Българинът изстрелва всяка жена на върха
Когато дойдох в София, казвах само "да", но ми стигна, за да се омъжа, признава Даниел Трусони
Американската писателка Даниел Трусони, автор на бестселъра "Ангеология", пристигна в България, за представи романа си на "Аполония" в Созопол. Премиерата е в неделя от 20 ч в Художествената галерия. Историята, в която интригите са задвижени от тайно общество от учени, наречени ангелолози, се случва в България, Америка и Франция. Всичко започва с откриването на небесно създание в пещерата Дяволското гърло в Родопите. Гигантите от "Сони пикчърс" неотдавна купиха правата за книгата. Филмът ще бъде продуциран от самия Уил Смит. Дамата, която е издавана от "Сиела", е омъжена за българин - писателя и пианист Николай Гроздински. Той завършва Музикалното училище в София, после учи джаз в "Бъркли". Когато е на 22, му щуква да замине за Индия и да стане монах. По-късно се връща в лоното на обикновения бит, а Даниел му ражда дъщеря и син. Пише и първия си роман - "Вдън земя", в който разказва за баща си, участник във войната във Виетнам. Съпрузите говориха за литература, любов и политика пред "Стандарт".
Американката и българинът са отличен семеен и творчески дует
фото Георги НИКОЛОВ
- Живях в България от 2002 до 2005 г. с мъжа ми Николай. Пътувахме много из страната. Той ми беше казал за тази пещера в Родопите - Дяволското гърло. И един ден влязох. Впечатли ме страшно много. Хареса ми митологията, свързана с мястото. После дълго ми се искаше да го включа в роман, в който да се разказва за монахиня. По-късно проучвах женски манастир, много специален, понеже монахините вътре се интересуваха от ангели, имаха огромна библиотека с книги за тях и им се молеха. Изведнъж всичко се подреди в главата ми. Но първо бе интересът ми към България и Родопите, ангелите като тема дойдоха после.
- Небесни създания, вампири и магьосници като Хари Потър в последните години са герои на най-четената литература. Дали това не е реакция към технологичния напредък?
- Може би, но има и още нещо. Хората вече не са религиозни. В същото време обаче искат нещо магическо, необикновено, което да ги издърпа от всекидневния живот. Сега, когато всички са потопени в капитализма вещоманията, купуването, се засили гладът за митология и вълшебства. Най-интересният източник за тях е Библията. Тя е световният роман, който най-много се занимава със свръхестествени явления.
- Какво още ви впечатли в България?
- Живях почти четири години в квартал "Изток" в София. Беше ми твърде добре. Моята дъщеря се роди в този период от живота ни. Обожавам Созопол и Несебър - изобщо древните градове по Черноморието са ми тръпка.
- А хората?
- Ами аз се омъжих за един от вас и ми харесва. Имам много приятели българи. Вие по принцип сте четящ народ. В момента издателският бизнес върви напред. Знам, че преди 10-15 години хората са мислили само за изкарването на прехраната. В подобна ситуация няма време за четене и култура. Сега обаче всичко се променя. Едно нещо само не ми харесва в България. Има прекалено много полиция! Николай винаги се смее, когато се оплаквам от това. Но наистина е прекалено. Постоянно ме спират с колата, за да видят документите ми. Като изключим катаджиите, много харесвам България.
- Николай, как обяснявате този парадокс - чужденците винаги харесват страната ни, а българите предимно се оплакваме. Дали пък някой не бърка?
- Ние, българите, едновременно обожаваме и плюем България.
Това е шизофренично състояние. Когато сме тук, я критикуваме като най-лошата страна на света и говорим, че трябва да я напуснем. Но когато сме в чужбина, се кълнем, че няма по-прекрасна от нея, че българите са най-умни, най-добри математици и т.н. Е, има и емигранти, които щом се озоват навън, почват да злословят. На двете крайности сме. Това говори за тежки комплекси. Най-големият е, че не сме успели като нация.
