама той нея ли зяпаше? „Проблем – помисли си тя. – А пък мустакът му... Мисли се за нещо и си оставил голям мустак. А пък чизмите му... А иначе лицето му като червей!”

На Залоглу обаче му харесваше тя да го гледа изпод вежди.

Възбуди се. Наля си ракия в чашата, вдигна наздравица, без да има нужда, и надигна чашата, гледайки Гюллю. И й смигна.

Източник:GustoNews / Books Bg Times

сряда, 29 декември 2010 г.

Книги за подарък

Книги за подарък

29.12.2010

Все повече хора избират книги за подарък. За Коледните и Новогодишни празници това е един красив и запомнящ се жест за близките и приятелите.

Най-търсени за празниците са романите и детските книжки. Тези, които обичат да пътешестват, избират енциклопедиите, а други се спират на приложната психология. Най-новото в книжарниците е малък настолен календар с мисли на известни хора.

Мария Бозурова - собственик на книжарница: "Когато седнеш на бюрото си и погледнеш една хубава мисъл, така денят ти става по-приятен".

Книгата е много специален подарък за всеки. Защото с нея подаряваме история, знания и хубав спомен.

Жена: Има една такава мъдрост: "Човекът е свободен, когато не се нуждае от нищо, но това е философия, до която трябва да стигнем, четейки книгите".

Но понякога, колкото и да ни се иска да прочетем поредното издание на любимата ни книга, парите са тези, които ни спират да посегнем към нея.

- Купувате ли книги? Ми, не. Защо? Защото няма пари!

Какво ще подарите за Новогодишния празник, избирате вие. А защо не - хубава книга!

Автор:Радослава Христова

бнр / Books Bg Times

Пол и характер,Ото Вайнингер (пълен превод)








Най-високо стоящата жена все пак се намира безкрайно по-низко от най-низкия мъж.

стр.312,Пол и характер,Ото Вайнингер

понеделник, 27 декември 2010 г.

Философът Ото Вайнингер за сходството между политиците и проститутките

Предизвикателни размисли на философа Ото Вайнингер

Философът Ото Вайнингер за сходството между политиците и проститутките

1_1_1_Otto_1.jpgПредлагаме предизвикателни размисли на австрийския философ Ото Вайнингер за родствените неща между проститутките и политиците. „Проститутката дава безграничен простор на своето влечение, удовлетворява го въпреки всичко. Тя е властница, която отлично разбира, че властта е именно в нейните ръце. Тук ние виждаме пълната аналогия между проститутката и великите завоеватели в областта на политиката. Подобно на Александър (Велики) и Наполеон великата магьосническа прелест на проститутката се ражда веднъж на хиляда години и – след като се роди – победоносно шества в целия свят, като тия завоеватели.

Всеки човек от тоя род съдържа в себе си нещо родствено с проститутката. Всеки политик се явява до известна степен и народен трибун, а в трибуна лежи елемент на проституцията. В съзнанието за своята власт нито проститутката, нито завоевателят могат да бъдат смутени от каквото и да е. Както и великият трибун, всяка проститутка е уверена, че тя може да ощастливи човека със своите разговори с него.


Великият трибун и великата хетера са абсолютно безгранични хора. Те превръщат света в декорация, върху която трябва да се изрази с особена яркост тяхното емпирическо „аз”. Затова за тях е чужда и любовта, и дружбата, и разположението; в тяхната душа няма любов. Спомнете си дълбоката приказка за царя, който искал да завладее звездите. Тя разкрива идеята за императора с пленителна яснота.

Истинският гений сам си въздава чест. Но той в никакъв случай не се поставя към простия народ в отношение на взаимна зависимост, както това прави трибунът. Защото великият трибун не е само спекулант и милиардер, но при това и уличен певец. Той е велик шахматист, но и велик актьор. Той е деспот, но в голяма степен угодничи и на всички околни. Той не само проституира, той сам е най-голямата проститутка.

