Тайният проект "Бойко Борисов" - Григор Лилов !

Бойко Борисов и активното му участие във Възродителния процес !

Втори ключов жалон в кариерата на Бойко Борисов е активното му участие във Възродителния процес.

-През 1989 г.,по време на възродителния процес според една справка за него ръководи само взвод.

Ала по-скоро е вярно признанието му - все пак по онова време е дорасъл до майор,треньор е на спецбойци,води катедра и преподава в школата на Държавна сигурност (ДС).

Пращат го в най трудните райони - Каолиново,Дулово,Разград.

Бойко Борисов го има в списъците с наградите за "Обявяване на благодарност" - от 1985 г. до идването на демокрацията.

Възродителният процес стартира точно през 1985 г. и стартира в навечерието на 10 ноември 1989 г.

Бойко Борисов пред българската публика:

Аз се гордея с участието си тогава.Моето мнение за Възродителния процес е,че беше поредното лошо решение.

Трябваше да стане по-обмислено и по-безболезнено,например като САЩ,първото име на децата,които се раждат,да бъде българско и това да стане постепенно.Тогава можеше към имената да се сложи по едно -ов.Например,Мехмед да стане Мехмедов...

В САЩ подобна традиция и изискване - за първите имена,няма.

Напрежението в региона на Дулово ескалира на 20 май 1989 г.Манифестация тръгва от с.Пристое и събира около 5000 души на митинг в Каолиново.Властите брутално използват сила,за да го разпръснат.Има един убит и много ранени.На 21 май в Дулово около 3000 души манифестират срещу смяната на имената им.Още няколкостотин се опитват да влязат в градчето от съседните села.Сблъсъкът е ожесточен-стига се до ръкопашни схватки.Официално се знае,че са убити 3 души,а броят на ранените е неизвестен.На следващия ден битката се пренася в Разград.

Бойко Борисов :

-Никога след това не се чувствах виновен.

Според него Тодор Живков го е казал на събор на Юндола:"В България турци няма,има българи мюсюлмани,тюркоезични.Родопите са си били тук,ние не сме ходили никъде,те са идвали тук..."

От книгата
Тайният проект "Бойко Борисов" - Григор Лилов !

>>>

Тайният проект "Бойко Борисов"

ISBN: 9789549209846

Автор: Григор Лилов

Издател: Кайлас

Издадена: 2009

Размери: 14.50x20.00

Брой страници: 368

Корица: Мекa

Език: Български

Цена: 10.00 лв.

Нова -цена

8.50 лв.

Книгата е политически трилър за Проекта с код Бойко Борисов, за паролите му, за тайните в този сценарий за управление, за публичната наметка, с която е обвит и за всичко онова, което се случва, прави и създава години наред тайно у нас - без знанието, участието и съгласието на народа...

Бг Таймс

>>>

Кампанията 1989 г. за систематично асимилиране на турското населениe в България !

"Възродителен процес ", го наричат комунистическите управници: кампанията за систематично асимилиране на турското населениe в България.

Досега никой не е осъден в България за отговорността за тази кампания, нито за смъртта на цивилни граждани.

Фактите :

Изселването на голяма част от българските турци през лятото на 1989 г., станало популярно като Голямата екскурзия, е всъщност продължение на т.нар. възродителен процес.

Преименуването на българските турци през 1984-85 г. не се вписва в промените, настъпили в тогавашния соцлагер с идването на власт на реформатора Михаил Горбачов.

Смазаните протести срещу възродителния процес и активната работа на партийни функционери и Държавна сигурност не са успели да променят отношението на българските турци спрямо възродителния процес.

Всичко това води логично до датата 10 май 1989 г., на която българския парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс.

Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България.

9 дни след законовите промени в родопското градче Джебел е проведена масова демонстрация срещу тоталитарния режим.

Протестите са буквално смазани от милиция и войници от вътрешни войски.

Напрежението в региона се увеличава.

В Кърджалийско, както и през 1984 г., са командировани милиционери и спецчасти от вътрешността на страната.

По улиците патрулират войници с автомати, на възловите кръстовища са поставени БТР-и, а влизането в района става през контролирани пунктове след щателна проверка.

10 дни след протестите в Джебел, на 29 май, Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България.

Думите на тогавашния първи стимулират масовото изселване на български турци през следващите месеци.

Всъщност още преди масовата изселническа кампания Държавна сигурност буквално екстрадира интелектуалци от турски произход, но не към Турция, а към Западна Европа.

Голямата екскурзия започва в края на 3 юни, когато турската страна отваря границата си с България.

Хиляди турски семейства стягат най-необходимите си вещи и подават молби за задгранични паспорти.

През юли истерията набира още по-голяма сила.

Започват и издевателствата над решилите да напуснат страната.

Подалите документи за паспорти много често остават без работа.

Търговията на черно, която през социализма официално не съществува, се вихри с пълна сила.

Оставащите купуват не безценица имоти, мебели, а продават стари телевизори, хладилници и друга битова техника.

10-15-годишни автомобили се продават на цената на 2-3 нови.

Много по-жестоко е напускането на родните места и потеглянето в неизвестността. Най-драматична е раздялата на семейства, чиито членове по една или друга причина не могат да напуснат страната.

По пътя към българо-турската граница се оформят километрични опашки от натоварени до краен предел автомобили.

Колоните се придвижват бавно, а хората нощуват по пътищата.

Икономиката в смесените райони, особено селското стопанство, е в колапс. Реколтата стои неприбрана.

Налага се чиновници и учители за първи път в живота си да влязат в нивите, за да събират тютюн.

Голямата екскурзия започва да придобива вид на хуманитарна криза, особено в Турция.

Изселниците, които нямат близки в страната, се настаняват във временни лагери за бежанци и живеят в палатки.

Турция разбира, че няма да успее да се справи с вълната изселници и на 21 август затваря границата си.

За 3-те месеца, в които трае Голямата екскурзия, България напускат между 300 и 360 000 турци.

http://www.89.nagledna.net

“Сиянието” - Стивън Кинг !

“Сиянието” по Стивън Кинг - най-страшен за всички времена !

Следван е от смразяващата история на Полански "Бебето на Розмари"

“Сиянието”, психотрилърът от 1980 г., режисиран от Стенли Кубрик, е начело в класацията на най-страшните филми за всички времена, изготвена от сайта Totalscifionline.com преди празника Хелоуин, съобщи Контактмюзик.

“Близо 30 години след излизането си на екран филмът “Сиянието”, което се осланя на въображението в романа на Стивън Кинг, остава несравнимо изследване на изолацията, лудостта и параноята. Декорът, сюрреалистичните образи и невероятното изпълнение на Джак Никълсън пък са гаранция за една безсънна нощ”, казва Мат Макалистър от Totalscifionline.com.

На второ място е лентата “Бебето на Розмари”, режисирана от Роман Полански. Третата позиция заема британската продукция от 1973 г. “The Wicker Man”. Челната петица се допълва от филмите “Булката на Франкенщайн” /1935/ и “Психо /1960/. В Топ 10 на най-страшните филми за всички времена попадат още “Пришълецът” /1979/, “Нощта на живите мъртви” /1968/, “Тексаско клане” /1974/, “Хелоуин” /1978/ и “Челюсти” /1977/.

четвъртък,29 октомври 2009

Бг Таймс

"Роден за пророк" - Божидар Караджов !

Книга:"Роден за пророк" - Божидар Караджов !

