„Пътища”,автор Димитра Кръстева-Гейдж

„Пътища” или рецепта за...

24.10.2010

„Пътища”, автор Димитра Кръстева-Гейдж, изд. ЕТ „Веско Цвятков”, Габрово, 2010

Виолета Тончева
Автобиографичната книга „Пътища” на Димитра Кръстева-Гейдж е разтърсващата изповед на една българка, една от онези смели и силни личности, изграждащи с труд и последователност съдбата си, които наричаме self made.

На младата жена, отказала да сътрудничи на Държавна сигурност, нищо не й бива спестено, включително интерниране, но тя успява да избяга и да започне нов живот. Емигрантската Голгота я сблъсква с невероятни премеждия и хора в Македония, Сърбия, Австрия и Америка. Каквото й да се случва обаче, героинята не престава да вярва в себе си и в труда, който носи най-истинските дивиденти. Находчива и практична, с бърз рефлекс и гъвкав ум, тя освен да работи – често на няколко места едновременно, непрекъснато се стреми към нещо още по-добро от постигнатото, като пречупва всичко през личното си светоусещане и вкус. И ако читателят търси специалната авторска рецепта за адаптивност и успех, непременно ще я намери в удоволствието от добре свършената работа, във високата самоорганизация, творческия поглед към нещата от живота и – не на последно място – в напрежението от самото състезание.

Събитията закономерно изискват непреклонното и амбициозно, макар и обречено от тоталитарната система в България, момиче да стане заможна и уважавана бизнесдама в Америка. Въпреки завоювания нов обществен статус, тя не променя човешките си ценности и здравата българска закваска й помага да прозре отвъд американска мечта, в която „На мястото на Създателя, на Божия трон, седяха вещите. Те непременно трябваше да бъдат най-новите, най-модерните и най-луксозните. (…) Митът за свободата и демокрацията, с който живеех на младини, се спука като сапунен мехур. Спомням си как, като млада сервитьорка в България, слушах тайно радио „Свободна Европа”. Английският език ми приличаше на песен и с въздишка си мислех за щастливите и свободни хора, които не живеят под калъп, а коват съдбата си сами. А дали беше така? Вярно е, че американците не страдаха от тиранията на диктатурата. (…) Но и те си имаха своя поробител и то какъв! Техен господар беше банката. Клетите души прекарваха целия си живот на кредит. Жилищата им не бяха техни, защото погасяваха банкови ипотеки за по 20-30 години. Лъскавите им автомобили също се изплащаха на лизингови вноски по 5-6 години. Но когато ги изплатяха, се появяваше нещо по-модерно, което съседът вече си е купил, и те също бяха принудени, от суетност и за престиж, да сключат нов заем, за да се сдобият със същото. (…) Това беше тяхната желязна завеса, тяхната клетка, не по-малко непреодолима от тази на поробените от диктатура народи.”

Провокирайки непрекъснатото сравнение между живеенето в соца и в демокрацията – в Америка, а след това и в посттоталитарна България, мемоарната книга повдига особено актуалните днес въпроси за емигрантството, консумативизма, демократичните свободи и закърнелите духовни стойности. В търсене на устойчивата житейска философия, тя разказва за възходи и падения, без да спестява нелицеприятните подробности и в тази осъзната откровеност и искреност се крият и нейните големи достойнства. Най-вълнуващите страници са посветени на любовта, която може да бъде невероятно силна, но и също толкова горчива. Невъзможна става тя, не само когато усети предателството на другия, а и когато в нея се намесват наркоманията или алчността на деца и роднини…

„Пътища” принадлежи към онези книги, чиито документализъм и достоверност доказват колко по-невероятен от литературата може да бъде самият живот. Както казва самата авторка: „Моята сила е в делата, не в думите”. Неслучайно нейната история заинтригува един от колосите на американската литература Труман Капоти. За съжаление той напуска този свят малко след като е направил своето литературно предложение към Димитра. За да събере случилото се по пътищата на нейния живот в книга, сега й помага Паула Лайт.

http://dobrinite-news.com / Books Bg Times