1_1_1_otto1_1.jpgНяма политик или пълководец, който да не „слиза” до другите хора. Неговите „слизания” придобиват известност – това са неговите полови актове! Улицата се явява също принадлежност и на истинския трибун. Неговото отношение към народа като към свое допълнение се явява конститутивно (основно) за политика. Цялата сфера на неговата дейност - това е народът. С отделните хора, с индивидуалностите, той скъсва, ако – разбира се, не е умен. Но ако той е хитър като Наполеон, той лицемери и им оказва всякакво уважение, за да ги направи безвредни за себе си.

Наполеон най-тънко е разбирал своята зависимост от масата. В своите замисли политикът не може да се ръководи само от своите желания. Той не може да направи това както в случай, че самият той е Наполеон, така и в случай, че би поискал да осъществи изведнъж своите идеали (което Наполеон в никакъв случай не би направил). Народът, този истински негов господар, би го „вразумил” твърде енергично. Всяко туширане на волята има значение само за формалния акт на инициативата. Но волята на властолюбеца не може да бъде свободна.

... Великият политик и властелин, особено пък деспотът, чиято власт се свършва заедно с неговия живот, се старае да придаде на своето земно съществуване някаква ценност. Това той постига само чрез свързването на своята власт с нещо извънвременно: кодекс, биография (Юлий Цезар) или с всевъзможни грандиозни просветителски учреждения и колективни научни работи, музеи и колекции, постройки от твърд камък или – най-оригиналното от всичко – създаване или изменяне на календара.

Освен това неговата мисъл е съсредоточена да запази властта си през целия си живот. За тази цел не е достатъчно да се разменят само договори, които свързват страните, или да се сключват дипломатически бракове, които здраво затвърдяват и съответните родствени отношения. Съобразно с основната идея на подобно стремление трябва да се отстрани всичко, което само със своето съществуване заплашва вечното продължение на тази власт. Така политикът се превръща в завоевател.

... Няма нито един истински знаменит човек, който да не е убеден в съществуването на „аз”. И обратно – човек, който отрича „аз”, не може да бъде знаменит човек. Няма нищо по-погрешно от това да се говори за „скромността” на великите хора, които като че ли не подозират какви богатства носят в себе си. Само едно е вярно в това мнение за скромността на великите хора - те са чужди на нахалността.

Самооценка и нахалност – това са две неща диаметрално противоположни; тези две понятия в никакъв случай не бива да се смесват. Човек е нахален в такава степен, в каквато е лишен от самооценка. Нахалството се явява средство за насилствено издигане на собственото достойнство по пътя на изкуственото обезценяване на околните хора. То поради това довежда понякога до съзнанието за собственото „аз”.

Ото Вайнингер (1880-1903 г.) е австрийски философ, станал известен с произведението си „Пол и характер”. Самоубил се на 23 години в същата къща във Виена, в която е починал Бетовен, факт, който увеличава популярността на Ото Вайнингер.

Със съкращения от Ото Вайнингер „Пол и характер”; Издателска къща „Ренесанс” към ДФ „Декарт”, София 1991 година

Снимки: lbi.org; board.gulli.com


http://www.cao.bg / BgTimes.Net

петък, 24 декември 2010 г.

Еленко Ангелов - Добро Утро Щастие I

Добро Утро Щастие I

Според „Най-голямата Истина” е, че човек е тук да се Учи и да е Щастлив.

Да осъзнае, че това е неговото естествено състояние и въпреки всичко и всички да не се страхува и да не спира да заменя Страха с Предпазливост.

Истината е да спре да отдава силата и психичната си енергия на Религии, престъпни банкови лихвени системи, лъжливи Медии, робски Корпорации, марионетни политици и псевдо – научни твърдения.

Трилогията „Най-голямата Истина” претендира да докаже, че Реалността на истинските хора, чието естествено състояние е Училище се превръща във Ферма за източване на психична енергия от Паразитни същности с изброените по-горе помощници.

Основната причина за огласяване на сглобената информация е, че дава и ще дава изход и решение за Свобода и Лятна Ваканция от глобалната Ферма – истинската Влечугоподобна Матрица, крадяща Щастието на истинските хора.