>>>

Бойко с два мандата, само Волен няма да го предаде, казва Караджов !

Емигранти на опашка за кадема на Божидар !

Руснаци търсят загадката на пророк №1 в Източна Европа !

Караджов разкрил на наш пилот, че има син, който е футболист във Втора бундеслига.

Книгата на оракул номер 1 в Източна Европа Божидар Караджов - "Роден за пророк", се превърна в истински бестселър още преди да е пусната в продажба. Наши емигранти масово я поръчват на близките си в родината. Продавачи на вестникарски будки в няколко града заявиха, че почти всички бройки при тях са запазени още преди деня на излизане със "ВС" - петък. Бестселърът, който преди Русия излиза в България утре, съдържа древни символи, отключващи късмета и семейното щастие. Те са завещани на Божидар, който ги подарява в първата си книга. Феноменът, предсказал газовата криза преди година, пожара във влака София - Кардам и още редица ключови за страната и света събития, сега дава прогнози далеч напред във времето до 2022 г. Както сам разкрива, той се е сдобил със символите от древните друиди преди десетилетие. "Имах треска. Вероятно съм бълнувал, защото в просъница си спомням, че станах и започнах да пиша символи. Допрях ги до челото си и се успокоих. На сутринта бях сащисан - не бях сънувал, а на бюрото ми имаше цял лист йероглифи. Те бяха изписани с такава калиграфска прецизност, която аз и в момента не притежавам. По-късно получих още няколко знамения, от които разбрах, че криптограмата ми е дадена по някакъв канал във времето и пространството от древните друиди. Различни комбинации от тези символи свалят негативната енергия, носят щастие, трета комбинация пази от магия, уроки и лоши очи, за които говори и лечителят Петър Димков", пояснява ясновидецът. По-късно негова позната ги занесла на специалиста по древни езици доц. Риков от Софийския университет. След като направил реконструкцията на писмената, експертът по палеобалканистика направо ахнал: "Не може да са детска измислица, защото в тях ясно личат следите на санскрит, глаголица и някакво много древно руническо писмо". Нови данни около магическите символи се появиха преди няколко години и на светилището Перперикон. Проф. Николай Овчаров открил там каменно блокче с много древни заклинания от XV-XIV век пр.Хр. Учените наричат символите линейно А писмо. На този език тракийските жреци са говорели с духовете и боговете, правели магии за плодородие, вещаели бъдещето. Днес с тяхна помощ 27-годишният феномен, родом от Варна, върши своите чудеса. Обяснява, че това знание, както и дарбата му да пророкува, са му останали от минало прераждане. И незнайно защо, влизайки в този живот, тези способности не са били изтрити от виталната му матрица. Иначе не е имал никакви здравословни премеждия, клинична смърт или кома, които да отключат паранормалните му способности. Започнал да чете от книгата на времето още на 7-годишна възраст. Сащисал близките, когато ги предупредил да не си дават имота в строителна фирма, защото зад нея се крие финансова пирамида. Малко по-късно започнал да диагностицира хората и да открива различни заболявания. На учителката си по философия открива проблем с щитовидната жлеза и препоръчва незабавна операция, иначе краят не бил добър. На пилот от гражданската авиация пък разкрил, че има дете, за което не знае, в Германия. Човекът издирил гаджето си от младежките години и с изумление научил, че има син, който в момента е футболист във Втора бундеслига. При Kaраджов идват и много политици и дeпутати, но пази в тайна имената им. Най-сърдити са му онези от НДСВ и коалиция "Напред", които попари още преди години. "Социолозите им обещаваха много, но всъщност бъдеще в управлението на страната нямаха", връща лентата назад пророкът, който предсказа с точност и избирателната активност на парламентарните избори. В нощта на вота заяви, че всички, които декларират подкрепа за Бойко Борисов, ще го предадат, с изключение на Волен Сидеров. "На Борисов му се дават два премиерски мандата. На хоризонта му предстои смяна на трима министри. Фандъкова става кмет на София. Шефът на МРРБ ще бере ядове. Станишев ще ядосва Борисов още 8 години. Но ако си мислим, че тройната коалиция е разхищавала пари, нека да видим ЦЕРН. Адронният колайдер, който трябва да търси частицата на Бога, струва 4 млрд. евро. Накрая обаче ще се окаже един голям провал", пророкува ясновидец номер 1. С дарбата си да предсказва както съдбата на отделния индивид, така и на цели държави, той е на път да върне славата на България като най-мистична дестинация в света. Благодарение на т. нар. уфологичен туризъм градчета в Дивия запад направо цъфтят. Според руски специалисти Караджов черпи информация от същите параканали, които е ползвала, за да предсказва и петричката пророчица Ванга. "През март 2010 година ще пътувам до Москва и Дубна. Надявам се там да изясним и това. Според предварителните разговори моето биополе трептяло в честотата на щастието, която била 12 килохерца. Мои познати твърдят, че съм носил страшен късмет на хората, нещо като природен кадем. Това се потвърди за пореден път през лятото в Слънчев бряг. Там извърших енергиен ритуал за късмет в хотел на мой приятел, който нямаше туристи. Седмица след това скандинавски туроператор го зае с баби до есента. Може и да е случайност, а може и да не е. За мен всяко чудо, което ми е дадено отгоре да върша, си има логично обяснение. Надявам се науката един ден да го открие", вярва Божидар Караджов. Борис Сотиров Бг Таймс

"Бандитска Варна" - Веселина Томова !

"Бандитска Варна"

Автор:Веселина Томова

Издател:Слънце

Книгата „Бандитска Варна” на журналистката Веселина Томова, главен редактор на сайта afera.bg, представлява разказ от първо лице за историята на мафията в България. Това обаче не са просто „спомени на очевидци” или дочути слухове и легенди за мнозина от известните лица на България, а драматичната история на една жена, която сама се е напъхала в света на ъндърграунда и властта.

Всичко описано в „Бандитска Варна” е преживяно от разследващата журналистка Веселина Томова. Тя не спестява истинските имена, с изключение на две, които са дадени с псевдоними, поради обвързаността им със спецслужбите. Срещите, поетите рискове, разговорите и всички истории в книгата са напълно автентични.

„Бандитска Варна” не се ограничава единствено на територията на морската столица. В книгата става въпрос за уникални епизоди от живота на Илия Павлов, Георги Илиев, Златко Златистия, Димитър Иванов и други знакови ъндърграунд герои на прехода. Не са пощадени и техните кукловоди...

Освен подземния свят, Веселина Томова вади на показ и „мафията на белите якички” – видни политици, висши полицаи, депутати и магистрати. Разказът шокира с уникални задкулисни действия и търговия с влияние, корупция и обвързване на полиция и прокуратура с бандитите.

В тази книга ще прочетете как кмет лежи върху задника на хубава жена, как се купува разследващ журналист, как полицаи изтръгват поръчкови показания. Включени са и автентични записи от скандални уговорки между прокурори, дознатели и бандити.

В „Бандитска Варна” са описани и контактите на авторката с агенти на ДАНС и с мистериозната фигура на Алексей Петров. Петров излиза „на светло” в разказа на Веселина Томова – такъв, какъвто е абсолютно непознат за широката публика. Едно от мащабните разследвания на журналистката е свързано както с него, така и с агенти на ДАНС и дава яснота по въпроса как и защо служителите на агенцията не могат да доведат един конкретен случай до край, кой ги спира и защо всичко потъва при главния прокурор.

