“Класическата античност”,Робин Лейн Фокс !

Класическата античност:секс,коне и политика !

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:

Античният свят през погледа на един оксфордски авторитет: Робин Лейн Фокс разказва историята на класическата античност от Омир до Адриан. Впечатленията на Стоян Гяуров от книгата на известния историк:

С латинската дума classicus е била обозначавана “първата класа” на римските легиони – тежко въоръжените пехотинци. За Лейн Фокс древните гърци и римляни си остават “първата класа” на световната историческа сцена, затова и тяхната епоха с право носи определението “класическа”. Грандиозната панорама, която известният английски историк разгръща в своята книга “Класическата античност”, е нещо повече от историческо изследване – това е увлекателен роман за отрязъка от близо 1000 години между Омир и Адриан, написан на характерния за англоезичната историография понятен език, подправен с хумор и любопитни подробности, без теоретичен баласт.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:

За тревата в историята

Сексът например е една от централните нишки в книгата, от сексуалния живот на големите фигури до обществените норми, променящи се с мястото и времето: гръцката култура е допускала хомосексуални отношения между мъже с еднакво социално положение, но обикновено не на еднаква възраст, докато в Рим такива отношения са били допустими само между свободни граждани и роби. Друга нишка в разказа - конете - идва директно от хобито на Лейн Фокс: той е запален ездач и като научен консултант на режисьора Оливър Стоун за филма “Александър” има честта да се появи на екрана в първата редица при една кавалерийска атака. Узнаваме, че за разлика от героите на Омир, гръцките аристократи от архаичната епоха се бият и от гърба на коня си, който яздят без стреме и седло; научаваме нещичко дори за сравнителните качества на тревата като конска храна.

Но все пак в центъра на вниманието стоят не конете и сексът, а историческите събития, изпъстрени с портрети на царе и императори, пълководци и философи, мнозина от които са притежавали невероятното самочувствие да смятат, че градят световната история. Авторът описва пластично епиката на Омир, гръцката демокрация и философия, завоеванията на Александър и културния разцвет при управлението на диадохите. Три глави са посветени на римската република, основаването на принципата от Август и апогея на империята в началото на 2 век. Повествованието завършва в 125 г. с император Адриан, който иска да знае от делфийския оракул къде се е родил Омир и кои са били родителите му.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:

Икона на демокрацията

Книгата на преподаващия в Оксфорд историк и запален градинар изобилства с остроумни обобщения и поанти: виждаме Платон като политически ревизионист, чиято кошмарна “идеална държава” е била “за щастие” игнорирана от гърците; Цицерон оживява пред очите ни като консервативен кариерист, а Цезар като ненадминат популист. В съответствие с английската традиция, гърците на Лейн Фокс са “облагородени от свободата”, а икона на тази свобода за него – в тон с английската слабост към неконвенционалното – е Аристофан.

Книгата е структурирана около три основни за класическия свят понятия: свобода, справедливост и лукс. Лейн Фокс ги привежда като моменти на историческа динамика и същевременно ги използва като помощни средства за исторически сравнения, например при изтъкване на различията между отделните епохи от архаизма до елинизма. Той пише, че “нашите модерни теории могат да задълбочат трите стари обяснителни модела, но не и да ги изместят изцяло”. Лейн Фокс е съгласен, че тези понятия не са достатъчни за осмисляне на историческите промени, но напомня, че те са доминирали съзнанието на древните актьори и затова заемат централно място и в неговата работа.

Robin Lane Fox. Die klassische Welt. Klett-Cotta

Автор: Стоян Гяуров, Редактор: Даря Попова-Витцел

дв / Books Bg Times

The holocaust industry - Norman G. Finkelstein !

Кой и как се възползва от страданията на евреите?

Публикувано от Ruslan Trad on януари 11, 2010 ·

“Струва ми се, че Холокоста не го изучават. Него го продават”
Равин Арнолд Волф*

Това е една от най-добрите книги на Норман Финкелщайн. Той е критикуван, заради обвиненията, които отправя срещу Израел. Въпреки това, неговото мнение е важно в научните среди, най-малко поради факта, че самият той е евреин от голяма фамилия.

