Там,където свършва тази малка вселена,започва истинската религия.Там свършват дребните радости и скърби,свършва знанието за нещата и започва релността.Докато не се откажем от жаждата за живот,от силната привързаност към това наше преходно обусловено съществуване,нямаме никакъв шанс да хвърлим дори и бегъл поглед към безкрайната свобода отвъд.Очевидно е тогава,че единственият начин за постигане на тази свобода,която е цел на най-възвишените стремежи на човечеството,е да се откажем от този дребен живот,от тази дребна вселена,от тази земя,от рая,от тялото и ума,да се откажем от всичко,което е ограничено и обусловено.Ако се откажем от привързаността си към малката вселена на сетивата и ума,веднага ще станем свободни.Единственият начин да се отървем от оковите е да преминем отвъд ограниченията на закона,да преминем отвъд причинността.

"Карма Йога",Свами Вивекананда

Популярни публикации

Популярни публикации

Популярни публикации

сряда, 30 декември 2009 г.

Шанс за кандидат-писатели !

Шанс за кандидат-писатели !

Лесно ли се става писател?
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Лесно ли се става писател?

Шилер и Гьоте - всеки знае имената им. Само че както по тяхно време, така и днес да станеш известен писател, не е лесно. Младите, начеващи автори почти нямат шанс. Алтернатива предлага едно необичайно издателство.

Вюрцбургското издателство "Щелверк" - концепцията на това издателство е уникална в Германия. То е издателство от студенти за студенти. Каква е неговата програма и какво стои зад необичайната идея?

Идеята им хрумва по време на едно пътуване с влака от Берлин до Хамбург - студентите Кристине От и Михаел Пфойфер решават да основат ново издателство и да го нарекат "Щелверк" - като стрелочните кантони, които направляват посоката на влаковете; немската дума Stellwerk означава именно стрелочен кантон. Сходна с работата на стрелочника е работата на новото издателство с неговите автори: "Това означава да се указва в известен смисъл посоката, такава е и нашата цел, да поставяме стрелките, да даваме път на младите автори."

Стълба към кариерата?Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Стълба към кариерата?

Платформа за младите

Аналена Шот и другите сътрудници на "Щелверк" вече са дали път на 24 млади автори от Германия, Австрия и Швейцария. "Сигнална сила - превъзходна", така се казва първата книга, подготвена за печат от издателството. Пъстра смесица от стихотворения, къси разкази, малки пиеси и рисунки. Издателството няма твърда програма, програмата се определя единствено от текстовете на авторите.

Оливер Бергер и Доротея Вайсмантел са двама от авторите. Те са студенти и живеят във Вюрцбург. Издателство "Щелверк" предлага платформа за техните текстове: "Радвам се, че изобщо съм публикувал книга, а как ще се развият нещата по-нататък, ще видим", казва Оливер Бергер.

"За мен това е първа стъпка, първи опит изобщо да публикувам нещо, по-късно може би ще се опитам сама да издам нещо. Засега нямам големи очаквания, че други издателства ще ми обърнат внимание. Но това не беше и целта ми", споделя Доротея Вайсмантел.

Писателска лаборатория

Авторите често пишат за необикновени, отчасти безизходни ситуации, за силни чувства. За любов и копнеж, загуба и смърт. Оливер Бергер и Доротея Вайсмантел пишат за свои преживявания, надежди, очаквания.

И най-известните са започвали като неизвестниBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: И най-известните са започвали като неизвестни

"В текстовете си се занимавам главно с онова, което преживявам, което виждам в света - опитвам се да го пресъздам в текста. Точно затова и темите ми са много различни. Бях например половин година в Боливия, работих там, сблъсках се с неимоверна бедност, с много страдание, но и с радостта, която хората споделяха. Всичко това е отразено в текстовете, които написах в Боливия."

За младите автори публикуването е и възможност професионално да работят над своите текстове. "Работата над текстовете не беше толкова лесна, колкото си мислех. Отначало не исках да променям нищо, държах на онова, което съм написал, но впоследствие осъзнах, че редактирането е много важна част от работата над даден текст", казва Оливер Бергер.

