Комисията по досиетата представя третия си документален сборник29.11.2010 г.
Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА
В понеделник се състоя представянето на документалния сборник „Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност”, подготвен от Комисията по досиетата в партньорство с института „Диалог Европа” и Дигитализационния проект на Софийския университет SUDIGITAL. Сборникът „Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност” е третото издание от документалната поредица на Комисията по досиетата. Подобно на предишните две документални колекции на комисията от поредицата „Из архивите на ДС”, този сборник също се издава в два формата.
Книжното тяло съдържа 98 архивни документи с общ обем от 471 страници, а разширеният дигитален вариант на DVD ще включва близо 500 документи с общ обем над 2500 страници.
В процеса на предварителната селекция са прегледани 260 тома новоразкрити материали с общ обем от около 25 000 страници. Огромната част от тази документация са литерни дела от оперативните архиви на Първо, Второ и Шесто управление на ДС, регионалните и общинските управления на МВР, както и тематични бюлетини, справки и разработки на Централното информационно-организационно управление на МВР.
В подбраните документи са разгледани предимно проявленията на международния тероризъм. Според съставителите вътрешният тероризъм на територията на страната, предполагаемите „враждебни акции” на българската политическа емиграция и ответните „оперативни мероприятия” на ДС, както и подкрепата на България за националноосвободителни или антиколониални движения в страни от Третия свят, вкл. и тайният трансфер на въоръжение и друго „специално имущество” за правителства на независими държави би следвало да бъдат обект на самостоятелни тематични публикации.
Представените в сборника документи обхващат периода 1970–1991 година, като началната времева граница съвпада с началния етап на интензивно разпространение на тероризма в Близкия изток (1968 г.) и Западна Европа (1969 г.). С края на Студената война, когато е разформирована и ДС, проявленията на политическия тероризъм – ляв и десен, в евроатлантическото пространство намаляват, а на преден план поради динамиката на политическите събития в Близкия и Средния изток излиза радикалният ислямски фундаментализъм.
Извън материалите на органите на ДС, които пряко и непосредствено се занимават с проблемите на международния тероризъм, справки и информации по темата могат да бъдат открити и в други архивни фондове – например в Централния държавен архив и в Дипломатическия архив на Министерството на външните работи.
В аналитичните материали на ДС са посочени данни от западни източници за динамиката на терористичните действия през разглежданите две десетилетия. Според тях в периода 1970–1980 г. са констатирани 10 748 случая на терористични инциденти с общо 9718 жертви. През следващите четири години (1981–1984) броят на жертвите надхвърля 1500 души. В периода 1958–1967 г. са регистрирани 31 случая на отвличане на самолети, само през 1968 г. техният брой е 33, а през 1969 г. те вече са 70. Извън територията на САЩ между 1968 – 1985 г. са извършени 1257 терористични актове срещу американски обекти, срещу израелски обекти в чужбина – 293, срещу френски обекти – 278, срещу британски – 203 и 117 срещу турски обекти.
В архивите на българското разузнаване и контраразузнаване са открити редица литерни дела (ЛД) и обектови разработки по линия „Терор”. Сред тях са ЦДОИ „Терористи” (разследване на убийството на турски консул в Бургас и връзката на арменски терористични организации с този акт), ЛД „Арарат” (за арменски терористични групи), ЛД „Анадол” (за турски терористични организации), ЛД „Сиви вълци” (за дейността на дясноекстремистката турска организация в Западна Европа), ЛД „Кондор” (за връзки на трафиканти на оръжие и наркотици с политически терористи), ЦДОИ „Душмани” (нелегални афганистански организации в Западна Европа), ЛД „Бездомници” (за палестински терористични организации), ДОИ „Скорпиони” и ЛД „Ренегати” (арабски терористи), ГДОР „Скитници” (за „Мюсюлмански братя” и „Хизбула”), ГДОР „Рисове” (за международната терористична организация на „Карлос”), ГДОР „Шарк” (западноевропейски терористични групи), ИД „Пегас” (отвличане на самолети), ЛД „Омега” (гръцки терористи) и т.н.
