„Небостъргач“,Тахсин Юджел

„Небостъргач“ или как перлата на Босфора се превръща в Ню Йорк

понеделник, 27 септември 2010 13:59

„Небостъргач“
Тахсин Юджел
Издателство “Унискорп”

Много сатира, сарказъм, ирония, подигравателно отношение към простотията, простащината и грандоманщината на съвременните псевдо бизнесмени. Плачевно смешна история за превръщането на перлата на Босфора във втори Ню Йорк.

На голяма юридическа кантора в Истанбул са поверени делата на новоизлюпения богаташ Темел Дирек, който доста прилича на нашенските дебеловрати, набедени за бизнесмени, готови на всичко, за да лъснат с многото си пари и невероятни възможности – чиста грандоманщина. Темел е очарован от небостъргачите в Ний Йорк и решава да превърне Истанбул във втори Ню Йорк – дори не може да запомни и правилно да произнася името на космополитния град.

Започва да разрушава новопостроени от фирмата му жилищни блокове въпреки протестите на хората, които са ги създали. Купува парцели, проектира в несвяст с едничката цел да издигне колосални сгради. За нещастие в центъра на вече закупените парцели се озовава старата къщичка с дворче на пенсиониран учител, който за нищо на света не желае да се раздели с имотеца си. Темел и хората му, юридическата кантора предприемат мощна атака срещу горкия старец и след много перипетии и машинации той в крайна сметка става жертва на грандоманските тежнения на Темел. Неговите хора убиват учителя.

Друга важна и наситена с изключителна ирония линия в романа е построяването на истанбулска Статуя на свободата, която задължително трябва да засенчи прочутата в цял свят оригинална статуя в Ню Йорк, и безумните идеи, отприщили се в главата на свръхамбициозния „строител“ на Истанбул на бъдещето.

всеки ден / Books Bg Times

Писателката Даниел Трусони:В България има прекалено много полиция !

Уил Смит ще снима филм по романа "Ангеология", разкрива авторката

Българинът изстрелва всяка жена на върха

Когато дойдох в София, казвах само "да", но ми стигна, за да се омъжа, признава Даниел Трусони

Американската писателка Даниел Трусони, автор на бестселъра "Ангеология", пристигна в България, за представи романа си на "Аполония" в Созопол. Премиерата е в неделя от 20 ч в Художествената галерия. Историята, в която интригите са задвижени от тайно общество от учени, наречени ангелолози, се случва в България, Америка и Франция. Всичко започва с откриването на небесно създание в пещерата Дяволското гърло в Родопите. Гигантите от "Сони пикчърс" неотдавна купиха правата за книгата. Филмът ще бъде продуциран от самия Уил Смит. Дамата, която е издавана от "Сиела", е омъжена за българин - писателя и пианист Николай Гроздински. Той завършва Музикалното училище в София, после учи джаз в "Бъркли". Когато е на 22, му щуква да замине за Индия и да стане монах. По-късно се връща в лоното на обикновения бит, а Даниел му ражда дъщеря и син. Пише и първия си роман - "Вдън земя", в който разказва за баща си, участник във войната във Виетнам. Съпрузите говориха за литература, любов и политика пред "Стандарт".

Американката и българинът са отличен семеен и творчески дует
фото Георги НИКОЛОВ

- Даниел, как ви хрумна да ситуирате ангели в Родопите?
- Живях в България от 2002 до 2005 г. с мъжа ми Николай. Пътувахме много из страната. Той ми беше казал за тази пещера в Родопите - Дяволското гърло. И един ден влязох. Впечатли ме страшно много. Хареса ми митологията, свързана с мястото. После дълго ми се искаше да го включа в роман, в който да се разказва за монахиня. По-късно проучвах женски манастир, много специален, понеже монахините вътре се интересуваха от ангели, имаха огромна библиотека с книги за тях и им се молеха. Изведнъж всичко се подреди в главата ми. Но първо бе интересът ми към България и Родопите, ангелите като тема дойдоха после.

