Там,където свършва тази малка вселена,започва истинската религия.Там свършват дребните радости и скърби,свършва знанието за нещата и започва релността.Докато не се откажем от жаждата за живот,от силната привързаност към това наше преходно обусловено съществуване,нямаме никакъв шанс да хвърлим дори и бегъл поглед към безкрайната свобода отвъд.Очевидно е тогава,че единственият начин за постигане на тази свобода,която е цел на най-възвишените стремежи на човечеството,е да се откажем от този дребен живот,от тази дребна вселена,от тази земя,от рая,от тялото и ума,да се откажем от всичко,което е ограничено и обусловено.Ако се откажем от привързаността си към малката вселена на сетивата и ума,веднага ще станем свободни.Единственият начин да се отървем от оковите е да преминем отвъд ограниченията на закона,да преминем отвъд причинността.

"Карма Йога",Свами Вивекананда

Популярни публикации

Популярни публикации

Популярни публикации

вторник, 27 април 2010 г.

27% от българите не са прочели нито една книга през 2009 година !

Схемите на невежеството !

се разраснаха в духовни" border="0">
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Финансовите недоимъци
се разраснаха в духовни

Когато мислим за кризата през схемите, разграбили България, не бива да пропускаме методичния начин, по който българите бяха зорлем натиквани в невежество. Цифрите от социологическите изследвания звучат като присъди...

Коментар от Мирела Иванова:

“27% от българите не са прочели нито една книга през 2009 година, а 14% смятат, че изобщо не е нужно да купуват литература. Четящите са по-активни в граждански инициативи, а нечетящите - на избори.” Из новините на в. “Сега”

Застрашително или нормално звучи този факт от представително социологическо проучване? Как се вписва в общоевропейския контекст? Не е ли част от съвременната световна тенденция? Или е характерен само за нас, които ако не до вчера, то поне до завчера имахме самочувствие на изключително образовани и свръхчетящи?

България ослепява...Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: България ослепява...

27-те процента българи, непрочели нито ред от книга за цяла една година, могат ли да бъдат видени и описани чрез някоя от схемите, за които говори министър-председателят, например схема за тенденциозно масово опростачаване с цел превръщането на голяма група от хора в евтина работна ръка? Или умишлено засилване на неграмотността сред редовия българин, за да подлежи на по-лесни политически манипулации и внушения?

По нанадолнището на въпросите

Какво отдалечи българина от книгата и най-вече от представата, че прочелият много книги човек е именно човекът с шансове за просперитет и обществен успех, почитан сред свои и чужди? Възрожденският познавателен патос ли се оказа несъвместим с модерното време? Или икономическите недоимъци се разраснаха в духовни? И за отдалечаване ли или за дълбок и непоправим разрив иде реч?

Твърде много въпроси, които съдържат в себе си сложния и едновременно с това съвършено прост отговор: смяната на системата доведе до смяна и на ценностите. Така нареченият социализъм с всичките му номенклатурно-ченгеджийски структури се самоорганизира в така наречен капитализъм, като и от едното, и от другото време бързо избуяха най-вредните и лесни плевели: мързел, презрение към закона, алчност, пошлотия във вкуса. Потребителските стихии, социалните катаклизми и агресивните аматьорски изпълнения във всички сфери на обществения живот, от държавното управление до медийното разпищолване, сринаха смисъла на самопознанието, което се постига най-вече с четене на книги.

Книгата като ценност и хуманен символ, като извор на мъдрост и цивилизационен фундамент бе загърбвана и омаловажавана, прогонвана на улицата и облагана с непосилни данъци. Наченките и проблясъците на държавна политика по отношение на книгата и четенето, подкрепа за културната периодика и националната литература днес са окончателно загробени от кризата.

Прост народ - слаба държаваBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Прост народ - слаба държава

Приносно към схемите

Възможно е и да бъда упрекната в черногледство, но всеки ден и навсякъде виждам как тегобите на живота сега и тук, и буксуващият хоризонт на бъдещи възможности и перспективи се определят и диктуват от прости и нечетящи хора, от управници без духовен фундамент, култура и визия, и от население, затънало в безпросветна апатия.