:::

Откъс от "Добро Утро Щастие" част 1, Еленко Ангелов

Змейове, Хали, Лами, Дракони

В митовете за змейове има огромно ядро истина(метафорична) за истински срещи на рептили с хора. Реалните припокриваши се разкази на очевидци са смесени в легенди и митове за змейове и дракони. Как нашите прадеди, да опишат сблъсъка си с технически напредналите влечугоподобни ако не с метафори и алегории? Дори в тях има много точни описания... Змеят е най-популярния влечугоподобен образ(припокриващ се мит) покриващ всички меридиани и паралели на земята. В славянската митология Змея е демон с образ на човекоподобна змия със светещи люспи, крила и опашка. Той е висша зла сила, пратеник на бога на злото Чернобог, и се стреми да разруши божествения ред - Правда. Чернобог (Чърнбог, Черноглав, Czarnobóg, Czernobuh) e бог, който според християнския мисионер Хелмолд(събрал вярванията през 12 в.) е почитан от славянските племена венди и полаби в днешна Източна Германия. Чернобог е бог на мрака, господар на злото и смъртта, причинител на страдания, болка и скръб. Чернобог властва над мъртвите в Долната земя и е пълна противоположност на светлия Белобог. За да омилостивят Чернобог, славяните му принасяли редовно и ритуално човешки жертви и коне, защото вярвали, че всяко зло е в негова власт. Според славянските легенди, в началото на света Чернобог се опитал да попречи на Белобог да изгради света на хората - Яв, поради което бил прокълнат да живее в подземния свят. В славянската космогония вселената е гигантско дъбово дърво – „Световно дърво”. В короната е Жар-птица(вестител на боговете), прелитаща между световете на хора и богове. В корените живее огромна змия - свързваща света на живите със света на мъртвите. По вертикалата на Световното дърво са трите вселенски свята - Прав, Яв и Нав. Светът на хората, се нарича Яв и е стволът на Световното дърво. Яв е материята - всичко около нас(видимо и невидимо). В корените на Световното дърво е Нав -подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите хора(нави), змейовете, а над всички властва Чернобог заедно с богинята на смъртта Мора.

Змейовете излизат от пещери. Можели да спират облаците и дъждовете, предизвикват суши -спират реки, пресушават езера или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад. Змеят може да се превръща(шейпшифтва) в красив мъж и да подмамва и отвлича жени. Змейовете принуждават селата, край които излизат от под земята, да им дават като данък млади девойки. В противен случай змеят спирал реките или отравял езерата – това е съвсем реална рептилска технология, която имат вътреземните и извънземни описани в началото на „Добро Утро Щастие” I. Пръв враг на змея е бог Перун - върховният господар...

Змейово либе

Най-мистериозният любовен трилър в световните предания на всички народи е „любовта” между влечугоподобен и човек. Такива саги, са описвани в българския фолклор – разигравани главно между земни девойки и змейове. Сюжетът е много популярен и в различни версии се разказва в народните песни. Среща се и обратният вариант – змеица се влюбва в младеж. Ако сравним змейския фолклор с изнесените доказателства и информация за подземни влечугоподобни хуманоиди и тяхната технология, на офицера по сигурността от база Дулси Томас Костело и правителствения геолог Фил Шнайдер, тези змейски сюжети имат реални основания да са летопис на срещи на хората със същите тези вътреземни и извънземни рептили. Магическите им сили са всъщност висока технология...

:::

Еленко Ангелов, „Добро Утро Щастие” I, откъс

Мъже, мъже

Мъже, ние сме мъже само, когато сме истински. Следват съветите ми на мъж в христова възраст. Като момче стъпих за малко в някои локви, за да видя колко са дълбоки. Искам да кажа на събратята си по боксерки много повече от две страници, но ще кажа достатъчно.
За мен рептилските фермери много отдавна са програмирали мъжкото поведение да подтиска естествената си природа и да попълва формуляри с изисквания. Трагично е, че повечето мъже преповтарят битовизмите на бащите си. Днес голям брой от мъжете притежават емоционалната зрялост на играещ джобен тенис пубер, открил мастурбацията и досадността на пор вдовец, щом веднъж са му разбили сърцето. В тръс и с въздухарска гордост, пречейки като капаци на цигански кон, много мъже подминават великолепни жени(има ги).