Книгата прави убийствена дисекция на корупцията в МВР и съдебната система и не спестява документални разкази за това как ченгета и магистрати работят, за да отстраняват конкуренцията в средите на мафията.

Бг Таймс

"Името на звяра" - Ифандиев !

Предлагам кратък откъс от епилога на новата ми книга, която трябва да завърши трилогията, започнала със Спомени за изгубения живот и Чудовището. Нейното заглавие е "Името на звяра" и се надявам да се появи на дискриминиращия ме книжен пазар преди Рождество Христово. Откъсът започва с разсъждения, породени от цитат от издадената през 1984 г. пророческа книга на бившия офицер от КГБ Анатоли Голицин Нови лъжи на стар глас: Комунистическата стратегия на измама и дезинформация.В нея авторът разкрива плана за разпадане на социалистическата система цели пет години преди това да стане. И така, ето обещания откъс:

Сега е лесно, но повтарям: книгата на Анатоли Голицин излезе през 1984 г. А освен всичко изредено, както и края на националните противопоставяния, той прогнозира и идеологическата солидарност, както сам нарича странното на пръв поглед съгласие между наистина изкуствени полюси – лявото и дясното. Онези които ги измислиха и въведоха в употреба, сетне ги извадиха от политическия живот и терминология. Ако перифразираме Оруел от споменатата му определяна като неоутопия гротеска 1984, понастоящем лявото е дясно и обратно.

По същия начин спускат в икономическия и политическия живот разни същества, определяни като елит, а после ги отстраняват (посредством фалити, избори, импийчмънт, преврати, дори убийства, а всички заедно – чрез революции). Не вярвайте, че тези мераклии за власт и слава, които искат да ги почитаме и облажаваме, имат нещо общо с истинските властелини на света. Разните Елизабет ІІ и Путин, Дън Сяопин и генерал Дьо Гол, Буш и Клинтън, Шарон и Арафат, Татчър и Блеър, Живков и Кол, Сталин и Хитлер, патриарси, папи, главни равини, мюфтии и далай лами, Херодотовци и Ахнатоновци, Аристотеловци, Херодотовци, Да Винчевци, Микеланджеловци, Пикасовци, Ленъновци, Дилъновци и т.н. са просто високопоставени изполичари на вечните (така си въобразяват) господари на новия световен ред. Обаче и тях ги контролират, както те нас. От своя страна, левитите са подчинени на по-висшите от тях, на онези, които се стремят да превземат планетата и да наложат единната комунистическа държава под формата на нов световен ред. Винаги е било така. Как да ги разпознаете? Бог е дал едно единствено напътствие: „По плодовете им...” По-лесното и достъпното е да не живеете по техните правила, иначе казано – да не постъпвате като тях. „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете.”

Също така не вярвайте, че разни влечуги – reptilians – са пристигнали на Земята и пълзят сред нас, както действителни теоретици на конспирацията се опитват да втълпят. Приемете това образно, като метафора. Тъй като делата на този скрит елит са змийски, символите му – също. Те са втъкани в т. нар. свещени книги – легенди за пране на съзнанието, пълни с идеи, които обслужват непознатото ни луциферианско Братство. Ерата на анунаките и подобните им гости е безвъзвратно отминала. Нима не е по-добре да престанем да битуваме в мъглявината на подхвърлени ни спомени, а да се готвим за грядущето. „И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък; и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо.”

Истината в писанията трябва да бъде внимателно прецеждана, с умението и търпението, с което жътварят отсява житното зърно от плявата. Колцина са призваните да вършат това? „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.” Останалите са онези „които вършат беззакония”. Защото не спазват Божия закон – за любовта и доброто. И рано ли късно, ще получат върховна справедливост. Спомнете си, че имате душа и съвест. Пазете ги и им се доверявайте. В тях е Божествената искра, вложена у всеки от нас. Нямате по-добър приятел от тях. Понеже Бог няма лоши намерения, нали? Пътищата са много, но със сигурност един от тях е да устоявате на изкушенията.

Те ни манипулират чрез храната и напитките, медицината, лекарствата, включително витамините, електромагнитните вълни (даже домакинските електроуреди, телевизорите, компютрите и телефоните – всичко, в което са вградени чипове), медиите, най-вече електронните, но и печатните, както и интернет, музиката, литературата, образователната система (историята, философията, психологията, даже приказките, които разказваме на децата си), замърсяването на въздуха...

Това са основните оръжия, с които политиците – слугите на елита, всекидневно ни обстрелват, дори ни бомбардират. Как да се предпазвате? Когато масово насаждат нещо – чрез реклама и положителна критика, аплодират разни произведения, препоръчват медикаменти хранителни продукти, уреди, предмети или технически достижения; щом внушават, че артисти, музиканти, писатели, художници, скулптори, политици са най-добрите, заслужават вашето внимание, избягвайте ги. Да, всичко това.

Нима е толкова важно да притежавате най-новия модел автомобил или телевизор? Не можете ли да се придвижвате със старата кола или да гледате все още здравия домашен апарат? Изключително важно е и дали се занимавате с техните програми за промиване на мозъците – пошли развлекателни предавания или поучаващи водещи, чиито изменчив характер и замърсени биографии (души) познавате.

Ето го един от нашите щитове. Има и други – например доброволното ни обединяване в различни общества, но противни на техните. Само с използваните от тях методи можем да разчупим матрицата им и ако не надделеем, поне ще сме в състояние да устоим. Звучи като пожелание, но е постижимо.

Представете си нещо напълно практично и лесно да бъде изпълнено, стига да имаме кураж. Например цял градски квартал или едно село да престанат да плаща сметките за електроенергия и водоснабдяване. Какво ще предприемат? Ще осъдят всички и ще ги лишат от тези услуги? Или ще ги вкарат зад решетките? Нищо подобно. Ще се опитат да разрушат създаденото единство – всячески, със средства, които даже не можете да си представите. А ако и съседният квартал или село се присъединят към този своеобразен бойкот – пасивен протест, а не революция? Тогава е възможно с Тях да бъде свършено. Имам предвид с безконтролното им господство. Ако започнат да се съобразяват с хората, вместо да ги презират и тъпчат, светът ще се превърне в по-добро място за живеене. Силата е у нас и Те го знаят, наясно са!

* * * * *

Издателска къща Огледало има удоволствието да покани всички почитатели на Георги Ифандиев на среща-представяне на излезлите през тази година негови и преведени от него творби. Тя ще се проведе в навечерието на Деня на народните будители, на 31 октомври 2009 г. от 11,30 часа, в книжарницата на бул. Дондуков № 21А, ъгъла с ул. Бенковски, в столицата.

Пламен Анакиев, издател

Бг Таймс

Кога и как една книга се превръща в световен бестселър ?

Неразгадаем феномен - глобалният бестселър !

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ефикасна рецепта за бестселър?

Кога и как една книга се превръща в световен бестселър? Какво трябва да притежава дадена история, за да бъде четена с интерес от хора в различни страни на света? Обясним ли е изобщо феноменът "глобален бестселър"?

"Мисля, че съществува и тази невероятна индивидуална реклама: приятели, които цениш, ти казват: "Ама как, не си ли чел още тази книга?! Непременно я прочети." И ти още от първата страница си някак обсебен от четивото", казва Гудрун Фендрих, говорителка на издателство "Кипенхойер и Вич". Самата тя е запалена читателка. Само че в случая има предвид не книга на нейното издателство, а трите книги, които понастоящем всички четат: трилогията на шведския автор Стиг Ларсон "Милениум", която междувременно се качи на второ място в световния барометър на бестселърите, както съобщава Buchreport.