- Небесни създания, вампири и магьосници като Хари Потър в последните години са герои на най-четената литература. Дали това не е реакция към технологичния напредък?
- Може би, но има и още нещо. Хората вече не са религиозни. В същото време обаче искат нещо магическо, необикновено, което да ги издърпа от всекидневния живот. Сега, когато всички са потопени в капитализма вещоманията, купуването, се засили гладът за митология и вълшебства. Най-интересният източник за тях е Библията. Тя е световният роман, който най-много се занимава със свръхестествени явления.

- Какво още ви впечатли в България?
- Живях почти четири години в квартал "Изток" в София. Беше ми твърде добре. Моята дъщеря се роди в този период от живота ни. Обожавам Созопол и Несебър - изобщо древните градове по Черноморието са ми тръпка.

- А хората?
- Ами аз се омъжих за един от вас и ми харесва. Имам много приятели българи. Вие по принцип сте четящ народ. В момента издателският бизнес върви напред. Знам, че преди 10-15 години хората са мислили само за изкарването на прехраната. В подобна ситуация няма време за четене и култура. Сега обаче всичко се променя. Едно нещо само не ми харесва в България. Има прекалено много полиция! Николай винаги се смее, когато се оплаквам от това. Но наистина е прекалено. Постоянно ме спират с колата, за да видят документите ми. Като изключим катаджиите, много харесвам България.

- Николай, как обяснявате този парадокс - чужденците винаги харесват страната ни, а българите предимно се оплакваме. Дали пък някой не бърка?
- Ние, българите, едновременно обожаваме и плюем България.
Това е шизофренично състояние. Когато сме тук, я критикуваме като най-лошата страна на света и говорим, че трябва да я напуснем. Но когато сме в чужбина, се кълнем, че няма по-прекрасна от нея, че българите са най-умни, най-добри математици и т.н. Е, има и емигранти, които щом се озоват навън, почват да злословят. На двете крайности сме. Това говори за тежки комплекси. Най-големият е, че не сме успели като нация.

- Даниел, след вашия успех и този на Елизабет Костова вече можем да говорим за синдрома на българската снаха в световната литература, чиито романи могат да бият по рейтинг и печалби Дан Браун. Да не би съпругът от България да е в ролята на вдъхновител?
- Николай ми помага много. Писатели като мен и Елизабет представят страната ви на американците - за тях е напълно нова и непозната. Да, мъжете от България са наясно с живота.

- Как се срещнахте и влюбихте?
Даниел: Срещнахме се на писателска конференция в Америка. Много бързо се харесахме. Спонтанно решихме да се оженим в България.
Николай: Май се случи в община "Средец". Даниел: Беше тъмно като в пещера. Не разбирах нищо от думите на човека, който ни бракосъчетаваше. Николай обаче ме беше предупредил - какво и да става, да казвам само "да". Така че аз дори не знам дали сме женени. Николай: А, по документи сме!

- Пишете и двамата. Има ли конкуренция?
Николай: Помагаме си много. В САЩ има доста писателски двойки. Подобно семейство има плюсове, понеже писането е самотна дейност. Единствено друг автор би могъл да разбере как се създава книга и от какво имаш нужда, докато това се случва.
Даниел: Писането ти дава свобода, която другите професии обикновено нямат. Можем да живеем навсякъде по света, без да говорим езика. С Николай си пасваме, имаме един и същ график. Всяка сутрин ставаме, завеждаме децата на училище, после пишем в две различни стаи от 9 до 13. Обядваме и продължаваме. Но тази професия има и негативи. Няма кой да ти се обажда, да те подстрекава, да ти дава срок. Затова трябва самодисциплина, мотивация, желание да твориш и постоянство.

- Николай, на 22 години ставате монах в Индия, после отивате в САЩ. Какво ви се случи тогава?
- 5 години живях в Индия. Те са достатъчно, за да попиеш всичко необходимо. Бях и в Тибет. Исках да науча езика им и да разбера традициите им. В тамошните университети има много логика, на почит са дебатите. Винаги се провеждат по правила, има метод за задаване и отговаряне на въпроси. Като игра на шах е. Те държат на полемиката, изследват религиозните състояния. Монасите иначе живеят много бедно.