Образованите са изтикани в най-глухи и тъмни социални ниши, умът е заменен от мускули, културата от културизъм, интересното и дълбоко говорене е заглушено от евтини чалгаджийски крясъци и политиканстващо словоблудство. Не е зле накрая да обобщим всички проценти на безкнижието, невежеството и празноглавството с народната поговорка “Прост народ - слаба държава”, та дано се сети правителството, че кризата ни мори и по тази отколе изпитана схема.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев

дв / Books Bg Times

неделя, 11 април 2010 г.

Понеделник,12.04.2010 г. излиза новата книна на Георги Ифандиев - "Името на звяра" !

"Името на звяра" - Ифандиев !

Предлагам кратък откъс от епилога на новата ми книга, която трябва да завърши трилогията, започнала със Спомени за изгубения живот и Чудовището. Нейното заглавие е "Името на звяра" и се надявам да се появи на дискриминиращия ме книжен пазар преди Рождество Христово. Откъсът започва с разсъждения, породени от цитат от издадената през 1984 г. пророческа книга на бившия офицер от КГБ Анатоли Голицин Нови лъжи на стар глас: Комунистическата стратегия на измама и дезинформация.В нея авторът разкрива плана за разпадане на социалистическата система цели пет години преди това да стане. И така, ето обещания откъс:

Сега е лесно, но повтарям: книгата на Анатоли Голицин излезе през 1984 г. А освен всичко изредено, както и края на националните противопоставяния, той прогнозира и идеологическата солидарност, както сам нарича странното на пръв поглед съгласие между наистина изкуствени полюси – лявото и дясното. Онези които ги измислиха и въведоха в употреба, сетне ги извадиха от политическия живот и терминология. Ако перифразираме Оруел от споменатата му определяна като неоутопия гротеска 1984, понастоящем лявото е дясно и обратно.

По същия начин спускат в икономическия и политическия живот разни същества, определяни като елит, а после ги отстраняват (посредством фалити, избори, импийчмънт, преврати, дори убийства, а всички заедно – чрез революции). Не вярвайте, че тези мераклии за власт и слава, които искат да ги почитаме и облажаваме, имат нещо общо с истинските властелини на света. Разните Елизабет ІІ и Путин, Дън Сяопин и генерал Дьо Гол, Буш и Клинтън, Шарон и Арафат, Татчър и Блеър, Живков и Кол, Сталин и Хитлер, патриарси, папи, главни равини, мюфтии и далай лами, Херодотовци и Ахнатоновци, Аристотеловци, Херодотовци, Да Винчевци, Микеланджеловци, Пикасовци, Ленъновци, Дилъновци и т.н. са просто високопоставени изполичари на вечните (така си въобразяват) господари на новия световен ред. Обаче и тях ги контролират, както те нас. От своя страна, левитите са подчинени на по-висшите от тях, на онези, които се стремят да превземат планетата и да наложат единната комунистическа държава под формата на нов световен ред. Винаги е било така. Как да ги разпознаете? Бог е дал едно единствено напътствие: „По плодовете им...” По-лесното и достъпното е да не живеете по техните правила, иначе казано – да не постъпвате като тях. „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете.”

Също така не вярвайте, че разни влечуги – reptilians – са пристигнали на Земята и пълзят сред нас, както действителни теоретици на конспирацията се опитват да втълпят. Приемете това образно, като метафора. Тъй като делата на този скрит елит са змийски, символите му – също. Те са втъкани в т. нар. свещени книги – легенди за пране на съзнанието, пълни с идеи, които обслужват непознатото ни луциферианско Братство. Ерата на анунаките и подобните им гости е безвъзвратно отминала. Нима не е по-добре да престанем да битуваме в мъглявината на подхвърлени ни спомени, а да се готвим за грядущето. „И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък; и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо.”

