Това е последният му случай. Наистина последният. Така пише в рекламния текст на обложката, потвърждава го и авторът Хенинг Манкел. А иначе, наследник на комисаря Валандер ще е може би дъщеря му, нали тя също е полицай. “Враг в сянка” се нарича последната му задача. 600 страници, този път без продължение. Валандер не може да продължи.
Никога не казвай никога
Точно преди две години Хенинг Манкел разказа в интервю историята на публикувания през 1998 г. роман “Защитна стена” - един от другите му романи, от онези, които се продават добре наистина, но за милионните му читатели някак забулват връзката с поредната следваща мистерия на Валандер. Тогава, преди две години, малко преди интервюто Манкел беше навършил 60 години и преливаше от възторг, че историческият му трилър “Китаецът” ще излезе едновременно в 30 страни. На въпрос дали пак ще се върне към Валандер, в същото това интервю той заяви: Ще ви отговоря с думите на Джеймс Бонд, никога не казвай никога. Ще видим, повече от това не мога сега да кажа.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ролф Ласгард като Валандер в "Петата жена"
“Враг в сянка” е завършен през юни 2009 г., както е отбелязано в послеслова. Във въпросното интервю Манкел всъщност обговаря редица елементи, от които е изграден сегашният, последен случай на Валандер. Нищо чудно, защото това са и елементите, съставящи представата на Хенинг Манкел за света: солидарността като крепител на обществото, проблематичната роля на Америка в света, преодоляването на миналото – това на човека и това на нациите, Изтокът срещу Запада. Нима това звучи като кримка? Но точно от такива елементи са изградени всички случаи на Валандер. Вплетени са и в последния му случай. Фигури от предишните романи дефилират тук още веднъж, жените на комисаря още веднъж лягат в леглото му, само че сами. Защото “Враг в сянка” е книга-раздяла, нейният тон е есента, а и годишните времена играят в нея значителна роля. Валандер ги посреща и изпраща, разследвайки случай, който всъщност не е негов, всъщност той е в отпуска. Само че човек като Валандер просто не може да има отпуска, защото къде да дене тогава съвестта си спрямо света, която винаги го измъчва? Тъй че, комисарят разследва. В собственото си семейство.
За комисаря няма почивка
Дъщеря му Линда ражда дете. От Ханс, благороден борсов посредник, чийто баща е бил командир на подводница в шведския военен флот. Бащата разравя следите на един заговор: през есента на 1980 г., в разгара на Студената война, при маневра край шведското крайбрежие е задържал чужда подводница и получил заповед да я изтегли. Кой е издал заповедта? Неясната история ни връща към началото на 80-те години, когато според слуховете съветски подводници оперират в шведския воден басейн, но е забранено да бъдат преследвани. Загатва се за предполагаем заговор на шведското армейско командване срещу мирната политика на министър-председателя Олаф Палме. Малко след като разказва на Валандер своята история, бащата изчезва. Изчезва и жена му, която по-късно е намерена убита. Валандер се впуска в разследване.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Кристел Хенриксон в ролята на знаменития комисар
Валандер е класически пример на комисаря като медиум на престъплението. Подобни примери има само в кримките, все едно дали по телевизията или в романа. Валандер е такъв медиум не само защото ужасно страда от мрака в света, а и защото приема навътре престъпленията и точно затова е в състояние да ги разкрие. Всички те имат нещо общо с него, а понякога, в най-лошия случай и направо влизат под кожата му.
За всяка загадка - верния познат
Често хвалят Манкел за това, че героите му са земни, реални, достоверни, обикновени, сякаш заимствани от самата действителност. Само че към този роман характеристиката не приляга съвсем. Валандер, застаряващият комисар, алкохолик, диабетик, притежател на празни хладилници и тъжни квартири, е всичко друго, но не и обикновен. За всяка загадка той си има под ръка някой познат, който като по чудо му помага да напредне в разследването. Този път това е бивш човек от тайните служби, който отлично познава различните видове отрови и отровни смеси. Както и един починал приятел от ученическите години, притежател на безценен архив от военната флота, в който Валандер все пак наистина открива много стари снимки на безследно изчезналия командир на подводница и убитата му жена; изведнъж всичко става прозрачно ясно.
Намира и свидетелка на отдавна отминали събития, бивша келнерка в ресторанта за висши офицери от военния флот, където се е отбивал и командирът на подводница, бащата на неговия зет. Свидетелката точно си спомня какво са си говорили офицерите. Спомените изобщо сполетяват Валандер винаги в нужния момент, за да може комисарят, пък и читателят, по-добре да разбере какво е ставало в неутрална Швеция по време на Студената война. Внезапно Валандер започна да си припомня всичко дума по дума, се казва в книгата.
Само че нищо не става внезапно и случайно и с всяка следваща сцена, в която Манкел описва уж случайни находки, човек се чувства все по-манипулиран. Онова, което не може да бъде разгадано, в крайна сметка бива обявено за неразгадаемо и папката се затваря. Ако питате полицаите, те ще ви кажат: Ами така е, винаги остават неразкрити неща, не можем да разкрием всичко, изтъква Манкел. И с това лаконично обяснение се живее някак по-добре, отколкото с последните страници на “Хари Потър”, където Дъмбълдор ни дава формулата на света и всичко е тъй докрай разнищено, че главата ти пламва.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: "Китаецът" в немски превод
Обърканият образ в периферията
Преди да изчезне окончателно, Курт Валандер трябва обаче да разкрие случай, който е далеч не тъй кървав и брутален, колкото са деветте предишни. Тук не става дума за банди, занимаващи се с трафик на заставени към принудителна проституция млади жени, за експлоатацията на Третия свят от страна на Запада, за серийни убиства. Става дума за Студената война и за това кои в нея са били силите на злото и кои тези на доброто. Обстоятелствена конструкция, която в крайна сметка сочи, че с американците трябва да сме нащрек. Абстрактна кримка, чиято разгадка е поднесена необичайно мудно.
Аз съм все още обърканият образ в периферията на големите политически и военни събития. Оставам, както и преди, страхлива и несигурна периферна фигура, казва Валандер на самия себе си в края на романа. Но това е по-скоро кокетство от страна на създателя му. От сцената слиза един комисар, който никога не разследва просто само едно убийство. И който винаги разследва също тъй системата, стояща зад убийството. Разпределението на силите в света, голямата вина. А този път даже и целият следвоенен ред. Сякаш с последния си роман за Валандер Хенинг Манкел иска да историзира своя герой. Преди някой друг да е сторил това.
Henning Mankell: „Der Feind im Schatten“. Aus dem Schwedischen von Wolfgang Butt. Verlag Paul Zsolnay 2010, 592 S.
Радио "Дойче веле" / Books Bg Times
Няма коментари:
Публикуване на коментар