Стиг Ларсон не доживя огромната си слава - той почина вследствие на инфаркт през 2004 г., преди публикуването на криминалните му романи. Но не толкова трагичната история на автора е причина за успеха на неговите книги. Читателите явно харесват необичайното разследващо дуо: един борбен журналист и една компютърна хакерка; двама единаци в големия град, които с обществено-политически нюх се впускат по следите на престъпленията и корупцията в глобалния свят. През 2007 г. в Германия излезе първата част от трилогията, през 2008 г. - следващите две. Едва сега обаче трилогията привлече вниманието на читатели и критици.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Хари Потър има милиони фенове по света

Ефектът на рекламата "от уста на уста"

"Това е класическият успех на препоръката - за успеха на трилогията допринасят по-скоро препоръките от уста на уста, отколкото рецензиите в печата." Според Гудрун Фендрих има две категории успешни книги: едните биват препоръчвани от читател на читател и сами си пробиват път към успеха, докато другите привличат специалното внимание на медиите. Издателствата са тези, които трябва да привлекат интереса на журналистите.

"Само рекламата, в класическия смисъл на думата, не може да доведе до успех. Рекламата, анонсите, радио-рекламата могат да имат по-скоро подсилващ ефект", казва Фендрих.

Важен е добрият нюх

Само че за да се намери историята, която ще се окаже интересна за много широк кръг от читатели, за това се изисква истински нюх. Издателите не винаги се оказват прави в прогнозите си. Известен пример е невероятният успех на "Хари Потър"; Елизабет Руге от издателство "Берлин": "Във всеки случай Роулинг дълго търси издател, който да публикува книгата й - и много издателства я отхвърлят, докато най-накрая лондонското "Блумсбъри" се съгласява да я публикува. Само че отначало я издава в съвсем малък тираж, тъй като никой не предполага, че "Хари Потър" ще има такъв успех."

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Мегабестселърът "Измерването на света"

Изненади винаги има

Понякога нещата се развиват другояче. Например с романа "Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни, излязъл през 2003 г. и оглавяващ световната класация на бестселърите. Междувременно от него са продадени 20 милиона екземпляра. Ръкописът е бил посрещнат възторжено от много издателства. Всъщност, историята, която се разказва в романа, не привлича от пръв поглед, тя в никакъв случай не обещава ведро развлечение. Независимо от това, "Ловецът на хвърчила" е публикуван почти едновременно в много страни.

Не само този пример показва, че глобалният успех на дадена книга е трудно предвидим. Не е достатъчно просто издателствата да залагат на известни автори. Често тъкмо неизвестни автори покоряват читателите си с дебютни книги. Но такива автори са по-скоро рядкост. И в повечето случаи съответният писател е пожънал доста успехи в родината си, преди да успее да привлече вниманието на чуждите издателства.

Автор: Кристел Вестер/Бисерка Рачева /Редактор: Емануил Видински

ДВ / Бг Таймс

България – употребяван скиптър на Златните пясъци - Томас Магош !

От Борисов до детските кухни !

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Магош е натрупал за България респектиращо количество информация и... симпатия

Чалгата и Азис, Черноморието и манастирите, Борисов и мутрите, детската кухня и камбанарията на „Александър Невски” – част от темите в книгата на берлинския журналист Томас Магош, който е прекарал пет години в България.

Книгата Ви представя Александър Андреев.

„Борисов реагира по своя специфичен начин – леко небрежно и винаги обърнат навън. На която и да е пресконференция ще го разпознаете отдалеч. Рядко носи вратовръзка, но въпреки това не е човек без стил. Обикновено виси леко отпуснат настрани, с отегчен вид и следи събитията изпод уморените си клепачи.” Тези точни щрихи към портрета на българския министър-председател Бойко Борисов открих на 73-та страница от книгата „България – употребяван скиптър на Златните пясъци” на Томас Магош, излязла в австрийското издателство Пикус.

Неочаквани журналистически екскурзии

Магош, който очевидно притежава разказвачески талант, за разлика от други „прелитащи” журналисти, е отделил на България достатъчно време. И не само време – за страната и нейните обитатели той е натрупал респектиращо количество информация и... симпатия.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Рилският манастир краси корицата на изданието

Вярно, че и при него като по задължение присъстват няколко теми, които винаги хващат на кукичката си чуждестранните публицисти: такситата, мартениците, манастирите, алкохолният туризъм по Черноморието, мутрите, Бойко Борисов. В същото време Томас Магош прави неочаквани журналистически екскурзии, които биха изненадали дори внимателния български наблюдател: германецът внезапно намира добри думи за детските кухни в панелните квартали, поставя на фокус многобройните проблеми около църквата и православието в България, открива необяснимата дезинтересираност и неинформираност на румънци и българи едни за други.

Разбира се, от книгата научаваме колкото за България, толкова и за мисленето и нагласите на самия автор – човек с афинититет към маргиналните теми и хора, с добро чувство за хумор и самоирония.

Ето как започва книгата

Естествено, в таксито: ”В началото винаги е страхът, че ще те прекарат. Че ще те излъжат, ще те източат, ще те ограбят, че дори ще ти откраднат някой вътрешен орган.” Томас Магош има обаче и лаконични наблюдения, които трябва да се изслушат съвсем сериозно: „Българската православна църква се занимава на първо място със самата себе си.” Критичният му поглед е насочен не само към българите, но и към неговите собствени сънародници, които долитат край Черно море сякаш само заради евтиния алкохол и денонощния купон. Липсващите мостове над Дунава пък симетрично се отразяват в мостовете между България и Германия, които Магош открива – в книгите на германо-българския писател Илия Троянов, например, или във външно-вътрешния поглед на берлинския актьор Самуел Финци. Впрочем, и самият Томас Магош с книгата си прехвърля още един мост – не толкова между страните, колкото между хората.

Thomas Magosch (2009): Lesereise Bulgarien: Das gebrauchte Zepter am goldenen Sandstrand, Verlag Picus, Österreich

Автор: А. Андреев/Редактор: Б. Емануилов

ДВ / Бг Таймс

“Изгубеният символ” от Дан Браун се появи и в немски превод !

Дан Браун се завръща с нов шифър !

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Новият Дан Браун

Най-после и германските фенове на Робърт Лангдън могат да се впуснат в следите на новите му приключения – месец след излизането в САЩ дългоочакваният роман “Изгубеният символ” от Дан Браун се появи и в немски превод.