Истината в писанията трябва да бъде внимателно прецеждана, с умението и търпението, с което жътварят отсява житното зърно от плявата. Колцина са призваните да вършат това? „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.” Останалите са онези „които вършат беззакония”. Защото не спазват Божия закон – за любовта и доброто. И рано ли късно, ще получат върховна справедливост. Спомнете си, че имате душа и съвест. Пазете ги и им се доверявайте. В тях е Божествената искра, вложена у всеки от нас. Нямате по-добър приятел от тях. Понеже Бог няма лоши намерения, нали? Пътищата са много, но със сигурност един от тях е да устоявате на изкушенията.

Те ни манипулират чрез храната и напитките, медицината, лекарствата, включително витамините, електромагнитните вълни (даже домакинските електроуреди, телевизорите, компютрите и телефоните – всичко, в което са вградени чипове), медиите, най-вече електронните, но и печатните, както и интернет, музиката, литературата, образователната система (историята, философията, психологията, даже приказките, които разказваме на децата си), замърсяването на въздуха...

Това са основните оръжия, с които политиците – слугите на елита, всекидневно ни обстрелват, дори ни бомбардират. Как да се предпазвате? Когато масово насаждат нещо – чрез реклама и положителна критика, аплодират разни произведения, препоръчват медикаменти хранителни продукти, уреди, предмети или технически достижения; щом внушават, че артисти, музиканти, писатели, художници, скулптори, политици са най-добрите, заслужават вашето внимание, избягвайте ги. Да, всичко това.

Нима е толкова важно да притежавате най-новия модел автомобил или телевизор? Не можете ли да се придвижвате със старата кола или да гледате все още здравия домашен апарат? Изключително важно е и дали се занимавате с техните програми за промиване на мозъците – пошли развлекателни предавания или поучаващи водещи, чиито изменчив характер и замърсени биографии (души) познавате.

Ето го един от нашите щитове. Има и други – например доброволното ни обединяване в различни общества, но противни на техните. Само с използваните от тях методи можем да разчупим матрицата им и ако не надделеем, поне ще сме в състояние да устоим. Звучи като пожелание, но е постижимо.

Представете си нещо напълно практично и лесно да бъде изпълнено, стига да имаме кураж. Например цял градски квартал или едно село да престанат да плаща сметките за електроенергия и водоснабдяване. Какво ще предприемат? Ще осъдят всички и ще ги лишат от тези услуги? Или ще ги вкарат зад решетките? Нищо подобно. Ще се опитат да разрушат създаденото единство – всячески, със средства, които даже не можете да си представите. А ако и съседният квартал или село се присъединят към този своеобразен бойкот – пасивен протест, а не революция? Тогава е възможно с Тях да бъде свършено. Имам предвид с безконтролното им господство. Ако започнат да се съобразяват с хората, вместо да ги презират и тъпчат, светът ще се превърне в по-добро място за живеене. Силата е у нас и Те го знаят, наясно са!

Пламен Анакиев,издател


http://ifandiev.blogspot.com

Бг Таймс

петък, 9 април 2010 г.

Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд - Американско-шведският тандем предлага не какво да е,а глобалният трилър:роман на тема серийни убийства !

Поделени убийства - двоен тираж !

В тандем към супер-трилъра
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: В тандем към супер-трилъра

Двамата са на път да покорят световния книжен пазар: Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд. Американско-шведският тандем предлага не какво да е, а глобалният трилър: роман на тема серийни убийства по образец... на изкуството.

Когато е в истински подем, Джеймс Патерсън се чувства като албатрос. Разперва широко ръце, сякаш иска да обхване целия свят – жест, който подчертава, че Патерсън мисли глобално. Глобално, това означава милиони потенциални купувачи на книги. Джим, както го наричат приятелите му, сега е на път да покори Скандинавия. Не толкова защото скандинавският е сред най-важните книжни пазари в света, по-скоро защото агентката на Патерсън е забелязала, че има цял куп скандинавски автори на кримки, които правят добър износ. Значи, има място и за внос.

