Гледахме, гледаме и вероятно ще гледаме турски сериали. Сега да почетем малко и от съседските книги
Модата на сериалите, внесени от южната ни съседка, е културен феномен, който вероятно има своето логично обяснение. Засегнатите в тях теми явно са близки до сърцето на българина и напомнящият за Хиляда и една нощи телевизионен изказ привлича милиони зрители пред екраните. Интересно е обаче, че тази мода отприщи и вълна от турски романи, повечето от които излизат за пръв път на български език.Така благодарение на телевизионната интерпретация на известни книги имаме възможността да се запознае с някои от най-значимите образци на класическата и нова турска литература.
Спектърът от теми, разглеждани в тези творби, е много широк – от семейството и неговите традиционни ценности, през сблъсъка между поколенията и положението на жената в едно консервативно общество, до забранената или невъзможна любов.
Съвсем естествено на най-голям успех се радват книгите, по чиито мотиви са направени сериали. Сред тях са Листопад и От устните към сърцето (на екрана Мелодията на сърцето) на Решат Нури и Забраненият плод на Халид Зия Ушаклъгил. Но с тях далеч не се изчерпва разнообразието от турски книги, което е налице на нашия пазар.
Класикът Нури
Решат Нури Гюнтекин е едно от най-големите имена на турската литература през 20-те и 30-те години на миналия век. Той се сдобива със световна известност с романа си Чучулигата, в който описва съдбата на Фериде – свободолюбиво и образовано момиче от богато семейство. В деня на сватбата си тя разбира, че годеникът ѝ има връзка с друга жена, и бяга далеч от него, като отива да преподава в затънтено провинциално училище. Фериде работи всеотдайно и изцяло преобразява своите ученици. Романът е разказ за любовта и страданието, което я съпътства, за силата и волята на една необикновена жена.
В романа Листопад акцентът е върху традиционните морални ценности, подложени на изпитание от менящите се времена, в които новото заплашва да разруши старото. Важна тема е и изборът на житейски път, пред който са поставени децата.
В По залез слънце, друг роман на Нури, издаден на български, се срещаме с офицер, увлечен по бохемския начин на живот, и неговата племенница Жюлиде, на пръв поглед леконравно и вятърничаво момиче, но в действителност дълбоко чувствителна млада жена. Между двамата пламва невъзможна любов, последиците от която са опустошителни за всички.
Разходка в миналото
В някои от романите авторите ни пренасят в отминали времена – в края на ХІХ или в началото на XX век. Така Инана, на Мурат Тунджел, е разказ за двама млади мъже на фона на разтърсваната от вълнения Османска империя. Съдбата на едно християнско дете, отгледано в еничарските казарми, се преплита с тази на бейски син, прокуден от баща си, защото е взел арменка за втора жена. И двамата са принудени да се преклонят пред всевластната Инана – шумерска богиня, почитана в отдалечените кавказки княжества.
Феридун Заимоглу, писател, който е роден в Турция, но живее и твори в Германия, описва в романа си Лейла трагедиите, нещастията и борбата за живот на своите герои от първата половина на XX век. През погледа на малката Лейла авторът разкрива трогателната история на турско семейство от Анадола. Това е разказ за властта на ислямската религия и ежедневната злоупотреба на мъжете с нея, за лутанията между традиционното и модерното и борбата на жените да утвърдят правото си на избор.
Произшествието на Орхан Кемал е първата книга от трилогията Господарката на чифлика. В нея отново се описва животът на обикновените хора в променящото се общество от първата половина на миналия век. Гюллю е бедно момиче, което работи във фабрика за преработка на памук в Адана. Животът ѝ е тежък, липсва ѝ подкрепата на семейството – от близките си получава само грубост. Лъч светлина в живота ѝ е любовта към млад мъж от арабски произход, който също работи във фабриката. Чувствата им обаче срещат непреодолимо препятствие.
Любовта е навсякъде
Съвсем естествено една от главните теми в много от турските романи е любовта. В романа си Хюмейра авторката Нашиде Гьокбудак ни отвежда в китния град Айвалък, за да ни покаже как нежните чувства завладяват сърцата на две съседски деца. Героинята Хюмейра е младо, чаровно момиче, което се влюбва за пръв път. Обичта ѝ към съседското момче Нежат среща гнева и неразбирането на баща ѝ. Съдбата разделя пътищата на двамата влюбени и години наред те се търсят, без да знаят през какви премеждия е преминал другият.
Любовен пожар на Феридун Заимоглу разказва за млад борсов посредник, който заминава за Анкара, за да помогне на леля си в спор за наследство. На връщане към Германия катастрофира, но е спасен от красива непозната, която му оказва първа помощ. Той е запленен от нея, но не успява дори да научи името ѝ – тя изчезва така ненадейно, както и се е появила. Обсебен от тайнствената жена младият мъж тръгва по дирите ѝ.
Халид Зия Ушаклъгил печели читателите и зрителите с книгата Забраненият плод, в която отваря портите на богато имение край Босфора и ни въвежда в ежедневието на неговите обитатели. Красивата Бихтер се омъжва за доста по-възрастния от нея богат вдовец Аднан бей, но усилията ѝ да започне нов живот като примерна съпруга и мащеха са напразни. Тя се влюбва в племенника на Аднан, Бехлюл, и пред очите на другите те създават собствен свят – прикрит и съкровен, който със своята потайност поражда още по-голяма страст.
Жените в турската литература
Халиде Едип Адъвар – първата писателка, добила широка известност и признание в Турция, също е представена на нашия пазар с романа ѝ Синекли Бакал. За творбите ѝ са характерни силни, достойни и независими женски персонажи, които успяват да изразят индивидуалността си въпреки съпротивата на враждебното и консервативно общество.
Друга интересна авторка е Перихан Магден с романа От кого бягахме, мамо?, която Орхан Памук нарежда сред „най-изобретателните и прями творци на нашето време“. Тя се откроява в пъстрия пейзаж на съвременната турска литература с модерния си начин на писане, а световните критици я сравняват с Дж. Д. Селинджър.
Лятифе Текин, сочена за една от най-изявените творци на южната ни съседка, получава огромно признание през 2005 г. – жури от критици оценява произведенията ѝ като най-добрите в Турция за последния четвърт век. У нас тя е позната с разтърсващия социален роман Берджи Кристин. Приказки от бунището.
Разбира се, това е само кратък обзор на част от турските книги, издадени у нас. Умишлено пропускаме нобеловия лауреат Орхан Памук, чието творчество заслужава отделен поглед. Надяваме се, че с този преглед сме събудили интереса ви да погостувате литературно на южната ни съседка – пътуването с книга в ръка носи неповторимо очарование, което даже и най-добрият сериал не може да замени.
Мира Тодороваhttp://club50plus.bg / Books Bg Times
