Божана Апостолова: Да влезе Бойко в първата книжарница и да си купи една книга !

Божана Апостолова:
Да влезе Бойко в първата книжарница и да си купи една книга !

Свестен творец като Вежди Рашидов правителството ще го направи за смях.

Източник: Snews.bg
Публикувано:29.10.2010

Три дни преди Деня на народните будители пловдивската поетеса и издателка Божана Апостолова от телевизионния екран призова българския премиер да чете, а медиите да пишат за култура. Какво каза още жената, която отказа почетното гражданство:

Българите обичат своите творци - художници, писатели, поети. Но българинът е докаран до просешка тояга. Вие да сте чули политиците ни да споменават думата „култура”. Аз се притеснявам, че един свестен творец като Вежди Рашидов ще го направят скоро за смях – правителството ще го направи за смях. Защото култура без пари не се прави.

И аз бих казала на министър-председателя, на Бойко Борисов, да влезе в първата книжарница, да си купи една книга и да я вдигне високо и да извика: „Следвайте духа български!”. Не съм чула досега премиерът да спомене думата „книга”. Знам, че е важно да нахраниш хората, но убиеш ли духа... народът ти е мъртъв!

Кой запази българския народ жив 7 века – точно будителите! За да се сети българският народ в тази криза, че съществуват българските писателите, поне медиите трябва да говорят за писатели. А кой връща моралните ценности у хората. Кой ги връща? Връщат ги точно книгите.

Books Bg Times

Монолозите на Газа – или детство,примесено с война

Монолозите на Газа – или детство,примесено с война

На 17.10.2010 г. в много градове по света, включително и в София, деца четоха историите на своите връстници в Газа - за ежедневието по време на война, за мечтите, за разочарованията, за очакванията.
На 17.10.2010 г. в много градове по света, включително и в София, деца четоха историите на своите връстници в Газа - за ежедневието по време на война, за мечтите, за разочарованията, за очакванията.

„Аз си мечтая да преживея един-единствен ден свободен и мисля, че това не е кой знае колко голяма мечта, но трудно може да се осъществи.” (Ахмад, р. 1993 г.) „В болница „Шифа” видях гледка, която няма да забравя никога. Стотици трупове едни върху други. Кръв, меса, кости - едни върху други. Не се знае кой е мъж, кой - жена, даже кое е дете. Камари плът по леглата и много хора - плачат, пищят, не знаят къде са децата им, къде са мъжете им, къде са жените им.” (Ахмад, р. 1996 г.) „Иска ми се за един ден да съм президент на Палестина - да заздравя любовта и мира между хората, да прекратя омразата и злобата в сърцата им, да сложа край на разцеплението. Това ще бъде едно от първите ми президентски решения. Но за съжаление не аз съм президент и затова имаше война.” (Фатима, р. 1996 г.)

Децата в ивицата Газа нямат много забавления. Не играят по детските площадки. Не защото няма с кого, а просто за да не бъдат убити или ранени от някой снаряд, паднал от самолетите, които непрекъснато кръжат над палестинската земя. Пък и няма къде. Почти всичко е разрушено. На картата на Палестина четем имената на градовете Газа, Рафах, Хан Юнис... И си мислим, че тези градове са като всички останали - хора, къщи, улици, радостни и нещастни. Не. Тези селища са само на картата. Там няма живот. Там има предимно смърт. Децата в Газа са виждали повече смърт от служителите в една морга.

Животът на тези деца е по-страшен от разказите на Таня Савичева за обсадата на Ленинград по време на Втората световна война. Затова те се опитват да не мислят за войната. Поне за малко. Правят това чрез театър.

Именно тази театрална група организира едно мероприятие, наречено “Монолозите на Газа”*. На 17.10.2010 г. в много градове по света, включително и в София, деца четоха историите на своите връстници в Газа - за ежедневието по време на война, за мечтите, за разочарованията, за очакванията. Засега за участие в тази хуманна инициатива са дали съгласието си театрали от арабските държави, Великобритания, Гърция, Зимбабве, Италия, Кипър, Норвегия, Швеция и други. А на 29.11.2010 г., когато е Международният ден за солидарност с народа на Палестина, в Ню Йорк ще бъде представен спектакълът „Монолозите на Газа”, където всички тези истории ще бъдат разказани на много езици, включително и на български. Тези деца не мислят за друго, освен за мир. Не мислят за пари, не мечтаят за известност, не искат къщи на Лазурния бряг... Трудно е да си го представим. Почти всяка вечер по телевизията съобщават за поредното нападение над Палестина. На колко от нас, които сме далеч оттам, ни минават покрай ушите подобни съобщения. Казваме си - “какво да направя, далеч съм.”

Представете си вашето дете - то играе някъде в парка, където се разхождат агресивно настроени млади хора - те пият, дрогират се, използват вулгарни думи... Лоша обстановка, нали? Всяка майка иска да опази детето си от подобни места. А децата на Палестина непрекъснато ходят под куршумите. Те няма как да бъдат предпазени от случващото се там. Не всяко семейство има възможността да избяга, защото ивицата е под абсолютния контрол на една чужда държава - Израел. Още от ранна възраст те живеят в страх, много от тях не искат да ходят на училище, защото се страхуват да не би да бъдат под прицел, докато получават образование.