Ето защо Джеймс Патерсън е отседнал в стокхолмския “Гранд хотел” и флиртува пред камерите с Лиза Марклунд. Новата идеална двойка в световния жанр на трилъра прави реклама за съвместния роман „Postcard Killers“. След 11 книги за 11 години Лиза Марклунд не се е поколебала нито за миг и е приела офертата за тандем с американския колега. У дома си, в Швеция, в Германия, пък и в цяла Европа тя отдавна има успех. На американския пазар още не се е наложила. Значи, има място за пробив.

Пардон, парите...

Патерсън и Марклунд не говорят разбира се за пазари и реклама. Целта на общия им проект, казват те, е да изпробват нещо ново. Парите изобщо не са от значение: Пардон, но пари имам достатъчно, ако трябва да се изразя предпазливо, заявява Патерсън. Вярно е, не много отдавна той влезе в лигата на милиардерите. Числи се, подобно на Дж. К. Роулинг, Дан Браун и Щефани Майер, към авторите с глобално главозамайващи тиражи. Книгите му са се продали досега в 130 милиона екземпляра в света – при средно седем нови издания годишно.

Първообраз на трилъра: ''Психо''Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Първообраз на трилъра: ''Психо''

Марката Джеймс Патерсън си знае цената. В Стокхолм американецът не оставя и следа от съмнение кой тук е суперсилата. Но след като не става дума за нови пазари, за какво тогава става дума? Патерсън е свикнал с това, че наред с милионното одобрение, определени културни кръгове не го харесват. Последните просто не можели да приемат, че той мисли различно. Лиза и аз, ние също мислим по различен начин, но се приемаме един друг. Искаме да растем, да научим повече, да продължим да се развиваме.

Двамата окачествяват себе си като привързани към семейството работохолици. Патерсън представя типа на безгрижния късен капиталист, Марклунд се вълнува от класовата борба и женското движение. Американецът има навика да разпределя работата на повечко гърбове – с екип от петима съавтори, чиито имена не се споменават в книгите, той нахвърля сюжета. Действието е на власт, психологията - вечният губещ, използването на епитети – сведено до абсолютния минимум. Романите се купуват като топъл хляб – както при всички маркови продукти, купувачите не се замислят. Щом марката е “Патерсън”, значи е истински Патерсън, безразлично в какъв жанр. А почти няма жанр, който майсторът да не е изпробвал, макар разбира се, основният и най-важният да е трилърът.

Запазена марка: ПатерсънBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Запазена марка: Патерсън

Американска емоция, скандинавски реализъм

Работата на четири ръце през океана изобщо не представлявала технически проблем, казва Патерсън, макар самият той да пишел с молив. Единствено секретарката разчитала почерка му: Искам написаното да може да се изтрива с гума. Лиза Марклунд разказва, че ръкописът бил наполовина на английски, наполовина на шведски: Изглеждаше доста странно, добавя тя. Да работи с успешен европейски автор му допаднало, споделя Патерсън: Комбинирахме емоционалния американски трилър с повече или по-малко литературния, реалистичен скандинавски трилър. Старият и Новият свят в уютна спойка от фикция и реалност.

Шведското издание на “Postcard Killers“ струва, между другото, 30 евро – за кримка от 384 страници. Целта са масовите продажби. Лиза Макрлунд не крие това, също както не крие недоволството си от твърдите цени на книгите в Германия: Книгите трябва да могат да се купуват навсякъде. Малките книжарници изобщо не ме вълнуват. И да изчезнат, кой го е грижа? Не е вярно, че бестселърите се продават за сметка на добрата литература. Точно обратното, ако нямаше бестселъри, никой нямаше да влиза в книжарниците.