Мъжете, не слушащи природата си заслужават рептилките, втори не разпознават ангела до тях, трети са си самодостатъчни с приятелките си, които все завършват на jpg. и avi.

Сега вие, мъже с почистените вежди, оставете пинсетите завинаги на жените. Излезте от „миетросиксуалната” хипноза на световната чалга. А вие, „горяни”, оправете подмишниците, сапун, лек парфюм и пак си бъдете себе си! Високата скорост не е секси! Татуирайте си го!
А за киселите гъзари, постоянно не знаещи какво им е? Вижте сега, когато жена потърси къде ви е и ако не го намери – е точно това ви е. А вие повече от 90% роби с шарени бесилки, в офис курниците, ако бях това, което сте сега, бих се взривил. Дори не сте влечуги. Плъхове сте с бельо, с името на някой моден педал, рекламирано от футболист.
Пуберите до 25 години, казвам ви от личен опит, че не е нужно задължително да се напивате(друсате) като комодски варани, за да ви е весел купона. Пийте си литър - два, не повече. Защо трябва да си махате главата? Майтап... Днешните демонични капани на егрегора за секси фитнес телце включват Менделеева таблица от протеинови-анаболни, удрящи в топките гадости(но с вкус на лимон...). Спрете да се набутвате с пари и изсипете в тоалетната всичката гадост за „бързи бицепси”. Месо, яйца, мляко и зеленчуци и бутайте яко до отказ на лежанката. Точка! Аз съм благодарен на великолепната жена до себе си, която е много по-силна от мен и истинските мъжки приятели, не питащи кое време е, а къде да дойдат да помогнат. Това си е моя живот и мойте ценности, а вие мъже просто „Мъдете Здрави” или продължавайте да се криете като гущерчета... Боен клуб!

:::

откъс от "Добро Утро Щастие" част 1, Еленко Ангелов :

Вертикални Зеници

Офицерът по сигурността от подземната база в Дълси - Томас Костело твърди, че извънземните знаят как да отделят биоплазменото от физическото тяло, за да поставят в човешкото тяло жизнената матрица на рептилска или друга същност, след като са отстранили душевната жизнена матрица на човека. Това Томас и групата му го знаели със сигурност от сътрудничество си с Рептилите бунтовници, с които си съдействали. Рептилските очи често издавали това – човешките кръгли зеници ставали вертикални, змийски(за секунди или повече), това било факт при емоционално пренатоварване, енергиен срив или технически проблем на човешкия им камуфлаж. Хибридите - отвън и отвътре са хора, но същността им е на Влечугоподобен от кошерното съзнание на Рептилите. Те изглеждат като хора, но действията им са рептилски и подчинени на колективното съзнание. Факт е, че Рептилите бунтовници са развили индивидуалност и собствено мнение. Това е станало и благодарение на съвместната им работа с хората в подземните бази. Част от индивидулната човешка аура е пропила в колективната такава на Рептилите. Да, буквално индивидуалното аз е „заразило” кошерното аз на влечугоподобните – „с какъвто се събереш такъв ставаш”.