Автор: Е.Маркварт/Б.Рачева/ Редактор: Б. Григорова

ДВ / Бг Таймс

неделя, 20 декември 2009 г.

Георги Господинов влезе в елита на европейската проза !

Георги Господинов влезе в елита на европейската проза !

20.12.2009

Писателят Георги Господинов е сред 35-те европейски автори, включени в антологията „Най-добра европейска проза 2010", излязла тези дни в САЩ.

Господинов участва с новия си разказ „И всичко стана луна", непубликуван още у нас. Преводът е на Евгения Панчева.

Антологията е дело на издателство Далки Аркайв, а неин съставител е Александър Хемон, един от най-популярните днешни писатели в Америка, роден в Сараево, живеещ в Чикаго и пишещ на английски.
Предговорът е на друго голямо име в англоезичната литература - Зейди Смит.

В рецензия за антологията на вестник Wall Street Jоurnal разказът на Георги Господинов е сред специално отбелязаните.

В „Най-добра европейска проза 2010" Господинов е в компанията на Виктор Пелевин, Жан-Филип Тусен, Давид Албахари, Дебора Леви, Алисдър Грей (чийто роман „Ланарк" е сред 100-те най-добри романа за всички времена по класацията на „Обзървър").

нюз.бг / Бг Таймс

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Левичаров - заклинателката !

Левичаров - заклинателката !

Сибиле Левичаров
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Сибиле Левичаров

Романът "Апостолов" на писателката от български произход Сибиле Левичаров продължава да вълнува германската преса. В. "Зюдкурир" представя книгата, търсейки отговор на въпроса: къде се разделят измислицата и истината?

Тя чете като строга учителка по немски, за която не се знае точно на какво смята да даде оценка - на собствения си текст или на способността на публиката да слуша. "Румен Апостолов" - се казва в книгата на Сибиле Левичаров, "би искал да ни покаже съкровищата на България. Но ние със сестра ми знаем добре, че тези съкровища съществуват само в българските мозъци."

Думи, бълващи отрова

Левичаров продължава да жъне лаври за романа сиBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Левичаров продължава да жъне лаври за романа си

Апостолов е шофьор на такси, който разкарва из България разказвачката и сестра й. И докато едната сестра е отстъпчива и по-примирена, другата е виртуоз на заклеймяването. С отровното си красноречие тя не прощава нито на ненавиждания от нея баща, отнел живота си, нито на днешна България: "Думата България стига, тя е дразнеща, предизвиква пристъп на ненавист, който е в състояние на секундата да заглуши всеки разум". Омразата към бащата и омразата към страната са преплетени и се поддържат настойчиво. България? Бащата? Затворен кръг.

Бащата е същият като почерка си - "изцяло зацапана личност", българският език е "най-отвратителният в света". Да слушаш Сибиле Левичаров е лютиво наслаждение. Подобно на героите на Томас Бернхард нейната разказвачка е майсторка на проклинането. Сибиле Левичаров описва клетвите на своята героиня като възбуждащо дърдорене, затова присъства и по-кротката сестра. "Въпреки всички вербални атаки читателят ще си състави по-добра представа за бащата, сигурна съм в това" - казва Левичаров.

Българите - обсебени от депресивна отвратителност

И днешна България не се изплъзва от атаките на авторката. Тя посочва, че комунизмът е предизвикал "невероятно унищожителна, отвратителна мизерия". Както и - че в България господства депресивната отвратителност, обсебила хората.

Подобна решителност не прозвучава често в Германия - особено от страна на политиците, които 20 години след падането на Стената с оглед на гласоподавателите на изток още не са сигурни каква оценка да бъде дадена на комунистическия режим. За Сибиле Левичаров отговорът е ясен: комунизмът беше катастрофа, която съсипа България така, че да не може да се изправи отново на крака. Ако България бе пощадена от комунизма, можеше днес да е страна поне толкова хубава, колкото Франция - казва Левичаров.

ДВ / Бг Таймс

сряда, 9 декември 2009 г.

Не се вълнувам от критика, написана на език,който изобщо не разбирам !

