Там,където свършва тази малка вселена,започва истинската религия.Там свършват дребните радости и скърби,свършва знанието за нещата и започва релността.Докато не се откажем от жаждата за живот,от силната привързаност към това наше преходно обусловено съществуване,нямаме никакъв шанс да хвърлим дори и бегъл поглед към безкрайната свобода отвъд.Очевидно е тогава,че единственият начин за постигане на тази свобода,която е цел на най-възвишените стремежи на човечеството,е да се откажем от този дребен живот,от тази дребна вселена,от тази земя,от рая,от тялото и ума,да се откажем от всичко,което е ограничено и обусловено.Ако се откажем от привързаността си към малката вселена на сетивата и ума,веднага ще станем свободни.Единственият начин да се отървем от оковите е да преминем отвъд ограниченията на закона,да преминем отвъд причинността.

"Карма Йога",Свами Вивекананда

Популярни публикации

Популярни публикации

Популярни публикации

събота, 12 септември 2009 г.

„Имигрантката”,Румен М. Еверт !

Презентация на романа „Имигрантката” от немския писател Румен М. Еверт !

издателство Дитрих


Четвъртък, 10 септември 2009, 19:00 часа
Дом Витгенщайн Български културен институт
Изложбена зала 1
1030 Виена, Паркгасе 18

За автора

Румен М. Еверт е роден в град Кил, Германия. В началото на 70-те е репортер на вестник в Мюнжен, след това музикален критик, писател и преводач в Лондон. Издава биография на Боб Марли, роман за деца и пише сценарии. Дълги пътешествия в Европа, Азия и Африка. Продължително пребиваване в Гърция, в Близкия и Далечния Изток, във Виена и Норидж, където следва няколко семестъра изкуство, философия, литература и история. 1996 година той приема православието и от тогава живее с жена си българка в Пловдив.


ИМИГРАНТКАТА


Roman IMMIGRANTIN

Един ден от живота на младата емигрантка от България, история на живота на Лена, история за надеждата и отчаянието представя на читателите Румен М. Евент в своя роман „Имигрантката”.

Лена Иванова работи нелегално в малък ресторант във Виена и живее в постоянен страх от полицията да не бъде върната принудително в България.

Това изглежда би могла да избегне само чрез фиктивен брак с австриец.

Таkава възможност Лена решително отхвърля.

Тя се мята между чувството за чест и достойнство и копнеж по синовете си, между окончателния отказ и новата надежда. Извън работата си Лена живее в подтискаща самота, неутешимост и екзистенциален страх: „Във Виена има много тъжни острови: български остров, албански, сръбски, турски. Тези хора всъщност не са във Виена. Те работят и спят и изпращат пари в къщи.”

Авторът повежда читателят на едно динамично пътуване към миналото на героинята от началото на 60-те до средата на 90-те години, което го отвежда до нейните детски и младежки години в едно миньорско селище в българските Родопи, до нейния семеен живот, изпълнен с унижения, насилие и студенина, до предприетия опит за бягство с децата в големия град, както и до нейното бягство в Австрия след падането на комунизма.

Един чудесен и покъртителен роман, който предоставя възможност да се опознае тая страна. Защото макар и вече член на ЕС българската култура, история и политика все още остава непозната, вместо което господстват предрасъдъци, преди всичко по отношение на корупцията и бедността.

http://viennadnes.com

България Таймс

Публикувано от в
Етикети: ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Net Jazz Radio Bg Times

Net Jazz Radio Bg Times
Online from USA - 24 / 7