Този път не Париж или Рим, а американската столица е място на действието - в новия си мистичен трилър Дан Браун представя Вашингтон като архитектурно творение на тайнствените масони. От бестселъра рекордьор “Шифърът на Леонардо” насам Дан Браун минава за звезда на популярната литературна сцена. След шест години мълчание сега той отново се завръща – заедно с героя си Робърт Лангдън, учения и познавача на символи, който пристига във Вашингтон и разбира се, отново е със сако от туид, панталони в цвят каки и вид на безделник. Няма да е за чудене, ако феновете скоро отново хукнат да обикалят местата, описани в трилъра, както това вече се случи след предишни книги на Браун. След дългото чакане читателите са, във всеки случай, щедро възмездени. Книжарниците буквално са затрупани с изданието на “Изгубеният символ”; специалистите прогнозират, че това ще е най-бързо продаващата се книга на десетилетието и че ще надхвърли дори рекорда на “Хари Потър”.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: В сърцето на Вашингтон Лангдън търси тайните символи на масоните

С главозамайващо темпо Лангдън препуска из Вашингтон, а покрай новите му разследвания пред погледа се разкрива колоритна картина на местата и сградните комплекси, в които се базира американската власт. Разкрива се и една по-мистериозна страна на града – потайности и странни символи в сърцето на неговата архитектура, които сочат влиянието на масонството при основаването на американската столица от нейните бащи. Мисля, че повечето хора виждат във Вашингтон само този съвсем нов град. Всъщност, той притежава подземни ходове и внушителни катедрали, антични обелиски и мавзолеии, казва Дан Браун. В някои отношения градът напомня на Рим, основан е като един нов Рим. Особено впечатляващо, според мен, е как тук модерният свят, ако щете дори центърът на властта в модерния западен свят се съчетава с класическа архитектура и класически идеи.

Вашингтонските потайности

В съвсем нова светлина са показани представителни сгради като седалищата на Сената и Конгреса. В романа истина и фикция неизменно се смесват. Известно е, обаче, че някои от хората, подписали Декларацията на независимостта като Джордж Вашингтон и Бенджамин Франклин, както и президенти, включително Франклин Рузвелт и Хари Труман са били активни масони. Джордж Вашингтон поставя крайъгълния камък на Капитолия по време на церемония на масоните, облечен като лидер на тайната ложа.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Американското издание излезе преди месец

Който се впусне в пътешествието на Робърт Лангдън и Дан Браун из Вашингтон, ще открие масонски знаци и в Библиотеката на американския Конгрес: върху плафонните фрески на прочутата библиотека е запечатан винкелът, най-важният символ на масоните. Неслучайно във Вашингтон се намира също известната гравюра на Албрехт Дюрер “Меланхолия” – творба, в която е използван символичният език на франкмасоните. Франкмасоните и следите, които те са оставили в хода на столетията, силно ме впечатляват, разбира се. Корените на масонството трябва да се търсят, според някои, в старите темплиерски ордени. Така или иначе, масонското братство съумява добре да опази тайните си и да привлече мнозина, споделя Дан Браун.

Загадъчни ритуали

В реално съществуващ масонски храм във Вашингтон се разиграват редица сцени от действието в “Изгубеният символ”. Твърде любопитен избор, защото масонските ложи в храма са си поделяли американски президенти и шефове на ЦРУ като Джордж Буш Старши и Едгар Хувър, например. Но защо тези облечени във власт мъже са били привлечени от масонството, Дан Браун предпочита да запази в тайна. Затова пък въвежда читателя в света на странни ритуали, при които млади кандидат-масони с въже около врата, разголени гърди и боси нозе изживяват символично смъртта. Всеки би полюбопитствал да узнае дълбокия смисъл на подобни окултни церемонии. Но романът на Дан Браун не разбулва този смисъл: Същината на масонството е тайнствеността, тя се разкрива чрез символи и ритуали. Точно това, според мен, прави масонството тъй интересно и тъй влиятелно.

Вдъхновена от масонски идеи е, например, една изследователка в романа на Дан Браун. Футуристичната й лаборатория в центъра на Вашингтон е средище на дръзки експерименти, чиято цел е да се опознаят границите между живота и смъртта. Ученката постига, в крайна сметка, невероятното: открива доказателство, че посредством мисълта човек може да упражнява физическо влияние върху предметите в реалния свят. Най-удивителното е, че в откритието й очевидно вярва и самият Дан Браун.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Дан Браун, автор на бестселъра "Шифърът на Леонардо"

Истините на света

Дали не е станал междувременно езотерик? Или пък винаги е бил такъв? Във финала на “Изгубеният символ” писателят отново ни връща във вашингтонския масонски храм – тук са побрани всички скрити истини, които са се опитвали да отключат до този момент героите на романа му. Читателят пък е направо слисан, установявайки, че думата е всъщност за Библията, Корана, еврейските и индийските религиозни книги. Най-дълбоките истини на света са заключени в древните писания, гласи ведрото послание на Дан Браун. Извън това послание, писателят се връща пак към себе си: Има паралели между сегашната история и предишните ми книги. Отново въвличам читателите в същия свят на символи, тайни общества, изкуство и история, казва Браун в едно от редките си интервюта.

Всичко, което е очаквал от този автор, фенът му ще намери и в новия роман. Злите сили са на косъм от целта си, само че в последния миг се притичва Робърт Лангдън и злото е надвито. Ландгън, както винаги, обладава едва ли не свръхчовешка мощ и, както винаги, има голям късмет с жените. Добрите и лошите герои са поставени в прилична пропорция, факти и фикция се смесват в порядъчни дози. Който обаче заключи, че е прочел една “безумна измишльотина”, нека се сърди на себе си. Дан Браун наистина умее да държи читателите си в напрежение от първата до последната страница и владее, като никой друг, този винаги успешен трик: да прекъсва сцената в най-интригуващия момент и да поднася продължението й, едва след като за известно време е пренесъл разказа и действието върху друг повествователен мотив и друга сцена. Този автор все пак никога не се е гласил да става Нобелов лауреат – той предлага онова, което най-добре може: интригуващо развлечение на високо ниво и изкуството да обвързва стари митове с днешния модерен свят. Гъделичкащото удоволствие от разчитането на загадки и символи увлича, във всеки случай, далеч не само познавача Робърт Лангдън. То е заразително и за четящия. Често даже пряко волята му.

Dan Brawn: Das verlorene Symbol, Verl. Lübbe, 765 S.

ДВ / Бг Таймс

"Б>ългария - е>дна и>згубена с>трана ?"

България - една загубена страна?

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Защо точно Левичаров изнася доклад за България?

"България - една изгубена страна?" е озаглавен докладът, който тази вечер Сибиле Левичаров изнася в Берлин. Романът й "Апостолов" предизвика ожесточени дискусии заради главната героиня, "бълваща отрова" срещу България.

Поканата за тази вечер идва от берлинския "Щудиенколег" - програмата, която всяка година дава възможност на 30 студенти от Германия и източноевропейски страни да работят заедно по проекти в продължение на десет месеца в Берлин. "Щудиенколег" се финансира от две германски фондации и има амбициозната цел да събира бъдещия управленски елит в Европа. Уникалната възможност за взаимно опознаване се допълва и от лекции на експерти по важни общоевропейски теми. Тази година сред новите стипендианти няма българи, но пък те ще бъдат поздравени с доклад за България.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: "Апостолов" разгневи българите

Защо точно България?

Сабине Юнг, ръководителка на програмата Щудиенколег, казва: "20 години след падането на Берлинската стена искахме напълно съзнателно да обърнем погледа към Източна Европа, започвайки с едно литературно участие, с примера за България, за да разберем в каква степен посткомунистическите държави са се интегрирали в Европа".

Това обаче не е само литературно четене, а /според поканата/ доклад, с който младите европейци се надяват да чуят експертно мнение за днешната ситуация в България. То ще им бъде представено от Сибиле Левичаров, носителка на тазгодишната награда на Лайпцигския панаир на книгата. Романът й "Апостолов" вече е преведен и на български. Той предизвика ожесточени дискусии в българские интернет-форуми заради главната героиня, която, както отбелязва самата авторка, "бълва отрова" срещу всичко в страната. Защо точно Левичаров е поканена да представи България пред младите европейци в Берлин?