Каква е възможността тези хибриди да са между нас и да са на ключови позиции в нашето „цивилизовано общество” – президенти на държави, корпорации, банки, учени, шоу звезди, диктатори в модата, религиозни водачи...? Вероятността е огромна! И те така да моделират със заповедите и действията си световната политика от най-високо до най-ниско ниво, че да превръщат обществото ни във Ферма. Аз твърдя, че реалността днес е точно такава. На ключови места във всяка област на обществото ни стоят Рептили, които изглеждат човешки, но очите им са прозорец към злата им същност. Влечугоподобните диктуват безумните правила и закони на икономиката, безумната банкова лихвена система, образование и култура, хранителната и фармацевтичната промишленост и най-вече вечното подклаждане на братски кървави войни по цялата земя. Да, това звучи фантастично и сме го гледали в десетки филми. В много сайтове, но най-вече в www.youtube.com се качват видео клипове, на които се вижда как на политически и други лидери зениците от кръгли(човешки) стават вертикални(змийски). Това са записи от медии, повечето от тях администраторите изтриваха, но много хора едновременно ги качваха пак и се заговори... Появи се нова тактика - такива клипове да се оставят и да се смесват с нарочно поставени фалшиви такива(манипулирани с компютърна анимация) и кретенски пубертетско-сгобени, майтапчийски филмчета по темата. Сега в www.youtube.com се прилага формулата на „двойния сандвич” – лъжа, истина и пак лъжа. Има клипове с ядра от истини, примесени с лъжи и зле направени анимирани (манипулирани компютърно) видеа, в които се вижда как кръглата зеница става змийска – вертикална при обсебени от демони и при разкриване на извънземна влечугоподобна същност в тялото на човек. Това се нарича шейпшифтинг – промяна на формата. Шейпшифтингът в повечето случаи не се забелязва, заради бързия преход от кръгла форма във вертикална и поради ограничените възможности на човешкото зрение. Но, когато записите се анализират кадър по кадър(в интервали от по милисекунди) истината блесва. За милисекунди(а понякога и секунди) се запечатват и шейпшифтинг на лицето и тялото. Нарочно и конспиративно в световното кино и телевизии, особено през 70-те и 80-те години на миналия век навлязоха и се допуснаха фантастични филми на извънземна тематика. Филми като „Близки срещи от третия вид”, „Мъже в черно”(МIB), „Извънземното”(Е.Т.), сериалът „В”(V-tv series), „Междузвездни войни” и много, много други, в който има едни и същи свързващи елементи. Това има много цели, но най-главната е, че когато очевидци на подземни бази, хора срещали се със сиви и влечугоподобни извънземни, нло, хора, свидетелстващи за заговори на световни политици и корпорации с Рептили за заробване на човешките същества, говорят и предствят доказателства да бъдат подигравани и невземани на сериозно от приспаното общество. Да, целта се постига и хората просто се присмиват на това, махат с рака и казват:

-„Хайде стига моля ви се, това сме го гледали в толкова много филми... Всеки, който твърди, че има нло, извънземни, хора със вертикални зеници и конспирации е психично болен. Луд за връзване! Това не може да бъде, това е само фантастика от филмите!”
...
Факт е особено след размириците в подземните бази през 70-те и изтичането на толкова много доказателства, че до днес сме затрупвани с касови филми, в които има същите сюжети, които изнесоха смели хора като Костело и Шнайдер. Конспирацията на първо място цели, когато човек попадне да достоверна информация за целия този заговор, истината веднага да бъде размита по холивудски. Истината може да се скрие само ако ни е сложат пред очите в „двоен сандвич”. Потресващ пример е сцена от филма Х-Мен(X-Men, 2000 г.), където влечугоподобната Мистик се шейпшипваше(превръщаше) в сенатор Кели и само променящите и се жълти змийски очи е издадоха на добрите мутанти.

http://star05.net/forum / BgTimes.Net

http://booksbgtimes.blogspot.com

неделя, 19 декември 2010 г.

КНИГАТА "БАНДИТСКАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ",ЕМИЛ ИЗМИРЛИЕВ

ПОРЪЧАЙ КНИГАТА "БАНДИТСКАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ" НА ТЕЛ. 0877037287 АКО СТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА - ИЗПРАТЕТЕ СМС С ТРИТЕ СИ ИМЕНА И ТОЧЕН АДРЕС, ЗА ДА ВИ Я ПРАТЯ ПО ПОЩАТА С НАЛОЖЕН ПЛАТЕЖ- ЦЕНАТА НА КНИГАТА ПРИ МЕНЕ С 25 НА СТО ОТСТЪПКА, А ПОЩЕНСКИТЕ РАЗХОДИ СА ОКОЛО 4 ЛВ.

НА ТАЗИ ЦЕНА НА ПОЩЕНСКИТЕ РАЗХОДИ МОГАТ ДА СЕ ПОРЪЧАТ ДО 8 КНИГИ НАВЕДНЪЖ!


КНИГАТА "БАНДИТСКАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ",ЕМИЛ ИЗМИРЛИЕВ

BgTimes.Net

Net Jazz Radio Bg Times

Net Jazz Radio Bg Times
Online from USA - 24 / 7