Покоряване на книжния пазарBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Покоряване на книжния пазар

Колегата Патерсън е по-отстъпчив. Поне откакто е открил склонността си да поощрява четенето. Към самото откритие бил подтикнат от собствения си син – майсторът видял доста зор, докато го приучи да чете. За една страна е от жизнено важно значение хората да четат, смята Патерсън. Точно затова трябва да им се помогне да се отърсят от страха към книгата. Не влизам в магазин за строителни материали и инструменти, защото си нямам понятие от гвоздеи и гайки и се чувствам като пълен идиот. Така е и с хората, които се страхуват от книжарниците, защото им се струва, че нищо не разбират от книга и биха задавали само глупави въпроси.

Убийства по образци

В романа „Postcard Killers“ става дума за серийните убийства на двама американци, брат и сестра, които аранжират жертвите си по образец на известни картини. С помощта на един следовател от Бронкс, който иска да отмъсти за убитата си дъщеря, и на една упорита шведска журналистка престъпниците в крайна сметка са разкрити. Романът функционира като по мед и масло с Патерсъновия метод на интригуващите поанти и кратките глави, обилно наситени с любов и локален колорит. Голямо старание вложили в характерите, признава тандемът Марклунд/Патерсън. Искали да покажат двойката убийци като чудесни, прелъстителни млади хора, които се интересуват всъщност не от самото убийство, а от красотата и изкуството; за тях убийствата са просто средство да си набавят пари, с които да си купят мечтаната кола.

Лиза МарклундBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Лиза Марклунд

Стигаме, с други думи, до Бони и Клайд или до подраздела: критика на обществото. Днес, казва Патерсън, има много такива хора, те се интересуват само от своето Аз и не ги е грижа за обществото, законите, институциите. В Швеция не е по-различно, добавя Марклунд. Според шведите проблемът на останалия свят е в това, че той не е Швеция. Мислим си, че ние сме върхът на всичко.

Разминава ли се реалното състояние на шведското общество с картината, която стотици трилъри ден след ден и от години рисуват за него – във вид на коктейл от преследвания, разкрития, критика на полицията, медиите, десния радикализъм, издевателствата върху жени, насилието? Лиза Марклунд се замисля за миг, после казва: Погледнете само през прозореца: черна нощ, студено. Това се отразява на духа на хората. Джеймс Патерсън не е тъй сантиментален: Швеция е марка. Читателите знаят какво получават. И го харесват.дв

петък, 2 април 2010 г.

Европа ще има мирно бъдеще единствено,ако Балканските страни получат европейска перспектива !

Балканите и България:древна култура и съвременна мачовщина !

Балканите - неспокойният заден двор на Европа
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Балканите - неспокойният заден двор на Европа

Огнища на древни култури и обиталище на късоврати мачовци – това са само две от многобройните противоположности, с които авторите на една нова книга описват балканския регион. Александър Андреев ви я представя.


"Към Балканите презрителен поглед хвърлят тъкмо онези ужасяващи Балкани, които се наричат Европа" – с този цитат отпреди близо 100 години из пътеписите на писателя Егон Ервин Киш навлизаме директно в сърцевината на една изключително интересна и полезна книга. „Балканите като минно поле” с подзаглавие „Неспокойният заден двор на Европа” е написана увлекателно и обективно, а двамата й автори Олаф Илау и Валтер Майр са журналисти с огромен опит и авторитет в Германия. Бившият германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер препоръчва книгата им като отличен пътеводител из региона, а бившият канцлер Герхард Шрьодер прави много важно обобщение:

„Авторите ясно ни дават да разберем, че Европа ще има мирно бъдеще единствено, ако Балканските страни получат европейска перспектива.”

Илау, Майр (2009): Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Илау, Майр (2009): "Балканите като минно поле"

Балканите - политическа обида?

В предговора си самите автори цитират пък остроумното наблюдение на философа Славой Жижек, че „Балканите – това са винаги другите” и отбелязват още две важни изходни позиции:

„Балканите служат както като географско наименование, така и като политическа обида, те са едновременно събирателно понятие и средство за разграничение. Какво свързва балканските съседи, освен солидарното гласуване по време на шлагерния фестивал Евровизия? Свързва ги едно: стремежът към ЕС.”