Сабине Юнг: "Надяваме се да научим от госпожа Левичаров какво е състоянието на нещата в момента в тази държава, до каква степен е успял шпагатът между осъзнаването на минало от една страна и бъдещето - от друга. Надяваме се на интересна и пълна с информации вечер", казва Сабине Юнг, която признава, че е прочела само отчасти книгата на Сибиле Левичаров.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Левичаров получи наградата на Лайпцигския панаир на книгата 2009

Левичаров - отличен познавач на България?

Самата Левичаров пък, дъщеря на български емигрант от 30-те години, не крие, че книгата й се базира на детски спомени, както и на едно скорошно пътуване, при което се сблъсква с посткомунистическата действителност. Дали това я прави експерт с обективен поглед към политическите и икономически процеси в днешна България? Това ще трябва да преценят тази вечер 30 студенти от Германия и няколко източноевропейски страни. Те ще имат удоволствието да чуят и пасажи от книгата "Апостолов", в която пише: "омразата към бащата и омразата към страната /му/ са преплетени", "българският е най-отвратителният език на света", България е "една ужасна, тъпа страна".

"Това е героинята ми, не аз", обича да казва Левичаров. Иначе в интервю за германската телевизия 3САТ нейното лично мнение за България звучи така:

"Единственото, което там си заслужава внимание, е архитектурата на манастирите и съхраняването на източно-православната църква. Според мен това е единственото нещо, с което си заслужава да се занимаваш в България", казва германската писателка Сибиле Левичаров.

Автор: М. Липчева/Редактор: А. Андреев

ДВ / Бг Таймс

Разкази "За напреднали" - Алек Попов !

Вестник Ди пресе помества кратка биографична справка за "българския майстор на сатирата", както изданието нарича Алек Попов. Поводът е това, че на германския книжен пазара се появяват неговите разкази "За напреднали" в превод на немски. В тях се говори за живота в България днес, където тонът се задава от парите, и където хората си опитват щастието в живота, който прилича повече на игра на рулетка, четем в Ди пресе.

ДВ / Бг Таймс

"Изгубеният символ", поредният тотален бестселър на Дан Браун !

Издателство "...." пусна ваучери за намаление !

Истерия за бестселъра на Дан Браун !

Представянето на "Изгубеният символ" у нас е на 22 ноември 2009г. !

Загадките в "Изгубеният символ" още веднъж демонстрират защо Дан Браун е най-търсеният писател на трилъри по света.

"Изгубеният символ", поредният тотален бестселър на Дан Браун, един от най-тиражираните корифеи на бестселърите за всички времена, предизвика фурор и у нас. Месец преди излизането на книгата на български, издателите от "...." са получили над 1000 заявки. Поради огромния интерес те пускат в големите книжарници из страната ваучери за 10 процента отстъпка при купуването на томчето. Ценните хартийки са изработени със специална защита и всеки, който се снабди с тях, може да се сдобие с "Изгубеният символ" с намаление. Същото важи и за щанда на "...." в НДК по време на панаира на книгата от 2 до 6 декември 2009.
Петият бестселър на маестрото, издигнал трилър-фикшъна в неподозирани измерения, е продължение на "Шифърът на Леонардо" и излезе преди месец едновременно в САЩ, Великобритания, Канада и други англоезични страни. България е седма по ред, а заветната дата е 22 ноември 2009. От "...." споделиха, че представянето ще бъде уникално шоу, неправено досега.
Първият тираж на "Изгубеният символ", пуснат от издателство "Рандъм хаус", е 5 милиона броя - най-големият досега в тяхната история. Но още преди това романът стана номер едно при предварителните поръчки в интернет. Рекламата на новото отроче на 45-годишния Дан беше не по-малко мистериозна от съдържанието на книгата. Преди излизането й в сайтове като Facebook и Twitter бяха публикувани поредица от кодове, криптограми, пъзели, тайни истории, карти, афоризми и други главоблъсканици.
Главен герой на "Изгубеният символ" отново е харвардският професор по символизъм Робърт Лангдън. Перипетиите и интригите в сюжета се пазят в строга тайна, но се смята, че този път той е тръгнал на лов за съкровище на масоните. Подобно на "Шестото клеймо" (2000) и "Шифърът на Леонардо" (2003), новият трилър разгадава кръстословици, анализира картини и разбулва забравени легенди. Лангдън пристига във Вашингтон, поканен от богатия си приятел Питър Соломон, масон с висок ранг, за да произнесе реч в Капитолия. В момента, в който влиза в ротондата, разбира, че слово няма да има. "Поканата" към него всъщност е да разгадае нещо, което на пръв поглед е очевидно - татуировката на ръката на Соломон, която много напомня на портрет на Джордж Вашингтон от 1865 година, изобразен като езически бог.
"Писането на новия ми роман беше странно и чудесно пътешествие, продължило шест години", споделя Дан Браун. И сигурно е така, защото в творбата му нищо не е, както изглежда на пръв поглед. Действието се развива само в някакви си 12 часа, но читателите го следват с притаен дъх. Разказът ги води на вълнуващо непредсказуемо пътуване, докато Робърт Лангдън отново е призован да действа.
И>скра К>РАПАЧЕВА

с>тандарт / Бг Таймс

Какво се случи в българската литература след демократичните промени в края на 80-те години ?

Десетилетието на безмълвието в българската литература !

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: 1989 - 1999 - период на безмълвие

Какво се случи в българската литература след демократичните промени в края на 80-те години? На този въпрос отговаря авторът и преводач Томас Фрам, който живее в България. Ще ви заепознаем с някои от по-важните моменти.

Лошите времена често пъти са добри времена за литературата. Но не винаги. Защото добрите книги не възникват в промеждутъците между лековатите следобедни сериалчета по телевизията, а едва когато най-лошото вече отмине. Развитието на Националната литература на България в периода между 1989 и 1999 протече до голяма степен без нови публикации.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Зарев поведе хорото на т.нар. романи на промяната

Ексцеси на спонтанност

"Политическата нестабилност, сривът на икономиката, криминализацията на обществото и масовото обедняване предизвикаха у утвърдените автори шок на безмълвието, а у младите стимулира творчески импулси. Те инсценираха ексцеси на спонтанността, които бяха нещо като литературен антидот на безскрупулността, с която старите политически кадри и новите групировки се обогатяваха за сметка на народното имущество. Като оставим настрана написаните за самооправдание мемоари на бивши комунистически функционери, може да се говори за "десетилетие на поезията"".