- Срещнахте ли се с Далай Лама?
Николай: Учих в неговия манастир - Институт за будистка диалектика. След 5 години в Тибет си бях направил списък от въпроси, на които лично да ми отговори. Той ми даде прекрасни отговори. В Далай Лама живеят две личности когато е учител, е един, но се променя коренно в ролята си на политически лидер на една нация без държава.

- Даниел, Обама губи популярност и според последното проучване е по-скоро нехаресван от американците. Защо е така, според вас?
- Обама не изпълни голяма част от обещанията си. Хората го избраха, защото искаха промяна. Бяха уморени от консервативната, военноориентирана политика на Буш. Ние все още сме в Ирак и Афганистан. Адски много данъци отиват за армията. Здравеопазването е пак толкова зле и системата няма да проработи. Месят се различни частни бизнеси, а хората искат централизирано, универсално здравеопазване.
Американците са разочаровани и обезверени от Обама. Да, той е интелигентен, очарователен, говори прекрасно. Но хората вече осъзнават, че не е кой знае колко по-различен от Джордж Буш.

- Даниел, Америка има 200-годишна демокрация, а нашата е на 20. Имате ли обяснение защо на Изток прилагането на западни модели все дава грешки?
- Демокрацията е по-добра от тоталитаризма, комунизма и всички други системи. Но тя не е перфектна нито в Америка, нито тук. Отвъд океана хората са залети от реклами и медии. Гласуват, без да знаят какво става зад кулисите. За да заработи перфектната демокрация, хората трябва да са изключително образовани. В САЩ има особено явление: в Ню Йорк хората са толкова заети, че не им остава време да научат какво става във Вашингтон. Работят по 40-50 часа на седмица и нямат енергия за друго.
Райко БАЙЧЕВ

Books Bg Times

Топ-10 на най-богатите писатели

Топ-10 на най-богатите писатели

Най-богатият писател за 2010 г. е американският автор на трилъри Джеймс Патерсън, заработил от януари досега 70 млн. долара, разкрива класация на сп. Forbes.

При това, през 2012-13 г. състоянието на Патерсън ще нарасне значително, тъй като по договор за 2 г. той трябва да "произведе" (сам или в съавторство) 11 книги за възрастни и 6 за деца. На второ място след Патерсън, със спечелени 40 млн. долара, е Стефани Майер. Нейната вампирско-тинейджърска сага "Здрач" до момента е преведана на над 30 езика и е публикувана в сумарен тираж над 100 млн. екземпляра. Трети в класацията е вечният Стивън Кинг, с приход 34 млн. долара, 8 от които са от преиздаването на по-стари негови творби. Друго, с което класацията на Forbes прави впечатление, е, че милионер можеш да станеш и с писане на т.нар. чиклит (Джанет Иванович) и че единственият до момента писател-милиардер в света - Джоан Роулинг ("Хари Потър") тази година доста "изостава" с печалбите. Ето и пълния топ-10 на най-богатите писатели в света, 7 от които са американци, а трима - британци:

1. Джеймс Патерсън - 70 млн.
2. Стефани Майер - 40 млн.
3. Стивън Кинг - 34 млн.
4. Даниел Стийл - 32 млн.
5. Кен Фолет - 20 млн.
6. Дийн Кунц - 18 млн.
7. Джанет Иванович - 17 млн.
8. Джон Гришъм - 15 млн.
9. Никълъс Спаркс - 14 млн.
10. Джоан Роулинг - 10 млн. /БГНЕС

Ню Йорк / САЩ

Books Bg Times

„От кого бягахме, мамо ?",Перихан Магден

Сравняват турска писателка със Селинджър

26.06.2010

Щом чуят фразата „турска литература" повечето хора се сещат предимно за Орхан Памук. Но една писателка е на път да засенчи славата му - Перихан Магден, родена през 1960 година, е сред най-популярните автори в родината си. Тя може да се похвали не само с романите си, но и с работата си като журналист с открита позиция по актуални политически проблеми. Затова през 2008 г. беше отличена с Голямата награда за свобода на словото. С много откровеност са написани и романите й, преведени на повече от десет езика. Магден с лекота създава образи, впечатляващи с психологическа проникновеност и не прибягва до страховити сюжети или други клишета, за да задържи вниманието. Заради нейните чувствителни и преждевременно мъдри герои критиците я сравняват със Селинджър. От няколко дни на книжния пазар у нас е „От кого бягахме, мамо?" (ИК „Рива") - творбата, заради която Орхан Памук я нарече „блестящ и изобретателен автор". Героинята на Магден е жена, надмогнала много удари на съдбата, която се вглежда в своето минало, вплитайки умело лични и политически факти.

