Християнка и мюсюлманин изгарят в забранена любов

Християнка и мюсюлманин изгарят в забранена любов

Сагата на Курбан Саид е преведена на 27 езика

ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА

12.06.2010

Ромео и Жулиета на двадесети век - така са наричани героите на Курбан Саид, който спокойно може да бъде наречен гражданин на света. Роден през 1905 г. в Киев, учи в Баку, Азербайджан, по-късно семейството му се премества в Грузия, живее за кратко в Турция и Франция, а през 1921 г. се установява в Германия. Там Саид завършва Берлинския университет и се дипломира като специалист по турски и арабски, но написва книгите си на немски език. Умира твърде млад - на 37 години, но успява да обиколи много държави и да издаде 16 романа, сред които най-известен е „Али и Нино" (ИК „Сиела"), преведен на двадесет и седем езика с милионен тираж по цял свят. Какво придава на тази любовна история оригиналност, при положение че сюжетът е експлоатиран от почти всички писатели по света? Курбан Саид успява да превърне от изтъркания сюжет сага, която отразява не само съкровения свят на двама млади хора, но и културните и политически промени през Първата световна война, прекроила драстично картата на света. Героите на Саид - мюсюлманин от Азербайджан и християнка от Грузия - са разделяни не само от религията си, но и от всичко останало: възпитание, семейства, предразсъдъци, възгледи за войната и амбиции в живота. Това не скършва любовта им, но хаосът на войната поставя на изпитание чувствата им и прави историята им актуална дори 73 години след първото издание на книгата през 1937 г. Много критици сравняват романа с „Ромео и Жулиета", „Доктор Живаго" и „Отнесени от вихъра", макар писателят да е нямал и най-малкото желание да конкурира световни майстори на словото. Саид не доживява да види триумфа си на книгата си в различни държави, защото умира скоро след издаването й. Но и днес историята му продължава да вълнува с топлотата и човечността, с която той хвърля мост между две различни религии.

...

Ататюрк избягал от един брак в друг

"Ще се видим след две седмици". Това чува в един пролетен ден в Истанбул първата съпруга на Кемал Ататюрк Фикрие, която в този момент е на върха на щастието си. Това е последната й радост - тя никога повече не го вижда. Бракът между тях е запазен в пълна тайна и затова почти никой историк не знае за него. Досега бе известно, че създателят на модерна Турция е бил венчан за друга жена - Латифе ханъм, а преди това бил влюбен в българката Димитрина Ковачева. Известният писател и журналист Хъфзъ Топуз обаче разкрива непознати страници от историята. В книгата си "Ататюрк и Фикрие" (ИК "Летера") той хвърля светлина върху съдбата на тази честолюбива и силна жена, запленила сърцето на Ататюрк, изоставена от него и решена на всичко, за да го спечели отново. Любовта им преминава през много драматични моменти и е сред най-разтърсващите връзки в историята. Авторът разгръща картината на тяхната фатална страст на фона на големите промени, които бележат съдбата на Турция в началото на 20-те години на миналия век. Хъфзъ Топуз разказва историята им с много лекота, която е добре позната на читателите му. Дълги години той е бил журналист, работил е и в централата на ЮНЕСКО в Париж, преподавал е международна и политическа комуникация и е публикувал над 20 книги.

вм / Book Bg Times