Sibylle Lewitscharoff

България е "една отвратителна, тъпа страна", "яденето е буламач в лошо олио", "съвременното изкуство - гнусно", "езикът - най-отвратителният в света", "тук жените сигнализират едно - че са курви"... Това са цитати от най-новия роман "Апостолов" на германската писателка от български произход Сибиле Левичаров.

>>>

Левичаров: Не се вълнувам от критика, написана на език, който изобщо не разбирамBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Левичаров: Не се вълнувам от критика, написана на език, който изобщо не разбирам

Suedkurier.de помества статия за нашумялата германска писателка от български произход Сибиле Левичаров. Поводът е нейно четене в град Фридрихсхафен. От романа й "Апостолов" авторът на публикацията Харалд Руперт цитира следното изречение: "Румен Апостолов иска да ни покаже съкровищата на България. Сестра ми и аз обаче знаем по-добре, че тези съкровища съществуват само в българските мозъци". Накрая Сибиле Левичаров казва, че не вижда причина да се притеснява заради гневните реакции в българските медии: "Тези вълнения ме подминават, тъй като изобщо не знам български", отсича Левичаров.


събота, 5 декември 2009 г.

„Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом” - Грег Паласт !

Въоръжена лудница
ISBN: 9789549994872
Автор: Грег Паласт
Издател: Дилок
Издадена: 2009
Размери: 14.00x21.50
Брой страници: 448
Корица: Мекa
Националност: Английска
Език: Български
Цена: 20.00 лв.
Нова -цена
17.00 лв.

От Багдад до Ню Орлийнс - мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом!

Тайни на бандата във Вашингтон, които няма да научите от новините в 22 часа !

В своята най-провокативна и язвително смешна книга Грег Паласт, автор на световния бестселър "Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари", още веднъж ни дава сензационните последни новини, които големите медии няма да отразят. Изравяйки купища документи, белязани с гриф "Секретно" и "Поверително", Паласт осигурява най-новите поверителни истини за тайните планове на Буш да завладее иракския петрол; измамата, планирана за изборите плез 2008 г.; кой потопи Ню Орлийнз и ужаса и хумора на Войната срещу терора. С прилежна детективска работа, нравствен гняв и остро чувство за абсурдното, Паласт се заема с "въоръжените и опасни клоуни, които ни управляват" така, както само той умее.

Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 162.

http://www.gregpalast.com

От Багдад до Ню Орлийнс - мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом!

Тайни на бандата във Вашингтон, които няма да научите от новините в 22 часа !

В своята най-провокативна и язвително смешна книга Грег Паласт, автор на световния бестселър "Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари", още веднъж ни дава сензационните последни новини, които големите медии няма да отразят. Изравяйки купища документи, белязани с гриф "Секретно" и "Поверително", Паласт осигурява най-новите поверителни истини за тайните планове на Буш да завладее иракския петрол; измамата, планирана за изборите плез 2008 г.; кой потопи Ню Орлийнз и ужаса и хумора на Войната срещу терора. С прилежна детективска работа, нравствен гняв и остро чувство за абсурдното, Паласт се заема с "въоръжените и опасни клоуни, които ни управляват" така, както само той умее.

>>>

Още:

ИСТИНАТА ЗА СВЕТОВНАТА БАНКА, ЕНРОН И ОГРАБВАНЕТО НА СВЕТА !

Част от интервю на Алекс Джоунс с Грег ПАЛАСТ, журналист към БиБиСи и “Обзървър”, Лондон

Радиоразговор на Алекс Джоунс, понеделник следобед, 4 март 2002 год.