По-нататък Фрам споменава поезията на Мирела Иванова и казва, че доколкото по онова време е имало някаква проза, тя е била от сорта на анархистичните истории на Алек Попов, превърнал се впоследствие в един от най-успешните литературни експорти на страната, или от сорта на концептуалните колажи, предлагани от Георги Господинов. "Едва след смяната на хилядолетието на сцената се завърнаха и разказвачите", обяснява по-нататък Томас Фрам и добавя:

"Първо те се вгледаха в раните, които им беше нанесло изминалото десетилетие и се осмелиха да осветлят разрушения личен образ на действителността. Владимир Зарев поведе хорото на така наречените "романи на промяната" с "Разруха", публикуван през 2003 година. Последваха публикации на по-млади автори като Кристин Димитрова през 2005 и Людмила Филипова - 2006-та. Дебютът на Филипова, "Анатомия на илюзиите", превръща още в заглавието литературата в симптом на едно отмряло време.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Попов - един от най-успешните литературни експорти на България

Литературно осмисляне на историята

Политически будни литератори като еврейката Леа Коен усещат, че който иска да узнае какво идва след комунизма, трябва да проучи, какво е станало преди идването му. Това тя прави в един роман, чиято рамка на действието е в настоящето, но с препратки към времената от преди Втората световна война. Чрез фабулата около едно милиардно състояние, изнесено по онова време от държавата по авантюристичен начин, книгата показва, че комунистите никога не са прекратили опитите си, включително с помощта на тайните служби, да разследват потъването на фабрикантските милиарди, но така също и това, че одържавяването на имоти става не по тяхна рапоредба, а по нареждане на българския цар, съюзен с Хитлер, през 1940 година. А прословутите лагери за политически затворници възникват също така още от 1940 година нататък, а не чак с навлизането на руснаците - 4 години по-късно." "В книги като тази", казва в заключение Фрам, "проличават първите щрихи на едно литературно осмисляне на национална история, което най-сетне я очиства от наслоенията на деспотизъм, монархия и идеология."

ДВ / Бг Таймс

Ружа Лазарова - Мавзолей

Ружа Лазарова. Мавзолей, издигнат след събарянето му !

Срещам се с Ружа Лазарова в една дъждовна парижка сутрин в историческото кафе LesParigots, близо до площада“Република”.Поводът за срещата ни е четвъртият роман на авторката – Мавзолей (изд. Фламарион), който след десетина дни ще бъде представен в България, а самата писателка ще присъства на срещи в Софийския университет, във френските гимназии в София и Варна, организирани от Френския културен институт в София.

- Поздравления за Мавзолей! Става ми изключително приятно, когато в огромнияFNAC (верига от книжарници в Париж - б.а.), до книгите на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, виждам и вашата книга... Промени ли се животът ви след този успех?

- Бавно се променя, много бавно. Писателският път е много дълъг, промените не са изведнъж, поне в моя случай. Това е например отношението в издателство Фламарион, уважението им към мен; доста е добре да се чувстваш защитен от издателя си, още повече, че това са огромни издателства, има хиляди автори – само тази година през септември за откриването на новия литературен сезон трябва да са излезли около 700 романа... Материално животът ми не се е променил, напротив - също толкова труден е, но пък усещам невероятно удовлетворение... Фактът, че хората ми казват, че книгата им е харесала, че са научили неща, без значение дали са французи или българи, ме радва. Другото, което се промени (но това беше още в процеса на писане), е усещането, че тази книга най-сетне се разгръща - в персонажите, в епохите, които се смесват... Докато пишех, си казах: „Е, няма накъде да се ходи, явно ще пиша романи”. Защото досега, въпреки че пиша от петнадесетгодишна възраст, не можех да се отпусна изцяло. Сега вече имам повече доверие в себе си, добих желание да експлоатирам това, което има в мен.

- Защо избрахте да напишете романа на френски език? Не е ли различният, чуждият език втори филтър, втора гледна точка към отдалечена във времето и пространството ситуация?

- Имам много отговори на този въпрос. Започнах да пиша на френски някъде ’97 -’98 г., през ’98 излезе първата ми книга. Пишех на френски, защото вече живеех във Франция от шест години, учих в университет тук... Вече много ми харесва да пиша на френски, много е интересно! А специално за този роман мисля, че дистанцията, която дава един език, много помага да се анализира този режим; то не може да се направи с емоции, трябва голяма дистанция.

- Може би френският ви дава по-голяма свобода на изразяване...

- Свобода на изразяване, дистанция... Освен това, опитът да обясниш на други хора какво е било, те кара да се спираш на всички детайли, да ги обясняваш просто... Докато в България голяма част от хората знаят какво е червена връзка, синя връзка, аз трябваше да го обясня на хора, които нямат представа... Според мен, това беше в полза на романа...

- А и много от световните писатели са написали най-хубавите си произведения на „чужд” за тях език...

- Да, така е. А и беше важно, според мен, за романа. За мен френският е предизвикателство, вече го разчупвам, използвам неща, които не са типични в словореда, в комбинацията на думите, в използването на времената. Преживях много интензивен момент това лято, когато трябваше да прочета българския превод на романа - не беше това, което чувах, докато четях френския вариант. Заех се да го преработвам и постепенно започнах да си възвръщам писмения български език... Беше голяма радост... Продължи почти два месеца това пренаписване на романа. Спомних си как се пише на български. Беше много силно преживяване.

- В Мавзолей разказвате за първото си посещение в Париж, за първите си срещи с французи, които се определят като комунисти, за тревожността, която този факт поражда у вас... Аз също срещам много млади хора с леви убеждения, но те никога не са живели при комунизма, нито са изпитали последиците му. Какъв тираж е необходим на книгатав Париж, за да разкрие истинското лице на режима? Или може би комунизмът има различни лица в България и във Франция...

- Да, много е мъчителен този въпрос. Заради кризата например много млади хора намират някакъв утопичен отговор в някакви леви идеи, които са много остарели, доказано е, че водят до диктатура... Моят роман трябваше да покаже и другото лице на комунизма, но е много трудно. Когато представях Мавзолей в Бордо, след като обясних за книгата, един човек я разлистваше, за да я купи, а след това ми я захвърли почти в лицето и каза: „Няма да ви купя книгата, защото сте антикомунистка...” Аз опитах да водя някакъв диалог с него, да му обяснявам, но той започна да ми говори колко било хубаво и как е сталинист... Тези стари сталинисти са най-лошите! По принцип аз не съм против левите убеждения, смятам, че в тях има интересни неща, например стремеж към социална справедливост, към преразпределяне на богатствата по някакъв приемлив начин... Левите идеи обогатяват десните и десните обогатяват левите. Но е трудно за комунисти, за бивши комунисти, за хора с такива убеждения да приемат краха на техните идеи. Има хора, които гледат книгата ми с недоверие, интересно им е, понякога я купуват, но казват, че няма да я прочетат. Всъщност няма комуникация. Това е лошото – тази идеология много трудно понася спорове.

Не знам какъв тираж е нужен на Мавзолей... Но ако се отчете нашият нещастен опит, левите идеи биха могли да се обогатят, да еволюират, да не остават в XIX век...

- Казвате, че са ви трябвали 20 години, за да започнете да пишете за режима. През цялото време ли се подготвяхте за това? Звучи ми като опит за психоанализа, обикновено хората се опитват да забравят лошото и за 20 години донякъде успяват... Вие защо не успяхте?

- Не, напротив, аз го забравих. За десет години го забравих напълно. Не исках да се спомням, тук исках да съм като другите млади хора, да бъда свободна. След това мина време, бях написала вече три романа и една приятелка все ме питаше кога ще напиша за комунизма. А аз все си мислих, че не е много интересно. И в един момент се реших. 10-15 години ми трябваха за забравянето, а след това, когато реших да пиша, това ми отне пет години поне. Понеже бях забравила всичко, започнах да се чудя какво толкова ме е карало да страдам... Всеки път, когато се връщах в България, всяка лятна ваканция правих интервюта с най-различни хора и от моето семейство, и извън семейството, приятели, а понякога дори непознати – например когато ми трябваше информация за професията „архитект” за един от героите, търсих архитекти над 50 години... Тоест, имаше период на подготовка, след което самия роман бързо го написах, за около година. А после чаках година и половина да излезе. И така станаха 20 години.

