"2009-а бе годината, в която национално значимите награди за литература най-сетне бяха присъдени на книги, които вълнуват. Най-добрият пример за това е Захари Карабашлиев", каза литературният критик Йордан Ефтимов в традиционния си обзор. Захари наистина се оказа едно от явленията на 2009-а.
Българинът, който повече от 10 години живее в Сан Диего, спечели "..." за съвременна белетристика с разказите от "Кратка история на самолета" и "..." за най-добър роман - за дебюта му "18% сиво". Томчето дори влезе сред 100-те любими книги на българина от "Голямото четене" на БНТ. А пиесата му "Неделя вечер", вече поставена в театър "София" и в Лос Анджелис, пък грабна "Аскеер" за драматургия. Всъщност Карабашлиев все още не е виртуоз, но пише честно, не щади никого, особено себе си, и не се тревожи какво ще си помислят за него другите, когато разказва чувствата си. Откровен е до болка, защото е преживял и преосмислил дълбоко това, което споделя с читателите.
Когато романът "18% сиво" излезе преди две години, нарекоха Захари българския Керуак. Спомените на автора за бягството от и към България, изпълнени с много смях и тъга, веднага спечелиха познавачите. "Написах книгата, която исках да прочета - силна любовна история, която ми липсваше досега", сподели роденият във Варна писател пред "Стандарт".
Зак, както го наричат в Америка, пише от ученик, после и като студент българска филология в Шумен. Свирил е на китара в рок банда, бил е дисководещ, бил е тартор на радиопредавания. Публикува и печели първи награди в конкурси. После учи художествена фотография в университета в Охайо, работи с джаз музиканти, снима и продава. Завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, участва в кино- и театрални работилници. Пиесите си създава на български и английски, "Откат" и "Аутопсия" също са награждавани.
"Винаги съм знаел, че ще живея в Америка, а не изобщо на Запад. Докато растях на село при баба и дядо по комунистическо време, бях убеден, че ме чака нещо по-добро. На вяра се научих от баба си. Може би от неистовото четене на книги - Ницше, Кант, Фройд, Юнг, Джеймс Фрейзър, Барт, Карлос Кастанеда... Главата ми бе необратимо объркана. Майка пък ме научи на надежда. Тя живееше в постоянен стрес заради нрава и алкохолизма на баща ми, но не спираше да се надява, че един ден това ще спре. Затова когато тук вече едва оцелявахме с 3-годишна дъщеря на ръце, през 1997-а събрахме с жена ми пари назаем и заминахме да учим в Щатите. Защото ми омръзна животът да ми предстои. Бяхме платили само първия семестър", връща лентата човекът, който в онази епоха нощем работи като барман. "Не обикалям света, но съм организирал така живота си, че той да идва при мен", синтезира битието си 44-годишният мъж, бил и нощен пазач, и контрольор в лаборатория за лекарства, за да оцелее.
Днес това, което иска да постигне, са големи тиражи на книгите му. За да има свободата да прави всичко останало. "Защото съм ненормален и вместо да стана богат брокер, аз си правя кеф със словото", признава най-коментираният днес у нас автор.
Искра КРАПАЧЕВА
вс / Бг Таймс
Няма коментари:
Публикуване на коментар