Алекс Джоунс - Това е истинско земетресение! Ще ни разкажеш ли какви ги вършат икономистите?
Грег Паласт - Искам да изтъкна две неща. Едното от тях е, че проведох продължителен разговор с уволнения бивш главен икономист на Световната банка, Джо Стиглиц. Проведох известно време в разговори с него, отразени от БиБиСи и Гардиън. Всъщност разговорите бяха, по-точно казано, разпити. Двамата сякаш повтаряхме една от сцените на “Невъзможна мисия”, когато човек прекарва с часове в изтегляне на информация от преминалия от другата страна. По този начин успях да добия поглед отвътре на случващото се в Световната банка. Интересното е, че той не разкри особено много, но ме насочи към други източници. Отказа да предостави и документация. За сметка на това, обаче други хора ме затрупаха с огромно количество засекретени документи от Световната банка и Международния валутен фонд.
Алекс Джоунс - Тоест, за да се предпази, някой друг е подал информацията вместо него.
Грег Паласт - Не, не е така. Той не пожела да рискува, но стана така, че успях да се сдобия с всичко необходимо по други, напълно независими канали.
Алекс Джоунс - Точно както успя да се добереш до W199I от нашия източник.
Грег Паласт - Едно от нещата, които се случиха, беше, че трябваше да се изправим лице в лице с президента на Световната банка Джим Улфенсен (Jim Wolfensen) по СиЕнЕн, но той отказа да разговаря с мен. И – представяш ли си? - СиЕнЕн ме изтегли от предвидения разговор!
Алекс Джоунс - И сега те заплашват с пълен бойкот.
Грег Паласт - Да. Нека да преминем към разкритията ни. Чрез предоставените документи установихме, че в основни линии Международният валутен фонд и Световната банка изискват от отделните държави да подписват тайни споразумения, с които правителствата се съгласяват
- да продават основните си активи;
- да предприемат икономически стъпки, унищожителни за народите им – става въпрос за средно около 111 (сто и единадесет) изисквания. Заплашват ги, че в случай на неизпълнение ще им бъдат отказвани каквито и да било международни заеми. А никой не би могъл да оцелее без заеми, независимо дали става въпрос за частно лице, корпорация или страна - без да се заемат някакви суми и да се разполага с някакъв кредит…
Алекс Джоунс - Заради инфлацията на дълга, която същите институции създадоха.
Грег Паласт - Точно така. Разполагам с вътрешни документи, които получих напоследък от Аржентина и искам да говоря за тайния план, свързан с тази страна. Подписан е от ДжимУлфенсен, президента на Световната банка. Между другото, просто за твое сведение, те са доста разтревожени, че документите се намират в моите ръце, но не се опитаха да оспорят автентичността им. Всъщност, отначало се изкушиха да го сторят - заявиха, че няма такива документи. Показах им ги по телевизията и цитирах няколко в интернета. Имам копия на някои…
Алекс Джоунс - Имаш предвид твоя сайт, GregPalast . c o m?
Грег Паласт - Да, w w w . gregpalast . c o m. И тогава те отстъпиха и признаха, че документите са автентични, но отказаха да ги дискутират с мен и ме заплашиха, че ще ме държат настрани от ефира. Толкова за спора по документите. Сега, нека да се концентрираме върху разтърсвана от вълнения Аржентина. Тя смени пет президента за пет седмици, защото икономиката й е напълно разрушена.
Алекс Джоунс - Не станаха ли вече шест?
Грег Паласт - Да, може би. Там МВФ и СБ като че ли преминаха на схемата “седмичен президент”, тъй като не могат да се справят с народа. И всико това става, защото в края на 80-те години аржентинските правителства започнаха да изпълняват заповедите на Международния валутен фонд и Световната банка и да разпродават всичките си активи, обществените си активи. Имам предвид неща, които не бихме посмели дори да докоснем тук, в Съединените щати – например, водоснабдяването.
Алекс Джоунс - С други думи, те натоварват хората там с високи сметки. Създават правителство, което поднася народа си на тепсия на двойката частни институции, Международен валутен фонд/Световна банка. Когато се върнем обратно на темата, искам да стигнем до четирите части, които така елегантно изложи тук. Имам предвид онази част, където те фактически плащат за това прехвърляне на собственост на политиците - на хората от правителствата - с билиони, превеждани на сметките им в швейцарските банки.
Грег Паласт - Точно така.