Дълго време премислях дали да сложа българският превод, поради съображение, че това може да се приеме, като проява на антисемитизъм. Аз отричам да имам такива възгледи, макар да съм оспорвал значението на думата. Смятам, че книгата трябва да се оцени подобаващо от българската общественост, тъй като е един невероятно добър труд, написан от човек, преживял много перипетии в живота си и доказан учен.

Какво става, когато започне да се печели от страданието на собствения ти народ? Правилно ли е това да се използва смъртта на мнозина, за да се облагоденстват малцината, имащи полза от това. Корпорации, фирми, лични интереси- всички те печелят от смъртта на няколко милиона евреи през Втората световна война.

Авторът Норман Финкелщайн е син на оцелели от нацистките концлагери евреи. Показва как големите еврейски организации от САЩ и Израел превръщат Холокоста в печеливша индустрия, използваща всички средства за извличане на печалби. Чрез натиск и изнудване измъкват обезщетения за жертите на Холокоста, като за самите жертви отива само символична част от тях. Голямата плячка се разпределя главно между ционистките организации, техните ръководители и адвокати. Финкелщайн е един от утвърдените анализатори на Близкия изток, интервюта с него могат да се видят в едни от най-големите новинарски канали.

Книгата е публикувана за първи път на английски през 2000г., публикувана от издателство Версо, Лондон.
Превод от руски: bo_alexandrov@yahoo.com (Благодаря за предоставянето на превода!)

Изтегли книгата: тук!

* Цит. От книгата на Майкъл Бърнбаум „След трагедията и триумфа, Cambridge, 1990, стр. 45. Wolf- Хилъл – директора на Йейлския университет.

http://ruslantrad.wordpress.com
Books Bg Times

Хенинг Манкел с нова книга !

Комисарят си отива !

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Хенинг Манкел с нова книга

Супергероят на шведската кримка: с "Враг в сянка" Хенинг Манкел се разделя с Курт Валандер - комисарят, който винаги разследва повече от едно убийство, а този път се сблъсква със старостта и многото лица на смъртта.

Това е последният му случай. Наистина последният. Така пише в рекламния текст на обложката, потвърждава го и авторът Хенинг Манкел. А иначе, наследник на комисаря Валандер ще е може би дъщеря му, нали тя също е полицай. “Враг в сянка” се нарича последната му задача. 600 страници, този път без продължение. Валандер не може да продължи.

Никога не казвай никога

Точно преди две години Хенинг Манкел разказа в интервю историята на публикувания през 1998 г. роман “Защитна стена” - един от другите му романи, от онези, които се продават добре наистина, но за милионните му читатели някак забулват връзката с поредната следваща мистерия на Валандер. Тогава, преди две години, малко преди интервюто Манкел беше навършил 60 години и преливаше от възторг, че историческият му трилър “Китаецът” ще излезе едновременно в 30 страни. На въпрос дали пак ще се върне към Валандер, в същото това интервю той заяви: Ще ви отговоря с думите на Джеймс Бонд, никога не казвай никога. Ще видим, повече от това не мога сега да кажа.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ролф Ласгард като Валандер в "Петата жена"

“Враг в сянка” е завършен през юни 2009 г., както е отбелязано в послеслова. Във въпросното интервю Манкел всъщност обговаря редица елементи, от които е изграден сегашният, последен случай на Валандер. Нищо чудно, защото това са и елементите, съставящи представата на Хенинг Манкел за света: солидарността като крепител на обществото, проблематичната роля на Америка в света, преодоляването на миналото – това на човека и това на нациите, Изтокът срещу Запада. Нима това звучи като кримка? Но точно от такива елементи са изградени всички случаи на Валандер. Вплетени са и в последния му случай. Фигури от предишните романи дефилират тук още веднъж, жените на комисаря още веднъж лягат в леглото му, само че сами. Защото “Враг в сянка” е книга-раздяла, нейният тон е есента, а и годишните времена играят в нея значителна роля. Валандер ги посреща и изпраща, разследвайки случай, който всъщност не е негов, всъщност той е в отпуска. Само че човек като Валандер просто не може да има отпуска, защото къде да дене тогава съвестта си спрямо света, която винаги го измъчва? Тъй че, комисарят разследва. В собственото си семейство.

