
Автор: Тул, Джон Кенеди
твърди корици, с обложка, много добро състояние
431 стр.
Превод Вениамин Младенов
изд. "Народна култура", София, 1989 г.

Майка му успява да намери още един ръкопис, писан когато е едва 15-годишен. Годината преди да се самоубие Тул изчезва и за близки, и за приятели, показвайка наченки на параноя, вероятно тогава е унищожил всичко, което е бил написал след "Сговор на глупци"-един истински шедьовър ! Жалко e, че въпреки голямата си привързаност към сина, майката не е успяла да го опази.
bez_vazelin.net / Бг таймс
>>>
Джон Кенеди Туул- Сговор на глупци

Припомних си дискусията от един друг форум, за да препоръчам една изключително интересна книга.
"Сговор на глупци"- е единствената му книга, тъй като авторът се самоубива след написването й, едва 31-годишен. Майка му предлага ръкописа, който дори не е написан на машина, докато най-накрая едно издателство го приема и после романът става бестселър до ден-днешен. Джон Кенеди Тул се самоубива през 1969 година, откриват го като гений през 80-тте. Получава Пулицър посмътрно.
"Сговор на глупци" за пънкарите е като Библията за ревностния християнин. Романът излиза през 1989 г, 11 год след смъртта на автора, благодарение на усилията на писателя Уокър Пърси. Обявена е за един от култовите романи на XX век. Авторът прави дисекция на американското общество от края на 50-те - началото от 60-те години. Главният герой е свърх странен, малко напомня Карлсон, който живее на покрива, малко напомня Ницше, който презира "човека" (ежедневния еснаф, казано другояче), малко напомня нещо, което сте чели досега.
Заглавието е взето от една епиграма на Джонатан Суифт: "Когато на света се появи истински гений, ще го познаете по това, че всички глупаци влизат в сговор срещу него".
Историята се развива в Ню Орлийнз в началото на 60-те. Главният герой е Игнациус Дж. Райли, интелигентен лентяй, който на 30 год продължава да живее с майка си. Тъй като обстоятелствата го принуждават да започне работа, той тръгва на поход за нея, през който попада в множество ситуации с колоритните обитатели на френския квартал. Игнациус наподобява съвременен Дон Кихот- ексцентричен, изобретателен идеалист, чието въображение граничи с лъжата. Той презира модерността, особено поп културата. Това се превръща в обсебеност, което предизвиква всевъзможни гротескни ситуации.
Романът, като всяко гениаллно произведение, не може да бъде приет еднозначни. Някои биха се смяли през сълзи, други биха го определили като скучен и муден, трети биха го приели за еталон на поведение. Аз лично трудно го приех. Започвах го 3 пъти, докато накрая го прочетох.
Това е книга, за която трябва определено да си пораснал- и възрастово, и литературно.
sh_tyrkel.eu / Бг Таймс
Зависи къде сте работил/а и с какви хора сте се сблъсквал/а. На мен и досега ми е любима книга. Поздрави.
ОтговорИзтриване