Любовният роман на Беноа Грулт "Сол по кожата"(1988) носи в оригинал заглавието "Les vaisseuax du coer". Във Франция той се е продал в 150 000 екземпляра, в немскоезичните страни - в над 3 милиона. Буквалният превод: "Съдовете на сърцето" изглежда се е сторил някак твърде хирургичен на издатели и преводачи - така се е стигнало до промененото заглавие "Сол по кожата", което вероятно е допринесло за сензационния успех на книгата. И как иначе - солта съвсем не е просто подправка. Тя е и идеално средство за изостряне на вкуса. Думата "сол" отваря древен космос от значения. В нея или по-скоро чрез нея изкристализират безброй усещания и идеи.
Символика и история
Психоаналитикът Ърнест Джоунс публикува през 1912 г. студия върху "Значението на солта в нравите и обичаите на народите". В нея той изброява качествата, които предопределят солта като "символично свръхценно" вещество: чистота, белота, неопетненост, неразрушимост, незаменеямост, острота, възбуждащ и пречистващ ефект. Още през 19 век са публикувани истории на солта, в по-ново време са излези цели шест, като се започне с "Une histoire du sel" (1982) от Жан-Франсоа Бержие. Те описват материалната страна на "бялото злато": добива на сол, използването й в готвенето и консервирането; обръщат внимание и на духовната страна: употребата на сол в религиозни ритуали и суеверни практики, символичният й смисъл в светите писания, старопечатните книги за народа и в реторическите художествени учения.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Упоменавана още в светите писания
Цюрихският германист Томас Щресле ни представя първата литературна история на солта. Разбира се, и той не пропуска да даде подробно описание на културно-историческия фон. Читателят научава много за религиозната символика, като се започне от Стария Завет, в който на две важни места се упоменават консервиращите качества на солта: веднъж в положителна светлина, в Мойсеевите книги и втори път, в отрицателна, когато се отваря дума за Лот и жена му, превърната в солен стълб. Със солта и символа на солта е свързана в християнската традиция също нерушимата общност. Евхаристийните угощения фигурират в Библията като "части от солта".
Знакът на съборената солница
Въз основа на "Тайната вечеря" Щресле показва как изкуството виртуозно използва семантиката и символиката на солта в духа на християнството. Юда е изобразен в платното на Леонардо по неконвенционален начин: като в злокобно предзнаменование, той събаря солницата на общата трапеза. Поясненията за западната теология и философия на солта съставят всъщност само рамката на книгата. Централно място в нея е отделено "солните залежища" в немската литература. Щресле ги представя калейдоскопично от епохата на барока (Гримелсхаузен) до съвременността (Грюнбайн).
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Субстанция и символ
Най-силно впечатляват интерпретациите, свързани с 20-то столетие. Щресле показва как редица автори като Валтер Бенямин, Паул Целан, Нели Закс, Гюнтер Айх, Петер Вайс свързват солта в различните й форми с паметта и общността. Солта на сълзите се превръща в лириката след 1945 година в медиум на паметта за Освиенцим. "Солта съхранява болката", пише Нели Закс. Поетиката на Целан търси "възвръщането на словото" чрез "соления поток" на сълзите - амбивалентна метафорика, която внушава както възможността за застиването, за горчивото опустошение, така и за рекристализацията, за образуването на нови, по-светли езикови зърна.
Еротичен стимул
Щресле разглежда темата за солта на сълзите в същата глава, в която се спира и на други съдържащи сол екскременти като потта и урината. Литературното въображение превръща тези екскременти на тялото в алюзия за разтварянето и втърдяването, за отдаването и самосъхранението. Както показва Щресле, "солта по кожата" е широко разпространен топос, който придава на свещената субстанция свойството да стимулира еротични фантазии.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Нели Закс: "Солта съхранява болката"
В последната част става дума за поемата на Дурс Грюнбайн "За снега или Декарт в Германия", публикувана през 2003 г. Тя съдържа едно малко странно описание: как философът Рене Декарт, който впрочем действително е автор на трактат за солта, уринира в снега и конфигурацията на жълтеникавите следи върху недокоснатата снежна покривка го изпълва с радост така, сякаш е сътворил изящно стихотворение. Струята урина като "перо, което чертае фигури върху снежната tabula rasa". Горещите кристалчета пробиват студената, мъртва кристална структура на снега - образ, който в миг превръща предците на модерната рационалност в предшественици на другия, нерационалния порядък на поезията.
dw /
Няма коментари:
Публикуване на коментар