Там,където свършва тази малка вселена,започва истинската религия.Там свършват дребните радости и скърби,свършва знанието за нещата и започва релността.Докато не се откажем от жаждата за живот,от силната привързаност към това наше преходно обусловено съществуване,нямаме никакъв шанс да хвърлим дори и бегъл поглед към безкрайната свобода отвъд.Очевидно е тогава,че единственият начин за постигане на тази свобода,която е цел на най-възвишените стремежи на човечеството,е да се откажем от този дребен живот,от тази дребна вселена,от тази земя,от рая,от тялото и ума,да се откажем от всичко,което е ограничено и обусловено.Ако се откажем от привързаността си към малката вселена на сетивата и ума,веднага ще станем свободни.Единственият начин да се отървем от оковите е да преминем отвъд ограниченията на закона,да преминем отвъд причинността.

"Карма Йога",Свами Вивекананда

Популярни публикации

Популярни публикации

Популярни публикации

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Левичаров - заклинателката !

Левичаров - заклинателката !

Сибиле Левичаров
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Сибиле Левичаров

Романът "Апостолов" на писателката от български произход Сибиле Левичаров продължава да вълнува германската преса. В. "Зюдкурир" представя книгата, търсейки отговор на въпроса: къде се разделят измислицата и истината?

Тя чете като строга учителка по немски, за която не се знае точно на какво смята да даде оценка - на собствения си текст или на способността на публиката да слуша. "Румен Апостолов" - се казва в книгата на Сибиле Левичаров, "би искал да ни покаже съкровищата на България. Но ние със сестра ми знаем добре, че тези съкровища съществуват само в българските мозъци."

Думи, бълващи отрова

Левичаров продължава да жъне лаври за романа сиBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Левичаров продължава да жъне лаври за романа си

Апостолов е шофьор на такси, който разкарва из България разказвачката и сестра й. И докато едната сестра е отстъпчива и по-примирена, другата е виртуоз на заклеймяването. С отровното си красноречие тя не прощава нито на ненавиждания от нея баща, отнел живота си, нито на днешна България: "Думата България стига, тя е дразнеща, предизвиква пристъп на ненавист, който е в състояние на секундата да заглуши всеки разум". Омразата към бащата и омразата към страната са преплетени и се поддържат настойчиво. България? Бащата? Затворен кръг.

Бащата е същият като почерка си - "изцяло зацапана личност", българският език е "най-отвратителният в света". Да слушаш Сибиле Левичаров е лютиво наслаждение. Подобно на героите на Томас Бернхард нейната разказвачка е майсторка на проклинането. Сибиле Левичаров описва клетвите на своята героиня като възбуждащо дърдорене, затова присъства и по-кротката сестра. "Въпреки всички вербални атаки читателят ще си състави по-добра представа за бащата, сигурна съм в това" - казва Левичаров.

Българите - обсебени от депресивна отвратителност

И днешна България не се изплъзва от атаките на авторката. Тя посочва, че комунизмът е предизвикал "невероятно унищожителна, отвратителна мизерия". Както и - че в България господства депресивната отвратителност, обсебила хората.

Подобна решителност не прозвучава често в Германия - особено от страна на политиците, които 20 години след падането на Стената с оглед на гласоподавателите на изток още не са сигурни каква оценка да бъде дадена на комунистическия режим. За Сибиле Левичаров отговорът е ясен: комунизмът беше катастрофа, която съсипа България така, че да не може да се изправи отново на крака. Ако България бе пощадена от комунизма, можеше днес да е страна поне толкова хубава, колкото Франция - казва Левичаров.

ДВ / Бг Таймс

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Net Jazz Radio Bg Times

Net Jazz Radio Bg Times
Online from USA - 24 / 7