- Даниел, след вашия успех и този на Елизабет Костова вече можем да говорим за синдрома на българската снаха в световната литература, чиито романи могат да бият по рейтинг и печалби Дан Браун. Да не би съпругът от България да е в ролята на вдъхновител?
- Николай ми помага много. Писатели като мен и Елизабет представят страната ви на американците - за тях е напълно нова и непозната. Да, мъжете от България са наясно с живота.
- Как се срещнахте и влюбихте?
Даниел: Срещнахме се на писателска конференция в Америка. Много бързо се харесахме. Спонтанно решихме да се оженим в България.
Николай: Май се случи в община "Средец". Даниел: Беше тъмно като в пещера. Не разбирах нищо от думите на човека, който ни бракосъчетаваше. Николай обаче ме беше предупредил - какво и да става, да казвам само "да". Така че аз дори не знам дали сме женени. Николай: А, по документи сме!
- Пишете и двамата. Има ли конкуренция?
Николай: Помагаме си много. В САЩ има доста писателски двойки. Подобно семейство има плюсове, понеже писането е самотна дейност. Единствено друг автор би могъл да разбере как се създава книга и от какво имаш нужда, докато това се случва.
Даниел: Писането ти дава свобода, която другите професии обикновено нямат. Можем да живеем навсякъде по света, без да говорим езика. С Николай си пасваме, имаме един и същ график. Всяка сутрин ставаме, завеждаме децата на училище, после пишем в две различни стаи от 9 до 13. Обядваме и продължаваме. Но тази професия има и негативи. Няма кой да ти се обажда, да те подстрекава, да ти дава срок. Затова трябва самодисциплина, мотивация, желание да твориш и постоянство.
- Николай, на 22 години ставате монах в Индия, после отивате в САЩ. Какво ви се случи тогава?
- 5 години живях в Индия. Те са достатъчно, за да попиеш всичко необходимо. Бях и в Тибет. Исках да науча езика им и да разбера традициите им. В тамошните университети има много логика, на почит са дебатите. Винаги се провеждат по правила, има метод за задаване и отговаряне на въпроси. Като игра на шах е. Те държат на полемиката, изследват религиозните състояния. Монасите иначе живеят много бедно.
- Срещнахте ли се с Далай Лама?
Николай: Учих в неговия манастир - Институт за будистка диалектика. След 5 години в Тибет си бях направил списък от въпроси, на които лично да ми отговори. Той ми даде прекрасни отговори. В Далай Лама живеят две личности когато е учител, е един, но се променя коренно в ролята си на политически лидер на една нация без държава.
- Даниел, Обама губи популярност и според последното проучване е по-скоро нехаресван от американците. Защо е така, според вас?
- Обама не изпълни голяма част от обещанията си. Хората го избраха, защото искаха промяна. Бяха уморени от консервативната, военноориентирана политика на Буш. Ние все още сме в Ирак и Афганистан. Адски много данъци отиват за армията. Здравеопазването е пак толкова зле и системата няма да проработи. Месят се различни частни бизнеси, а хората искат централизирано, универсално здравеопазване.
Американците са разочаровани и обезверени от Обама. Да, той е интелигентен, очарователен, говори прекрасно. Но хората вече осъзнават, че не е кой знае колко по-различен от Джордж Буш.
- Даниел, Америка има 200-годишна демокрация, а нашата е на 20. Имате ли обяснение защо на Изток прилагането на западни модели все дава грешки?
- Демокрацията е по-добра от тоталитаризма, комунизма и всички други системи. Но тя не е перфектна нито в Америка, нито тук. Отвъд океана хората са залети от реклами и медии. Гласуват, без да знаят какво става зад кулисите. За да заработи перфектната демокрация, хората трябва да са изключително образовани. В САЩ има особено явление: в Ню Йорк хората са толкова заети, че не им остава време да научат какво става във Вашингтон. Работят по 40-50 часа на седмица и нямат енергия за друго.
Райко БАЙЧЕВ
Books Bg Times
Няма коментари:
Публикуване на коментар