В същото време обаче мечтите за Велика Сърбия, Велика Албания, Велика Хърватия или Велика България далеч не са изхвърлени през борда като баласт от миналото, пишат авторите, те и до днес влизат в инструментариума на популисти-съблазнители. Двамата журналисти цитират румънско-германския писател Рихард Вагнер, според когото крахът на комунизма е върнал народите от Югоизточна Европа към техните стари митове. Разбира се, реализацията на тези брадясали проекти е невъзможна в един регион, където в 11 самостоятелни държави живеят 70 милиона души от славянски, романски, илирийски, гръцки и турски произход, изповядващи три религии, пишещи с две азбуки на езици, които принадлежат към пет различни езикови семейства, припомнят експертите.

Изводът им: никъде другаде в Европа няма такова етническо и културно разнообразие, няма обаче и такива исторически обусловени дрязги и омрази, както на Балканите. Исторически и политически регионът също има уникални свойства, пишат Илау и Майр: той е граница между Изтока и Запада, между Рим и Византия, между християнска Европа и османско-ислямския деспотизъм. И пак на Балканите допреди двайсетина години минаваше границата между НАТО и Варшавския договор. В същото време Балканите са обект на какви ли не клишета:

Презрителни квалификации

Балканите - регионът на противоположноститеBildunterschrift: Балканите - регионът на противоположностите

„Буре с барут и огнище на конфликти, изостанали и свадливи хора, къкреща смесица от народности и дребни държавици, корупция и кръвна мъст, героизъм и предателство, хаос, политическа разпокъсаност, прокуждания.”

Карл Маркс нарича Балканите „етнически боклук”, а според Бисмарк те не заслужават кръвта дори на един-едничък померански гренадир. Пак Бисмарк арогантно определя нововъзникналите Балкански национални държави като „държави на овцекрадци”. Двамата германски журналисти припомнят обаче следното:

„Онези, които се възмущават от жестокостите по време на югославските войни и касапниците като тази в Сребреница, сякаш забравят, че идеологията на масовите убийства започва с гилотината на Робеспиер, минава през хитлеровия холокост и стига до всевъзможните перверзии на уж образцовата цивилизация в Средна Европа.”

...

Балканите и България: древна култура и съвременна мачовщина

Обратно към първа страница

В книгата си за Балканите двамата германски журналисти не се страхуват да цитират непопулярни тълкувания и почти сензационни предположения, свързани с най-новата история в региона. Според тях България и Румъния бяха приети в ЕС преди всичко, защото в двете страни няма остри етнически проблеми. Освен това с България и Румъния Евросъюзът уплътнява своя кордон на сигурността от Унгария до Турция и по този начин се изолира от потенциалните огнища на конфликти в Черноморския регион и в Кавказ. По време на югославските войни пък Слободан Милошевич бил обещал на своя гръцки приятел, премиера Константинос Мицотакис, че малката република около Скопие ще бъде поделена в координация с България.

Продължаваме с Македония, след като поради липса на място сме прескочили изключително интересната част за другите бивши югославски републики. По повод националното самосъзнание на македонците авторите на книгата „Балканите като минно поле” цитират доброто наблюдение на германския балканист проф. Щефан Трьобст:

хора от планините?" width="194" border="0" height="143">Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Балканджиите - гордите
хора от планините?

Македонците знаят какво не искат да бъдат

"Не искат да бъдат нито българи, нито сърби, а още по-малко гърци или албанци.”

Журналистите привличат като свидетел бившия македонски президент Киро Глигоров, който, както пишат те, говори по-добре сръбски, отколкото македонски, а по време на българската окупация през Втората световна война е бил български гражданин. Глигоров казва:

„Още прадядо ми, роден през 1830 година, ме научи на едно. „Запомни, мойто момче, ние не сме нито сърби, нито българи, нито гърци – ние сме македонци” - казваше той. Дори онези, които преди войната флиртуваха с българщината, веднага се излекуваха, когато видяха България на страната на Хитлер.”