- „Ролята на твореца е да намери форма, адекватна на тази бъркотия, която ние наричаме битие”, казва Бекет. Може ли битието да бъде победено с творчество?

- Може. Съществуването е някаква смесица между битие и дух. Духът е по-важен, той може да достави много по-дълбока радост. А пък действието на духа е творчеството. По времето на комунизма вътрешно страдах много, че трябваше да участвам в цялата тази машина. Книгите и театърът, където можеше да се говори метафорично за режима, бяха моето бягство. В този смисъл – да, може да бъде победено.

- Разказвате за диктатурата през образите на три жени – Габи, Рада, Милена... Може ли, според вас, мъжката експанзивност да бъде овладяна от женската сетивност? Още повече, че аз не се сещам за жени диктаторки...

- Моята мотивация да бъдат три жени е друга – по времето на комунизма имаше два вида мъже: тези, които бяха членове на партията, които имаха силата и прекалено агресивната мощ, и другите, които не искаха да са членове на партията и бяха тотално смазани... Според мен, комунизмът отучи мъжете да бъдат бащи по нормален начин, да поемат бащинската роля. Мои приятели – деца на комунисти, бяха смазвани от техните бащи, защото бяха прекалено силни фигури и държаха децата им да бъдат първи – например в комсомола, а тях това не ги интересуваше... Жените са по-силни от мъжете в смисъл, че умеят да се борят... По време на кризата и глада през 90-те жените като че ли по се справяха – те осигуряваха яденето вкъщи...

- Мавзолей е номинирана за литературната награда LouisGuilloux за произведение, отличаващо се с красотата на езика...

- Книгата има три номинации. Освен за строго литературните LouisGuilloux и PrixLilas (кръстена на La Cloiserie des Lilas, където се раздават и самите награди - митично парижко кафе, посещавано от Хемингуей, Фицджералд, Милър... Андре Бретон и Тристан Цара пък слагат край на дадаизма именно там... - б.а.), тя е номинирана за голямата награда на читателките на списание Ел за 2010, доста престижна, впрочем. Всеки месец има по една избрана книга и за октомври това е Мавзолей. Ще се разбере кой печели през пролетта.

- В романа задавате един въпрос, на който бих искала да ми отговорите: колко време е нужно на човек, за да се превърне в индивидуалност? В Ларуса от 1989 г. определението за думата личност гласи: „лице, известно със своята роля и внимание в обществото”. Какво бихте написали вие днес срещу „личност”?

- Личност, това е да имаш свои собствени човешки стойности, които да можеш да отстояваш. Личност за мен е да си индивидуалност, но и да си част от обществото – да бъдеш толерантен към другите. И да не говориш с местоимението „ние”, както години наред говорихме в България...

- Променя ли се представата за литературата с времето? Книжарниците тук са пълни, читателите са любопитни, но какво е да си писател днес?

- Всеки писател има различен път, моят беше много дълъг, изпълнен с много съмнения, със смяна на езика... Дълго време не исках да ставам писател, защото го намирах за претенциозно, а това не ми позволяваше да се впусна изцяло в това приключение. Писател е да си сравнително самотен... да си много упорит, да си готов да стоиш часове пред компютъра, без да напишеш и едно изречение... Да знаеш, че няма никакво съответствие между литературната и икономическата стойност на един текст. Тук много хора са чели Мавзолей, но продажбите не са знае кой знае колко големи. Когато обаче ходя в провинцията, книгата ми е в почти всички библиотеки... В Лил имаше малка групичка български емигранти, които ми казаха, че са си купили един екземпляр и си я предават един на друг, като апокриф. Животът на една книга няма нищо общо с благата, които носи.

- Вашата книга е много искрена, кинематографична, емоционално и лингвистично богата... и леко меланхолична... Трябва ли една история, която пишете, да мине през сърцето ви задължително?

- Да, трябва. А в моето сърце има много място (смее се). Самата реалност минава през сърцето. А след това, когато дойде до фикцията, всички персонажи, които не са реално съществуващи, също влизат в сърцето ми.

- По-голямата част на книгата сте писали в Нормандия. Какво ви вдъхновява повече: ритъмът на големия град или спокойствието на провинцията?

- Да, писах в Нормандия, в Жура, имах дълги престои там. Обичам провинцията, но понякога в нея самотата е прекалено голяма. Романа го писах там по-скоро по икономически причини, получих различни стипендии, но, от друга страна, в провинцията се постига невероятна дисциплина. В Париж има много развлечения, по-бавно се напредва, но пък не е толкова самотно, винаги можете да видите някой приятел вечер, да поговорите...

Писането създава невероятни емоции, аз винаги се разхождам, за да разредя тези емоции, иначе става прекалено трудно за тялото ми, аз самата ставам персонаж...

- Вдъхнових се за един въпрос от въпросника на Пруст... Вече познавам вашите герои от историята, а кои са героите ви в реалния живот?

- Моите герои са най-вече писателите. Кафка, Жорж Перек, Виржиния Улф. Роберт Валзер, невероятен автор. Героите ми са и обикновените хора, тези, които успяват да запазят човешкото, въпреки трудността на живота. Истинските хора. Животът е труден и във Франция, и в България...

- Колкото и разочарование да откривам в думите ви, разказвайки за периода след падането на режима, личната ми интерпретация на финала, който избирате, ме кара да мисля, че не се разграничавате от България. Правилно ли е усещането ми?

- Главната героиня Милена живее през цялото време в България, отива само за две седмици в Париж; докарах я тук, защото исках задължително да разкажа проблема с тукашната левица, беше важно. При мен самата е различно. България е вътре в мен, но голямата част от съзнателния ми живот е тук, във Франция, тук съм се изградила, тук съм се обогатила, научила... Бих казала, че сетивността ми, емоционалните ми характеристики идват от България. Мисля, че по-скоро се определям като френски писател, защото пиша на френски... Наистина, този опит покрай Мавзолей много ме вдъхнови за писане на български, но поне засега всички проекти, които имам за романи, са на френски. Но обичам да се връщам в България! Тя много ме вдъхновява...

- След като разказахте историята на семейството си, както и вашите лични преживявания, след като мавзолеят на Георги Димитров е разрушен, а вашият собствен - създаден, чувствате ли се свободна?

- Свободата е една вечна битка, тя трябва да се пази. Да, чувствам се много по-свободна от преди, но да кажа, че се чувствам свободна, ми се струва леко опростено. Всеки ден се боря за вътрешната си свобода, която всъщност е много сложна, тя никога не е абсолютна... Трябва да решим докъде позволяваме да ни я ограничават...

Разговаря Ралица Асенова

Париж, октомври
култура/Бг Таймс
>>>
Още:

Ружа Лазарова си разчиства сметките с комунизма в романа "Мавзолей" !

"Половината истина" - Георги Г. Георгиев !

Премиера на книгата "Половината истина" от Георги Г. Георгиев !

Актрисите Ани Бакалова и Мариана Жикич ще участват в премиерата на книгата "Половината истина" от Георги Г. Георгиев - днес от 17.00 часа във фоайето на театър "Сълза и смях".

Проф. Кирил Топалов ще говори за книгата на покойния актьор и режисьор, публикувана от издателство "Проф. Петко Венедиков", съобщиха организаторите. Томчето излиза благодарение на усилията на съпругата на Георги Г. Георгиев - театроведа Кева Апостолова, главен редактор на списание "Театър", и техния син Георги Георгиев - Гого, актьор и режисьор.б>н>р

Бг Таймс