вм / Books Bg Times

Любовта трае от 50 мин. до 9 месеца - из софийската лекция на Хорхе Букай

Любовта трае от 50 мин. до 9 месеца - из софийската лекция на Хорхе Букай

12 Юни 2010

Хорхе Букай

Хорхе Букай. Снимка: хермес

Световноизвестният писател и психотерапевт Хорхе Букай посети България за първи път. Книгите му се издават у нас от 2 години, той вече има запалени фенове.

На 8 юни изнесе лекция по повод издаването на четвъртата му книга у нас - „Да се обичаме с отворени очи” (ИК Хермес). На събитието в Гранд хотел „София” присъстваха известни български специалисти в областта като Мадлен Алгафари, която Хорхе Букай нарича „моята нова приятелка”, и д-р Румен Бостанджиев. Залата беше препълнена. В продължение на 2 часа писателят говореше за любовта, отношенията в семейството, проблемите при двойките и начини за справянето с някои от тях. С много позитивизъм и чувство за хумор, Букай подари на всички присъстващи съвети, които могат да се приложат в отношенията ни с хората, и с половинките ни. Ето основното от лекцията:

Както е прието в Аржентина да се казва „Всеки един глупак има дефиниция за любовта, включително и аз”. Любовта е избор – избор да работиш за свободата на другия. Да постигнеш състояние, в което другият да има избора да направи това, което иска в една връзка, дори да каже нещо, което на другия няма да му се понрави. Трябва да се стигне до щастието от това, че другият съществува. Това е най-добрата любов, която може да има. Не всеки човек е способен да обича по този начин, но можем да се опитаме да бъдем по-близо до нея.

Една любовна връзка има трудности поради много причини. Първо е много трудно да се чувства любовта през цялото време. Второ – трудно е, защото две различни личности се сблъскват в една връзка. И на трето място – в една връзка трябва да се има предвид интереса на трима – той, тя и те двамата заедно, тоест аз, тя и ние.

Ще разкажа една история, за да разберем трудността в една двойка. В историята се разказва за една много привлекателна млада жена работеща в голяма фирма и тя ще се качи на самолет, за да пътува до друг град. Когато е пред чек-ин-а и току вече да се качи на самолета, чува глас, който й казва „Не се качвай на този полет”. Обръща се, но отзад няма никого. Отново слага крака си на самолета, но пак чува гласа „Не се качвай на този полет!”. И когато трети път чува гласа „Не хващай този полет” решава наистина да не го хване, връща се обратно, качва се в колата си и решава да отиде с влак. Пуска радио, докато отива към ж.п. гарата. Изведнъж чува да казват, че самолетът, на който тя е трябвало току-що да се качи, е паднал. Има много смъртни случаи. Тя осъзнава, че този глас е спасил живота й. Поема си дъх, пристига на гарата, купува си билет за влака с удоволствие и отива да се качи на влака. И аха да се качи вече, отново чува същия глас „Не се качвай на този влак!”. Започва да трепери, защото току-що самолетът е паднал.

За момент се замисля, слага си крака на влака и пак го чува: „Не се качвай на този влак!”. Тя се връща обратно в колата и този път решава да пътува с кола. Пътуването е дълго, хваща магистралата към другия град. По радиото чува „Ужасна катастрофа с влак”. Точно този влак, с който тя трябваше да пътува, е катастрофирал и няма оцелели. Тя е изключително изненадана. Поема си дъх и осъзнава, че трябва да спре да зареди бензин, защото пътуването е дълго. Вижда бензиностанция и току да влезе в бензиностанцията пак този глас: „Не влизай в тази бензиностанция!”, обръща се, няма никого, забавя колата, но гласът отново „Не не, не влизай в тази бензиностанция!”. Тя я подминава, решава, че ще спре на следващата, и в огледалото за обратно виждане вижда, че бензиностанцията, която е подминала експлодира и цялата гори. И тя започва да се чуди на кого е тоя глас: “Kой си ти, представи се?”. Точно на седалката до себе си вижда малко зелено човече. И то казва: „Аз бях!”. Тя го пита:

- Кой си ти?
- Аз съм твоят ангел хранител.
- Моят ангел хранител?
- Да, аз съм тук, за да те предпазя от всяка една опасност, ще те предпазвам от всички големи грешки, ще спасявам живота ти във важните мигове.
И тя му казва:
- Така ли?
- Да!
Тогава тя взема чантата си и започва да го блъска по главата.
- Какво става? – пита човечето.
- Къде беше ти, когато аз се омъжвах!?!?

Да обичаш, не просто да си влюбен

Да се влюбиш не е същото като да обичаш – това са две различни неща. Да се влюбиш е въпрос на страст, а да обичаш – това е емоция, чувство. Чувствата и страстите за различни неща. Книгите и науката казват, че страстта е много силно нещо. Ако искаш да покажеш какво е страст може би ето така ще онагледиш – има интензивност, впечатляване и наистина нещо, което те докосва, което те трогва отвътре. Ако сравниш влюбването с обичането, ще осъзнаеш, че обичането не е интензивно. И ако се налага да избереш едното от тези две неща, очевидно всеки един от нас би предпочел интензивното.

Когато си се влюбил, се чувстваш невероятно, усещаш се красив и си убеден, че човекът срещу теб е точно това, което си търсил цял живот. Тя/той не е точно това, но ти си мислиш, че е. Естествено, времето минава, и ти осъзнаваш, че той/тя не е точно това, което ти си си представял. И ти започваш да го обвиняваш, защото той/тя не отговаря на това, което ти си си мечтал. Мисля че, когато с моята жена се запознахме преди 35 години, тя си е помислила: „Той е толкова висок, толкова слаб, той е толкова тихичък и толкова начетен!”. Само 6 месеца по-късно тя ми каза: „Променил си се…”. А аз не се бях променил. Влюбването, тази страст, беше попреминала.

Любовта обаче е друго нещо. Любовта е онази радост от съвместното съществуване заедно. Просто така – аз съм щастлив, защото те познавам. Щастлив съм понеже животите ни са свързани. Искам и ти да си щастлива, защото аз се интересувам от твоето щастие. Искам ти да си щастлива. Ето това е любовта. Не звучи като нещо голямо и велико, обаче е!

Когато в живота ти има някой човек, който ти казва „Обичам те твърде много”, но не му пука за това какво чувстваш, какво мислиш, кой/коя си, човек, който не се грижи за теб, човек, който не отделя за теб времето си, такъв човек не те обича. Ако той не се интересува от това, което правиш или което изпитваш, ако той/тя никога не отделя време, за да говори с теб, да ти звънне един телефон, да се срещне с теб… такъв човек не те обича. Не е лесно да кажеш такива думи. Има хора, които идват в кабинета ми в Буенос Айрес и ми казват „Ама той ми пише такива хубави писма, купува ми такива скъпи подаръци”, обаче когато теб те боли, той обажда ли се да пита как си? Отделя ли време, за да бъде с теб? Ако не го прави, съжалявам, но това не е любов.

Страстта и рутината

Колко дълго трае страстта? Обикновено се говори, че е между 50 минути и 3 месеца. Понякога може да се влюбиш отново в същия човек – 6 месеца. И отново… е, това вече е изключение, но да кажем, че може – 9 месеца. Още веднъж – едва ли, значи не си добре нещо и имаш проблем. Някои от вас сигурно си мислят „Не, не – това не е вярно”. Сигурно тук някъде има една жена, която ръчка мъжа си и му казва „Не, тук не говорят за нас. Ние с теб сме си влюбени” и той кима „Разбира се, разбира се, разбира се”. Важно е обаче да обичаш другия, а не просто да си влюбен. И ако имате добра връзка и откриете правилния човек и ако го/я обичаш дълго време, тогава може би един ден отново ще се влюбиш в същия човек. Човекът, когото обичаш… изведнъж след много години откриваш, че пак започваш да се влюбваш в него. Прибираш се в къщи и я виждаш, както винаги. Тя е толкова прекрасна в този момент, в този миг и това е толкова хубаво, защото в този миг имате и интензивността, и дълбочината.

