Книгата:Разбойническа държава (САЩ) от Уилям Блум

Разбойническа държава (САЩ)

Сметките показват следното:от 1945 до края на века Съединените щати са се опитали да свалят повече от 4о чужди правителства и да унищожат повече от 30 популистко-националистически движения,борещи се срещу нетолерантни режими.

В този процес САЩ отнеха живота на няколко милиона души и осъдиха много повече милиони на живот в агония и отчаяние.

Още от книгата -

Роналд Рейган:

Не можете да хвърлите милиарди долари в антикомунистически джихад,да приемете участието на куцо и сакато по света и да пренебрегнете последиците.

Но ние го направихме.

Нашите цели не бяха мир и ограничаване (на действията) в Афганистан.

Нашата цел бе да убиваме комунягите и да изхвърлим руснаците.

край на цитата

Орхан Памук идва в София

С дъщеря си Риа при получаването на Нобелова награда.

Нобеловият лауреат искал да стане художник

Орхан Памук идва в София

Магьосникът на словото ще гостува на фондация "Елизабет Костова"

Орхан Памук идва в България на 18 май. Нобеловият лауреат за литература ще гостува за първи път в София по покана на фондация "Елизабет Костова". Когато през 2006-а прочутият турски писател получи най-високото отличие за творчеството си, някои го изтълкуваха като чисто политически акт. Памук стана световноизвестен поради факта, че книгите му съчетават традициите на европейската литература с османската изящна фраза. Сблъсъкът и взаимодействията между "източно" и "западно" са основната тема в романите му "Името ми е червен", "Бялата крепост", "Сняг". Но на откриването на Франкфуртския панаир Орхан Памук не се поколеба да обвини родината си, че продължава да ограничава свободата на словото. Направи го на официалната церемония в присъствието на президента Абдулах Гюл. "Въз основа на чл. 301 от Турския наказателен кодекс, с който се опитват да сплашват писатели като мен, стотици автори и журналисти са изправяни пред съд и са осъждани", заяви Нобеловият лауреат. Пак през 2006-а авторът на "Черна книга" имаше за кратко проблеми с турското правосъдие заради думите му по повод геноцида над арменците.
Българските фенове познават още от изключителните истории на Памук - "Джевдет бей и неговите синове", "Истанбул", "Нов живот" и "Музей на невинността" са излизали с клеймото на "Еднорог". Орхан Памук е почетен член на Американската академия за литература и изкуство, а през 2005 г. сп. "Тайм" го включва в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.
Интересно е, че между между 17-ата и 22-рата си година бъдещият прозаик мислел да се посвети на изящните изкуства. "Тогава дори не бях започнал да пиша. Сега с новия си проект се връщам към юношеската си мечта", казва романистът, който 8 години работи над книгата си "Музей на невинността". Неслучайно той изнася лекции в Колумбийския университет на тема "Рисунки и текстове". Там разяснява на студентите как илюстрациите допълват думите и как словото дорисува картините в съзнанието на читателя. "Образите и думите са носители на мисли", обяснява Орхан Памук.
Искра Крапачева

вст / Books Bg Times

Господарката на чифлика,Орхан Кемал

Хермес пуска хитова турска книга

„Господарката на чифлика” е история в три части, в която Кемал описва живота на обикновените хора в променящото се общество на Турция през първата половина на XX век, техните страсти и любови, разочарования и надежди.

Гюллю е бедно момиче, което работи във фабрика за преработка на памук в Адана. Животът й е суров, но лъчът светлина в дните й е любовта й към Кемал, млад мъж от арабски произход, който също работи във фабриката. Чувствата им обаче срещат непреодолимо препятствие.

Племенникът на богатия чифликчия Музафер харесва Гюллю и решава, че я иска за своя жена. Бащата на момичето вижда в този брак изгодна сделка, чрез която да подобри социалното си положение, и с охота дава дъщеря си срещу солидна сума пари. Въпреки всичко, Гюллю остава непреклонна и отстоява любовта си към Кемал с всички сили. Плановете на баща й Джемшир и брат й Хамза обаче са различни.

Превратностите на съдбата разделят завинаги двамата млади. Гюллю все пак успява да намери утеха и любов в лицето на заможния Музафер бей, за когото се омъжва, и заживява в чифлика. Животът им ги изправя пред много трудности, но никой не е готов за трагедията, която настъпва. Хабип - селянин, чиято земя Музафер заграбва, отмъщава на богаташа за унижението и нещастието си и го убива. Останала сама, вдовицата Гюллю се превръща в господарката на чифлика.

По трилогията „Господарката на чифлика” е заснет един от най-популярните и хитови телевизионни сериали, продуциран от турския Kanal D. Една от главните мъжки роли се изпълнява от Мехмед Аслантуг, известен на българската публика с участието си в ролята на Селим от сериала „Истанбулска приказка”, излъчван в националния ефир.

Откъс от романа „Произшествието”, книга първа от трилогията „Господарката на чифлика”

Крясъкът събуди Гюллю и тя се ослуша. Да, гласът на брат й. Пак беше надул гайдата. От нищо нещо правеше и безпокоеше орталъка с лудата си глава. Да му се не видеше и животът. Нима трябваше да се събужда точно когато бе заспала така сладко? „Блъскай, работи, кучетата да спрат, ама ти недей. Точно когато си се унесъл...”

Гласовете се приближаваха. Нададе ухо. Звук от стъпки на четирима-петима души и от бръщолевене... Идваха, и то у тях. Ама че работа, сега с пияници ли трябваше да се разправя?