От справки в регистрационните дневници и архивните регистри на българските контраразузнавателни органи и техните областни и общински поделения се установява, че по линия „Терор” са били създадени 153 литерни дела, от тях през 1990–1993 г. са унищожени с протоколи 46 дела за 1969 и за 1980–1989 години. Унищожените дела почти изцяло са от регионални подразделения, както и от архивните колекции на ГКПП-Връшка чука (Видин) и ГКПП-Варна. Осем други литерни дела са обединени в четири нови. Отделно в архивните описи на контраразузнавателния отдел (КРО) на българското външнополитическо разузнаване са открити 25 тематични литерни дела (67 тома) по линия „Международен тероризъм”.
От докладна записка до главния секретар на МВР от 9 май 1991 г. се вижда, че в рамките на международния проект СОУД (Система объединенного учета данных) в информационната система на СОУД е създадена картотека с данни за 17 000 особено опасни лица (терористи, отвличащи въздушни и морски съдове и похитители на заложници).
В електронната информационна система на граничните контролно-пропускателни пунктове (СКРЕЧ) е създаден оперативен масив от обекти с категория „Т” (тероризъм), чиито брой през април 1987 г. е 3274 души. След преразглеждане на натрупаната информационна база данни, през ноември 1988 г. картотеката е „ограничена” до 2830 „обекти” от 36 държави. Установено е, че 179 терористи (6% от картотекираните лица) са преминавали през територията на България, като 129 от тях са членове на „Сивите вълци”, прекосяващи страната на път за Западна Европа. Сведенията за отделните терористи са обособени в 24 категории, които в голяма степен отговарят на кодираните названия на откритите литерни дела.
Публикуваните в документалния сборник архивни материали са обособени в четири взаимно свързани тематични раздела. В първата част се разглеждат позициите и политиката на ръководството на МВР и ДС към международния тероризъм и изграждането на организационни структури, ангажирани пряко с антитерористична дейност. Вторият раздел представя оперативно-аналитичната информация за повече от 100 международни терористични организации, придобита от българското разузнаване и контраразузнаване или получавана чрез разузнавателния обмен с КГБ и други източноевропейски служби. Третият раздел фокусира вниманието върху активността на терористични групи на българска територия и предприетите ответни контратерористични действия през последното десетилетие на Студената война, а последната четвърта част запознава с получаваните в ДС сведения за антитерористичните формирования в развитите западни държави и международното сътрудничество в борбата с тероризма.
Анализът на поместените във втория раздел на сборника разузнавателни и контраразузнавателни справки и информации дава основание за два важни извода. Първият е, че на базата на актуалните знания за близкото минало в тези оперативни материали се установяват пропуски, фактологични обърквания, разлики в превода и дори текстуални грешки при названия на лица и организации. Някои от изложените версии и хипотези са фрагментарни, неточни, а понякога изобщо не отговарят на действителните факти. Поради това използването на тази архивна документация в научни и експертни изследвания следва да се прави, като се прилага критичен сравнителен анализ. Вторият извод засяга източниците на разузнавателна и контраразузнавателна информация и евентуалните контакти на ДС с изявени международни терористи. В първото десетилетие от разглеждания период (1969–1979) българските тайни служби получават сведения за известни терористични групи предимно от разузнавателния обмен с КГБ. Сравнително откъслечни са автентичните сведения за западноевропейски терористични групи. В наличните български документи например няма данни за преки контакти на ДС с РАФ или „Червените бригади”, въпреки че е имало такива твърдения в западни издания. За сметка на това има свидетелства за интензивни контакти на различни държавни институции с представители на радикални палестински въоръжени формирования от средата на 70-те до средата на 80-те години с предоставяне на финансова и военнотехническа помощ, лечение на ранени бойци и обучение в граждански, военни и политически (АОНСУ) висши училища и школи.
гласове / Books Bg Times