Друг проблем на двойката е рутината. Когато живееш дълго време с един човек, да споделяш дълго време и хубави и нехубави моменти, ако нямаш способността да доизграждаш връзката, ще се появи проблем. Винаги казвам на пациентите си: ако правиш любов със съпругата си всяка събота, в 5 часа, във вашата спалня, тя винаги отдолу, ти винаги отгоре – колко пъти ще успеете да го направите това? В същата позиция, в същия час, в същия ден, всяка седмица? 20? 22? 24? Но едва ли повече. После ще трябва да промените часа, или позата, или деня, или мястото… или жената. Нещо трябва да се промени. Така че, за да не сменяме съпругата или съпруга, другите неща трябва да се променят. Същото се отнася и за храната, и за всеки един детайл от съвместния живот.

Ако един ден си зададете въпроса „Ако днес срещна този мъж за първи път, ако отново се запозная с него, дали пак ще се омъжа за него?”, а искреният отговор е „Не знам”, тогава във взаимоотношението има проблем. Трябва да се избираме един друг ежедневно. В този свят мъжете се делят на две групи – едните, които искат да бъдат избрани веднъж завинаги; и другите мъже, тези като мен, които искат да бъдат избирани всеки ден. Този избор е труден, но когато знаеш, че всеки ден ти си избиран в брака ти, тогава можеш да бъдеш спокоен, да изпиташ радост от връзката си с другия.

Тя/Той като огледало

Бракът не е начин да спасяваш другия. Връзката не е място, където ти трябва да се спасяваш. Трябва да бъдеш спасен преди това. Ако не си спасен – не се жени. И също, ако не си спасен, недей да влизаш и във връзка. А пък ако си – не очаквай другия да те спасява. Другият не съществува, за да те спасява, той съществува, за да ти показва твоите най-добри и най-лоши черти. Защото струва ми се, че го знаете, имате части от вас, които можете сами да видите. Виждам дланта си и от едната и от другата страна, виждам краката си. Обаче има части от мен, които не мога да видя със собствените си очи. Например никога не мога да видя лицето си. Затова ми трябва огледало, или снимка, или филм. Моето лице обаче е това, което другият човек познава и харесва. Един от най-специфичните начини другият да ме опознае е лицето ми, а пък аз никога не съм го виждал. Има някои аспекти от нашата лична психология, за които важат същите правила. Те са същността на нашия Аз, те са нещата, които ни определят, но ние не можем да ги видим пряко – имаме нужда от огледало. А огледалото е погледът на човека, който живее до нас. И трябва да се научиш да виждаш себе си в това огледало. Защото той или тя не е вой враг, а може би е учител, господар. Той/тя е избран/а, за да те научи на нещо, което трябва да научиш и твоя отговорност е да бъдеш готов за това. В следващата дискусия, когато спорите с другия човек хубаво е да си зададеш въпроса „Какво мога да науча сега от този спор? На какво ме учи той/тя?”, вместо да се препирате кой бил крив и кой бил прав.

За свободата и “третия човек” в двойката

Разказва се една древна история за двама индианци. Те отиват при великия вожд на племето. Те са младеж и девойка, и казват на вожда „Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш благословия или каквото трябва, за да може нашата любов да трае вечно”. Вождът им казва „Хубаво, ще ви кажа какво да правите. Елате с мен горе в планината и ми донесете два орела пък после ще видим”. Двамата тръгват в различни посоки и всеки от тях донася по един орел. Вождът им казал „Вземете сега и завържете крачетата на орлите”, те ги вързали. „Хайде сега, хвърлете ги да летят”. Двамата хвърлят орлите, но те не могат да полетят, защото крачетата им са вързани. Падат на земята и започват да се кълват един друг, за да се оттърват от това, за което са вързани. Вождът казва „Добре. Сега скъсайте връвчицата”. Те я срязват и хвърлят двата орела във въздуха. Те политат, започват да летят в кръгове и заедно отлитат към планината. И вождът казва „Ето това е тайната – ако сте завързани един за друг никога няма да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие”.
Свободата в едно взаимоотношение е най-доброто и най-важното нещо, което можеш да усвоиш. Така че ако тези 5-6 неща ги схванете:

- да бъдеш себе си;

- да съзнаваш важността да обичаш другия, а не само да си влюбен в него;

- опасността от рутината;

- да уважаваш свободата на другия;

- да съзнаваш важността на различията;

- да гледаш на другия като на учител, а не на неприятел;

Тогава някои неща драматично ще се променят във всяко семейство.
Може би още едно последно нещо ще кажа за семействата. Внимавайте, когато избирате. Не избирайте човек, който да плаче с теб, когато ти си тъжен/тъжна. Почти всеки ще може да заплаче с теб, когато изпитваш тъга. По-скоро намери човек, който може да се смее на всички неща, на които и ти се смееш. Защото чувството за хумор, споделянето на общото чувство за хумор е необходимо. Може би някои неща, които мен ме разсмиват, теб - няма. Но ако всичко, което мен ме разсмива за теб е глупост, пък на мен ми е скучно всяко нещо, което теб те разсмива, тогава има голяма трагедия.

Бракът е отживелица, трябва да се съгради нов вид брак. Това ще го направят младите и тези след нас. Предразсъдък е да учим децата си на това, което ние знаем.
Въпросът за „третия човек” във връзката е много важен за един терапевт на двойки. Ще откриете, че понякога проблемите на двойката идват оттам, защото единият от тях има взаимоотношения извън двойката. Той се среща с друга, или той се среща с друг и това прави триъгълник. Понякога става така, и терапевтът дава съвет да се отървете от този трети човек, и тогава двойката се разпада. Случвало се е. Тогава си задаваме въпроса възможно ли е третият човек, независимо дали е мъж или жена, да е важен за една връзка? Моето мнение е, че всяка двойка може да изгражда такъв тип взаимоотношения, какъвто желае.

Ако искате да имате такова взаимоотношение, което да има един вид приключение извън двойката с друг мъж или жена, и ако двамата помежду си са съгласни да го пробват, тогава зависи от вас. Аз не бих го направил. Не би ми харесало, но го разбирам. Само едно условие бих поставил и то е много важно – когато двойката се е съгласила и двамата да имат отворен брак, а не само единият, тогава това е приемливо. Този въпрос съм го срещал навсякъде - когато единият търси навън нещо, като си мисли, че там ще намери нещото, което не открива тук. Никой няма да тръгне да търси нещо друго, ако смята, че то вече съществува и е тук, при него. Така че когато дойде трета страна е време да се замислиш какво всъщност търсиш, което не можеш тук да откриеш. И истина ли е, че тук не можеш да го откриеш? Може би не го търсиш както трябва. Може би трябва да го видиш през други очи. А може и да не е възможно. И ако не е възможно имаш време да разбереш – може би нещото, което търсиш не е чак толкова важно, или пък може да е. Моето лично становище е, че триъгълникът не е добър начин на живеене.

Мъжете се променят, но не към по-добро

Заглавието на книгата е „Да се обичаме с отворени очи”. Подбрал съм го така, защото мисля, че истинското взаимоотношение в любовта зависи от това да виждаш другия такъв, какъвто е. Аз не искам да обичам, да се влюбвам или да се женя просто за някакъв образ. Ако ти за мен си образ, тогава аз съм влюбен в образа ти, а не в теб. И обратно – ако ти не си образ, а си истински човек за мен, тогава аз ще съм свободен пред теб да съм такъв, какъвто съм. Няма да ми се налага аз самият да изграждам образ за теб. Няма да ми се налага да се принуждавам да ти угаждам, за да правя неща, които ти искаш да правя. И няма да ми се налага да се променям заради теб. Да се променям заради теб не е много добра идея. Толкова много пъти съм чувал тази фраза в живота си. Винаги жената я използва. Тя казва: „Той е такъв и такъв и такъв, ама като се ожени за мен ще се промени”.