Не е пропуснато българското гражданство на бившия премиер Любчо Георгиевски и трийсетте хиляди български паспорта, с които македонците пътуват из Евросъюза. С Евросъюза, разбира се, започва и главата, посветена на България и Румъния.

Стари структури в нови одежди

„Две съсипани от комунизма средища на древни култури. Две страни, които, според еврочиновниците в Брюксел, имат много общо помежду си: бедност, корупция, мощни стари структури, които в нови одежди пак са на власт.”

Това пишат Олаф Илау и Валтер Майр в новата си книга за Балканите. Журналистите съобщават един факт, който навярно ще изненада повечето им читатели: че в България понятието Балкан не е негативно конотирано:

„И до днес то е положителен код, маркиращ едни гъсто залесени чукари, където живеят така наречените „балканджии” – гордите, непреклонни хора от планините. За не-българите „балканското” е по-скоро точно обратното на непреклонност. То е изкуството да се преструваш, да се подчиняваш само наужким и хитроумно да се облагодетелстваш.”

...

Балканите и България: древна култура и съвременна мачовщина

Обратно към първа страница

Zurück3 / 3

Според авторите българите смятат цялата си най-нова история за поредица от унижения и лелеят горещата мечта за свои собствени герои. За тази най-нова история те пишат:

"Българите още не са забравили руските освободители. Това обаче изобщо не им попречи в двете световни войни да се бият на страната на Германия срещу руснаците. С помощта на кайзер Вилхелм, а по-късно и на Хитлер, българските граници бяха разширени. Одрин (днес в Турция), Солун (в Гърция), Скопие (в Македония) и дори Дуръс (в Албания) в един или друг исторически момент са принадлежали към средновековното българско царство, когато България е била велика сила между Черно и Адриатическо море.”

Светът на кирилицата - населен от странни хораBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Светът на кирилицата - населен от странни хора

Българите - набити и късоврати

При влизането в България чужденецът попада в света на кирилицата, населен от странни хора, които клатят глава за утвърдителен отговор и кимат за отрицателен – с тези информации журналистите обобщават най-важното, което на първо време трябва да знае странникът, попаднал в България. Според авторите българските мъже са набити и късоврати, типични представители на една прочута нация от щангисти и борци. И още:

„Както във Франция на Саркози и Италия на Берлускони, така и в София офанзивното мъжкарско пъчене стана политически фактор в модерната медийна демокрация. Електоратът лесно се лови на тази въдица. „В България няма лесбийки, а само жени, които още не са срещали Бойко Борисов” – този популярен лаф се отнася до мъжа на най-високата правителствена длъжност.”

Авторите на книгата „Балканите като минно поле” цитират както апокрифната биография на Бойко Борисов в интернет, така и оценката на германския разследващ журналист Юрген Рот:

„Трагедията на днешното българско общество се корени в ненакърнимата власт на една плетеница от политически, икономически и бандитски кръгове.”

Преди 20 години...

Двамата автори развеждат читателите си из красивия и позападнал дунавски град Русе, разказват накратко за политическите събития отпреди 20 години, започнали именно с така наречения Русенски клуб и преминават от другата страна на реката, където – също пред 20 години – малко след Тодор Живков беше свален другият известен балкански диктатор, Николае Чаушеску.

А по повод десетилетното търпение на българи и румънци под управлението на двамата споменати политици, Илау и Майр цитират една обща за двете нации поговорка, с която ще завършим и представянето на книгата им:

„Преклонена главица остра сабя не я сече.”

Olaf Ihlau, Walter Mayr (2009): Minenfeld Balkan, Siedler, München,
ISBN 978-3-88680-916-5

Автор: А. Андреев, Редактор: В. Шопов

Бг Таймс

Net Jazz Radio Bg Times

Net Jazz Radio Bg Times
Online from USA - 24 / 7