Стилизирано око с тъмно-жълт ирис върху тъмен фон, в разширената зеница е загатнат контурът на отразен образ - така изглежда ефектната корица на книгата “Отпечатъци”, съвместно издание на българската редакция на Дойче Веле и издателство “Силуети”, художник Дима Каприева, автор Бисерка Рачева. Томчето с есета и критични бележки върху съвременна литература, изобразително изкуство и кино включва текстове от последните години, отчасти вече публикувани на уеб-страницата на Дойче Веле и в Електронно списание „LiterNet“, отчасти излизащи сега за пръв път.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Бисерка Рачева
Съблазнена от думите
Както четем в краткия анонс на задната корица, „Отпечатъци” отпечатват последните слабости на авторката. И наистина можем да говорим за слабостите на Бисерка Рачева към авторите и темите, които книгата й зачеква, - слабост в смисъла на предразположение, влечение, необходимост. Независимо дали става дума за Петер Хандке, Даниел Келман, Мартин Валзер, Илия Троянов или за някои от големите имена извън немскоезичния свят като Орхан Памук и Филип Рот, Рачева е от читателите, които не просто подхождат професионално към даден текст, но искат и да обичат този текст, да бъдат съблазнени и притеглени от него.
Четенето не е само работа, четенето е подбуда, увлечение и удоволствие. То е свят, ежедневие, начин на живот. В този смисъл статиите в книгата „Отпечатъци” предлагат един любовен, грижлив и проникновен прочит на авторите и творбите, за които отварят дума. Водена от любопитство (основният стимул на всеки страстен читател) и от необходимостта да прочете новата книга на един Филип Рот например, авторката открива неподозирани връзки с творчеството на други, наглед несхождащи си с него съвременни писатели. Находката на даден паралел й позволява, на свой ред, да проследи редица сродни магистрални теми в последните произведения на някои от най-емблематичните автори на днешното време (Перипетии на старостта и страстта) – или пък, пак в хоризонта на компаративния анализ, да предложи ключ към обяснението на литературни феномени като изненадващия бум на немскоезичната книга през последните години и трансформациите на романизираната биография (Пробив в познатото).
Без намусена сериозност
Биографията, мемоаристиката и митотворчеството явно също се числят към слабостите на Рачева - показват го прецизните й, аргументирани и елегантно написани текстове за Орхан Памук, Пер Олоф Енквист, Макс Фриш, Петер Хандке. Слабост, вече в по-тясното значение на думата, е, разбира се, също, че авторката само маркира интересни проблеми, без да се разпростира по-обстойно върху тях. Но очевидно това и не влиза в целите на книгата й. Нейните “Отпечатъци” са по-скоро целенасочен опит да приобщи читателя към литературата като мисловна подбуда и духовно приключение, да изостри вкуса и апетита му за този тип приключение. Струва ми се, че точно защото адресира критическия текст към по-широка публика, авторката старателно избягва да го натоварва със сложна терминология и построения. Същевременно обговаряйки даден предмет, успява лаконично, точно и понятно да въведе в същината на едно или друго по-сложно литературно понятие, без което самият предмет трудно може да се обясни. В статията за романа на Даниел Келман “Слава” например с интерес прочетох “що е метафикция и битува ли тя в литературата” - кратката дефиниция на авторката за иначе спорното и не много ясно понятие “метафикция” е предложена при това в забавна форма, с лека иронична закачка към “приумиците” на литературната теория.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: В "Отпечатъци" Б. Рачева анализира и оспорвания "Апостолов" на Левичаров
“Чрез своите интерпретации Рачева възбужда интуициите на образования човек, задава някакъв друг ракурс към литературния факт, гради негова алтернативна история. Текстовете й са издържани непременно в регистрите на високия професионализъм, но са поднесени с лекота, лежерно, без напрежение и разбира се, без намусена сериозност”, пише Георги Каприев за предишната й книга (Литературни пространства, 2003). Наблюдението приляга, мисля, и към сегашната. Сред най-ценните публикации в “Отпечатъци” за мен е студията Стая с макове, посветена на кореспонденцията между двама от най-големите поети на немския език: Ингеборг Бахман и Паул Целан. Не е подмината, между другото, и българската жилка в съвременната германска литература - сред текстовете откриваме и анализ на предизвикалата толкова противоречиви реакции с романа си “Апостолов” писателка с български корени Сибиле Левичаров.
За всеки, който е изкушен от литературата
Книгата не се ограничава само в света на високото писане или само на литературата като цяло. Любопитен акцент поставят наблюденията на авторката върху популярната култура - те се разпростират както върху разновидности на развлекателното четиво от рода на психодрамата, трилъра и кримката, така и върху нашумели филмови ленти като тази за музикалната звезда Боб Дилън или пък върху свързани с киното биографични портрети на емблематични филмови звезди като Том Круз.
Разнородните на пръв поглед статии за някои от последните романи на Т. Г. Бойл, Карлос Руис Сафон, Джон льо Каре, за бума на германската кримка или пък за онова, което киното предлага като все още съвременна форма на развлечение, представляват в цялост критичен оглед на популярната развлекателна култура като налагаща свои жанрови, стилистични и рецептивни доминанти част от културата на нашето време. Авторката поставя дискусионния въпрос за амбициите, претенциите и възможностите на тази култура, за нейните изменящи се стратегии и роля в епохата на дигиталната техника.
Яснота, аналитичност и увлекателност са сред качествата, които характеризират според мен стила на Бисерка Рачева. Книгата й е написана леко, вкусно и компетентно и може да задоволи любопитството на всеки, който е изкушен от литературата.
Автор: Емануил А. Видински, Редактор: Д. Попова-Витцел
Радио "Дойче веле"
Няма коментари:
Публикуване на коментар