Бутна майка си, която спеше до нея. Тя се беше унесла дълбоко, уморена до смърт от работа в памучния цех - цяла седмица по дванайсет часа на ден, след което пък переше вкъщи и бършеше дъските на пода. Когато отново се дочу наблизо вик, Гюллю се притесни още повече. Бутна майка си по-силно.

- Мамо, мамооо!

- А? – промълви тя в просъница.

Отгърна юргана и скочи. Младото й лице вече беше набраздено от бръчки, имаше уморен вид, но си беше все пак красива. Отпусната, тя погледна дъщеря си с пребледняло лице и сънени очи.

- Какво има?

- Твоят си идва – каза Гюллю. – Аз си лягам. И без това умирам за сън... Ако пита за мен, кажи, че спя и да не ме буди!

Легна и придърпа юргана над главата си.

Последният вик на сина й, точно под прозорците им, успя съвсем да разсъни бедната женица. Бяха пред вратата. Докато успее да изтича с фенера, те вече ритаха по нея.

- Идвам, синко, идвам!

Отвори вратата. Слабата светлина на фенера освети пиянските лица на петимата насвяткали се мъже.

- Майко, защо закъсня да отвориш вратата, а? – изрепчи се Хамза.

И да искаше да каже нещо, да обясни защо се е забавила да им отвори вратата, никой не я слушаше.

- Заповядайте – каза Хамза. – Заповядай, Рамазан бей!

Залоглу видя постланите легла и се отдръпна.

- Притеснихме ви бе, срам за нас...

Хамза го дръпна за ръката.

- Ама ти си много интересен... Що за дума „притеснихме ви”? Жените са по-долни от мъжете. Нима ги броиш наравно с мъжете? Чувствай се като у дома си, не се притеснявай, за бога...

Джемшир не можа да каже нищо покрай сина си.

Петимата мъже нахлуха в стаята с калните си обувки, с ракията и мезето и с вонящ на анасон дъх. Хамза, като видя, че сестра му спи, се обърна гневно към майка си. Мерием се боеше много от сина си. Разбра каква е работата. Отиде до постелята на дъщеря си и коленичи. Внимателно я побутна и прошепна името й. Гюллю и без това беше бясна. Защо трябваше да става точно когато е заспала толкова сладко? Какво като са брат й и баща й, да не би да са богове? На всичко отгоре сама си изкарваше прехраната!

Майка й щеше да се побърка.

- Дъще, Гюллю, моля те, за бога, стани!

Нямаше пък да стане, нямаше!

- За бога, стани, дъще, стани!

Хамза се втурна към леглото й. Хвана и дръпна юргана и го запрати встрани. Полата на Гюллю се беше надигнала нагоре и изведнъж се видяха белите й крака. Залоглу беше изумен. Помисли си, че досега не беше виждал толкова хубави крака, и сърцето му затуптя учестено.

Гюллю скочи от постелята и се нахвърли върху брат си:

- Дай ми юргана, дай ми го, бе!

- Момиче, виж какво...

- Гледам, какво има?

- Може ли да спиш пред гостите? Срамота!

- Щом е срамно, за моя сметка е, дай ми юргана!

- Гюллю, виж какво...

- Гледам, ето!

- Запомни хубаво, ще ти потърся един ден сметка за това, да знаеш!

- Сметка щял да ми търси, ха! Дай ми юргана!

Намеси се бръснарят Решит. Взе юргана и го даде на момичето, а на Хамза каза:

- Ти си гледай гостите.

Хамза обаче беше разярен.

- Ах, Гюллю, мръснице, запомни това! Благодари се на гостите, иначе щях да ти разкажа играта...

Щеше да започне да псува, ако Решит не му беше запушил устата с ръка. После коленичи до Гюллю. И Мерием беше коленичила. Двамата успокоиха Гюллю. Тя всъщност никак не се бе успокоила. От къде на къде? Какво като са гости, да не би да са нейни гости? Домът им да не е механа?

Залоглу седеше омаян, не отделяше очи от момичето и вътрешно му се искаше да я прегърне, да я целува, да я стиска здраво. Ама какво момиче само! Беше в края на постелята, слушаше бръснаря Решит и майка си, но не мирясваше. Веждите й бяха смръщени. Точно такова момиче искаше. Като кажеш „жена”, от време на време да бъде именно такава, с характер, защо не и пищов да умее да държи. А и такава си беше. Тя умееше и оръжие да държи, и нож... Не прекланяше глава. Не се примиряваше със съдбата си, не признаваше батко-матко!

Изведнъж дойде на себе си. Народът беше надигнал чаши за наздравица. И той взе чашата си и я изпи до дъно за здравето на Гюллю.

Тя гледаше гневно отстрани мъжете на масата. Засмя се на комичния вид на Залоглу с големия му мустак, пояса, чизмите, потурите. Клоун ли беше, що ли? Дребен колкото юмрук мъж, пък с такъв голям и рунтав мустак, с големи чизми. Как така? Ама той нея ли зяпаше? „Проблем – помисли си тя. – А пък мустакът му... Мисли се за нещо и си оставил голям мустак. А пък чизмите му... А иначе лицето му като червей!”

На Залоглу обаче му харесваше тя да го гледа изпод вежди.

Възбуди се. Наля си ракия в чашата, вдигна наздравица, без да има нужда, и надигна чашата, гледайки Гюллю. И й смигна.

Източник:GustoNews / Books Bg Times