Мъжете се променят, обаче не към по-добро, уверявам ви. По-добре е да намериш мъж, който вече се е променил, вместо този да го променяш. Така че позволи на мъжа ти да бъде такъв, какъвто е, защото това е по-доброто. Ние обичаме човека, който идва при нас и казва: “Оу, преди да се запозная с теб животът ми беше в руини, беше истинско бедствие. Ходех от легло в легло, от прегръдки в прегръдки, търсейки кой знае какво. И всеки ден страдах в онзи живот. Сега обаче се запознах с теб и вече всичко ми е ясно, всичко е хубаво и се чувствам в рая.” Това ни харесва, нали? Но не го очаквайте. Пожелавам ви да намерите човек, който ви казва така: “Преди да се запозная с теб животът ми беше чудесен. Бях щастлив преди да се запознаем, наистина си харесвах живота преди да те срещна. Бях в рая преди да се срещна с теб. Сега… е още по-добре!” Ето от това имаме нужда.

Записа: Михаела Лозанова

e-vestnik / Books Bg Times

Християнка и мюсюлманин изгарят в забранена любов

Християнка и мюсюлманин изгарят в забранена любов

Сагата на Курбан Саид е преведена на 27 езика

ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА

12.06.2010

Ромео и Жулиета на двадесети век - така са наричани героите на Курбан Саид, който спокойно може да бъде наречен гражданин на света. Роден през 1905 г. в Киев, учи в Баку, Азербайджан, по-късно семейството му се премества в Грузия, живее за кратко в Турция и Франция, а през 1921 г. се установява в Германия. Там Саид завършва Берлинския университет и се дипломира като специалист по турски и арабски, но написва книгите си на немски език. Умира твърде млад - на 37 години, но успява да обиколи много държави и да издаде 16 романа, сред които най-известен е „Али и Нино" (ИК „Сиела"), преведен на двадесет и седем езика с милионен тираж по цял свят. Какво придава на тази любовна история оригиналност, при положение че сюжетът е експлоатиран от почти всички писатели по света? Курбан Саид успява да превърне от изтъркания сюжет сага, която отразява не само съкровения свят на двама млади хора, но и културните и политически промени през Първата световна война, прекроила драстично картата на света. Героите на Саид - мюсюлманин от Азербайджан и християнка от Грузия - са разделяни не само от религията си, но и от всичко останало: възпитание, семейства, предразсъдъци, възгледи за войната и амбиции в живота. Това не скършва любовта им, но хаосът на войната поставя на изпитание чувствата им и прави историята им актуална дори 73 години след първото издание на книгата през 1937 г. Много критици сравняват романа с „Ромео и Жулиета", „Доктор Живаго" и „Отнесени от вихъра", макар писателят да е нямал и най-малкото желание да конкурира световни майстори на словото. Саид не доживява да види триумфа си на книгата си в различни държави, защото умира скоро след издаването й. Но и днес историята му продължава да вълнува с топлотата и човечността, с която той хвърля мост между две различни религии.

...

Ататюрк избягал от един брак в друг

"Ще се видим след две седмици". Това чува в един пролетен ден в Истанбул първата съпруга на Кемал Ататюрк Фикрие, която в този момент е на върха на щастието си. Това е последната й радост - тя никога повече не го вижда. Бракът между тях е запазен в пълна тайна и затова почти никой историк не знае за него. Досега бе известно, че създателят на модерна Турция е бил венчан за друга жена - Латифе ханъм, а преди това бил влюбен в българката Димитрина Ковачева. Известният писател и журналист Хъфзъ Топуз обаче разкрива непознати страници от историята. В книгата си "Ататюрк и Фикрие" (ИК "Летера") той хвърля светлина върху съдбата на тази честолюбива и силна жена, запленила сърцето на Ататюрк, изоставена от него и решена на всичко, за да го спечели отново. Любовта им преминава през много драматични моменти и е сред най-разтърсващите връзки в историята. Авторът разгръща картината на тяхната фатална страст на фона на големите промени, които бележат съдбата на Турция в началото на 20-те години на миналия век. Хъфзъ Топуз разказва историята им с много лекота, която е добре позната на читателите му. Дълги години той е бил журналист, работил е и в централата на ЮНЕСКО в Париж, преподавал е международна и политическа комуникация и е публикувал над 20 книги.

вм / Book Bg Times

Хорхе Букай в България - 08.06.2010 г. !