За комисаря няма почивка

Дъщеря му Линда ражда дете. От Ханс, благороден борсов посредник, чийто баща е бил командир на подводница в шведския военен флот. Бащата разравя следите на един заговор: през есента на 1980 г., в разгара на Студената война, при маневра край шведското крайбрежие е задържал чужда подводница и получил заповед да я изтегли. Кой е издал заповедта? Неясната история ни връща към началото на 80-те години, когато според слуховете съветски подводници оперират в шведския воден басейн, но е забранено да бъдат преследвани. Загатва се за предполагаем заговор на шведското армейско командване срещу мирната политика на министър-председателя Олаф Палме. Малко след като разказва на Валандер своята история, бащата изчезва. Изчезва и жена му, която по-късно е намерена убита. Валандер се впуска в разследване.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Кристел Хенриксон в ролята на знаменития комисар

Валандер е класически пример на комисаря като медиум на престъплението. Подобни примери има само в кримките, все едно дали по телевизията или в романа. Валандер е такъв медиум не само защото ужасно страда от мрака в света, а и защото приема навътре престъпленията и точно затова е в състояние да ги разкрие. Всички те имат нещо общо с него, а понякога, в най-лошия случай и направо влизат под кожата му.

За всяка загадка - верния познат

Често хвалят Манкел за това, че героите му са земни, реални, достоверни, обикновени, сякаш заимствани от самата действителност. Само че към този роман характеристиката не приляга съвсем. Валандер, застаряващият комисар, алкохолик, диабетик, притежател на празни хладилници и тъжни квартири, е всичко друго, но не и обикновен. За всяка загадка той си има под ръка някой познат, който като по чудо му помага да напредне в разследването. Този път това е бивш човек от тайните служби, който отлично познава различните видове отрови и отровни смеси. Както и един починал приятел от ученическите години, притежател на безценен архив от военната флота, в който Валандер все пак наистина открива много стари снимки на безследно изчезналия командир на подводница и убитата му жена; изведнъж всичко става прозрачно ясно.

Намира и свидетелка на отдавна отминали събития, бивша келнерка в ресторанта за висши офицери от военния флот, където се е отбивал и командирът на подводница, бащата на неговия зет. Свидетелката точно си спомня какво са си говорили офицерите. Спомените изобщо сполетяват Валандер винаги в нужния момент, за да може комисарят, пък и читателят, по-добре да разбере какво е ставало в неутрална Швеция по време на Студената война. Внезапно Валандер започна да си припомня всичко дума по дума, се казва в книгата.

Само че нищо не става внезапно и случайно и с всяка следваща сцена, в която Манкел описва уж случайни находки, човек се чувства все по-манипулиран. Онова, което не може да бъде разгадано, в крайна сметка бива обявено за неразгадаемо и папката се затваря. Ако питате полицаите, те ще ви кажат: Ами така е, винаги остават неразкрити неща, не можем да разкрием всичко, изтъква Манкел. И с това лаконично обяснение се живее някак по-добре, отколкото с последните страници на “Хари Потър”, където Дъмбълдор ни дава формулата на света и всичко е тъй докрай разнищено, че главата ти пламва.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: "Китаецът" в немски превод

Обърканият образ в периферията

Преди да изчезне окончателно, Курт Валандер трябва обаче да разкрие случай, който е далеч не тъй кървав и брутален, колкото са деветте предишни. Тук не става дума за банди, занимаващи се с трафик на заставени към принудителна проституция млади жени, за експлоатацията на Третия свят от страна на Запада, за серийни убиства. Става дума за Студената война и за това кои в нея са били силите на злото и кои тези на доброто. Обстоятелствена конструкция, която в крайна сметка сочи, че с американците трябва да сме нащрек. Абстрактна кримка, чиято разгадка е поднесена необичайно мудно.

Аз съм все още обърканият образ в периферията на големите политически и военни събития. Оставам, както и преди, страхлива и несигурна периферна фигура, казва Валандер на самия себе си в края на романа. Но това е по-скоро кокетство от страна на създателя му. От сцената слиза един комисар, който никога не разследва просто само едно убийство. И който винаги разследва също тъй системата, стояща зад убийството. Разпределението на силите в света, голямата вина. А този път даже и целият следвоенен ред. Сякаш с последния си роман за Валандер Хенинг Манкел иска да историзира своя герой. Преди някой друг да е сторил това.

Henning Mankell: „Der Feind im Schatten“. Aus dem Schwedischen von Wolfgang Butt. Verlag Paul Zsolnay 2010, 592 S.

Радио "Дойче веле" / Books Bg Times