Най-много ме впечатлиха думите на седемнадесетгодишния Ахмад, който казва: “Всяка пропаст има дъно, Газа няма дъно.” Дали наистина няма дъно? Дали ужасиите там един ден ще свършат? Само си представете - разказите на тези деца след двадесет години. И те разказват колко е хубаво в Газа, как слънцето не е закрито от пушека на снарядите и бомбите, как децата им играят на брега на морето, необезпокоявани.

Дали е възможно?

Младежта на Газа събра своите разкази. А на 17.10. под формата на хартиени корабчета от крайбрежието на ивицата Газа отплаваха монолозите на Газа към света. Този път никой не може да ги спре под предлог, че са подозрителни обекти. Няма как да стрелят по тях. И тези разкази стигнаха до много човешки души по света, дошли да ги чуят.

В Палестина децата нямат време за комикси и анимационни филмчета. Те трябва да оцеляват. А оцеляване и детство са несъвместими неща.

* Разказите „Монолозите на Газа” са преведени от арабски език от Мая Ценова.

25 October 2010, Monday
МОМЧИЛ О. ШОПОВ

"Заман" / Bokks Bg Times

Турски сериал от 3 или 4 сезона ще бъде заснет по романа на Людмила Филипова "Анатомия на илюзиите"

Снимка:Людмила Филипова.

Снимат турски сериал по Людмила Филипова

Сравняват нашата писателка с Елиф Шафак

Турски сериал от 3 или 4 сезона ще бъде заснет по романа на Людмила Филипова "Анатомия на илюзиите" и неговото продължение, което българската писателка току-що е написала. Режисьор ще бъде известният турски кинаджия Осман Сънав - автор на над 20 известни филма в южната ни съседка. Режисьорът е автор на най-гледания турски филм през 2007 г. - екшъна "Операция череша". Интересът на Сънав бил привлечен, след като български турци споменали за романа.

"Подписахме договор преди месец и той откупи правата ми при добри условия", разкри Людмила. В момента екипът на Сънав чака професионален превод на романа, който скоро ще бъде издаден от най-голямото издателство в Турция - "Доган". "Стъклени съдби" на Людмила Филипова също ще бъде издаден в южната ни съседка. Пресата в Турция нарече нашата писателка "най-четената в България" и я сравни с Елиф Шафак.

новинар / Books Bg Times

Марио Варгас Льоса с Нобелова награда за литература за 2010 г.

Марио Варгас Льоса с Нобелова награда за литература

Марио Варгас Льоса

Нобеловата награда за литература отнася тази година Марио Варгас Льоса, съобщи Кралската шведска академия. 74-годишният перуански писател се смята за един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти.

Най-авторитетното литературно отличие се присъжда на Марио Варгас Льоса заради впечатляващата "картография на структурите на властта и запомнящите се образи на съпротивата, бунта и поражението на индивида", както се сочи в мотивировката на Нобеловия комитет.

Сред най-известните произведения на Варгас Льоса са: "Раят е другаде", "Смърт в Андите" и "Празникът на козела". През 1996 г. той е отличен с Наградата за мир на Борсовия съюз на германските книгоразпространители. Последният носител на Нобеловата награда за литература от латиноамериканска страна беше през 1982 г. Габриел Гарсия Маркес. Миналата година престижното отличие отнесе германската писателка от румънски произход Херта Мюлер.

Писателят-номад

Льоса прекарва голяма част от живота си в Европа

Варгас Льоса бил "силно развълнуван и във възторг" от присъждането на наградата, каза председателят на Нобеловия комитет Петер Енглунд. Понастоящем писателят живее в Ню Йорк, където преподава в университета Принстън.

Марио Варгас Льоса е роден през 1936 г. в Арекипа в семейство от средната класа. Много години от живота си известният перуанец прекарва в Европа и Северна Америка. Точно по тази причина често го определят като "европейски" мислещ писател. Но в сърцето си, с цялата си душа той е латиноамериканец, който се чувства у дома си и в Европа, казва самият Льоса.

Писателят, който окачествява себе си като "либерален", страстно се меси и в политиката. Демокрацията в Латинска Америка е застрашена, предупреждава той. Ляво ориентирани популистки лидери като венецуелския президент Уго Чавес той упреква, че се стремят към "комунизъм като в Куба".

Въпреки номадския му живот - според собственото му признание Варгас Льоса е живял в над 40 различни жилища - само три от романите му отварят дума за перуанската му родина: "Войната в края на света", "Празникът на козела" и "Раят е другаде". Действието на излезлия му през 2006 г. роман "Лудориите на лошото момиче" се разиграва отчасти в Перу, отчасти в Европа.

Светът, в който се раждаме

"Светът на Хуан Карлос Онети" - най-новият роман на Льоса

Световна слава Варгас Льоса добива още с първия си роман "Градът и кучетата" /1963/ - силен и вълнуващ разказ за живота при авторитарните системи.

През месец юли тази година Варгас Льоса представи във Франкфурт на Майн най-новия си роман, озаглавен "Светът на Хуан Карлос Онети". Светът на уругваеца Онети, който е историческо лице, е белязан от отчаяние, неуспехи и песимизъм. "Не е ли точно такъв светът, в който се раждаме и отрасваме в Латинска Америка? Не е ли това континентът, на който всички опити за демократизация отново и отново търпят неуспех?" - този въпрос си задава Марио Варгас Льоса.

Миналогодишната носителка на Нобел за литература Херта Мюлер

дв / Books Bg Times