Алекс Джоунс - Това е страхотна история! Моля те, продължавай.
Грег Паласт - Говорим за горчивата истина и това е само част от нея. Междувпрочем, не всеки получава парче от баницата. Водоснабдяването в Боливия беше продадено на компания, известна с името “Енрон”. На същата компания беше продаден и тръбопровод, свързващ Аржентина и Чили.
Алекс Джоунс - А след това глобалистите гръмнаха “Енрон”, но не и преди да прехвърлят активите му на друга сенчеста корпорация, след което просто си прибраха откраднатото.
Грег Паласт - Правилно. А, между другото, когато се решаваше въпроса за прехвърлянето на тръбопровода на “Енрон”, през 1988 г. им се обжда някой, известен с името Джордж У. Буш.
Алекс Джоунс - Невероятно! Останете тук. Говорим с Грег Паласт.
ПРЕКЪСВАНЕ.
Алекс Джоунс - Разговаряме с Грег Паласт, журналист, спечелил награди, гражданин на Съединените щати, който работи за БиБиСи и лондонския “Гардиън и пусна мощна бомба срещу глобалистите и престъпната им дейност. Няма по-подходяща дума за изнесеното от него. Може да прочетете или чуете изключително интересния материал на
w w w . inforwars . c o m
или на неговия сайт
w w w . gregpalast . c o m,
където ще намерите и други интересни статии от него. В момента тайни документи на Световната банка и Международния валутен фон са на негово разположение. От години виждаме външната страна на дейността на тази двойка, Международния валутен фонд и Световната банка. Сега разбираме, че те следват една определена схема - появяват в някоя страна и подкупват местните политици да им продадат на нищожни цени водоснабдителната мрежа, железниците, телекомуникационните компании, държавните петролни компании и газови станции. Глобалистите плащат на политиците поименно, билиони долари се превеждат на сметките им в швейцарските банки. Крайният резултат на този план е безпрогледно робство за цялото население на съответната страна! Разбира се, “Енрон”, както вече ви изяснихме, е фиктивна, подставена компания, перачница на пари, наркопари - информирани сте вече от разговорите ни в ефир с други репортери. Невероятна информация! Но отговаряща на истината. Грег Паласт разпространи тази история по света. Той е интревюирал бивш главен икономист на Световната банка. Нека да продължим разговора. Моля, представете накратко на масовия слушател системата, която разобличавате.
Грег Паласт - Изтъкваме тук факта, че те систематично и преднамерено изсмукват жизнените сили на народите по света, няма значение дали става въпрос за Еквадор или Аржентина. Проблемът е, че някои от порочните им идеи се прокрадват и в Съединените щати – тоест, привършват се местата за източване на кръв, но не и апетитът им. Разговарях с главния икономист на Световната банка, който получи Нобеловата награда за икономика само няколко месеца, след като беше уволнен от работодателите си. Той не е обикновен човек. Каза ми, че е бил в много страни по време на преговорите за приватизиране и продажба на активите, за което вече стана дума. Всички от работещите в Международния валутен фонд и Световната банка са били напълно наясно, че лидерите на тези страни и основните министри ще отделят лично за себе си стотици милиони долари, докато тези процеси текат. Но си затварят очите пред този факт.
Алекс Джоунс - Не става въпрос само за т.н. приватизация. Те чисто и прост ограбват народите си и поднасят откраднатото на двойката Международен валутен фонд/Световна банка.
Грег Паласт - А последните предоставят ограбеното на приятелчета като Ситибанк, която присвоява половината от банките на Аржентина. “Бритиш Петролиум” награбва петролопроводите в Еквадор. Вече споменах за компанията “Енрон”, която получава изключително апетитно парче от баницата - водоснабдителната мрежа в целия район! Освен това в процеса на източване активите на дадена страна, те унищожават награбените системи. В Буенос Айрес не може да се намери питейна вода! Подчертавам - не става въпрос само за грабене. В тези страни човек не може дори да завърти кранчето с очакване от него да потече вода. Става въпрос за нещо много по-голямо от забогатяване за сметка на обществото.
Алекс Джоунс - Международният валутен фонд току-що получи Големите езера (Great Lakes) и сега разполагат с целия контрол над водоснабдяването. Съобщиха го в “Чикаго Трибюн”.
Грег Паласт - Федералният резерв на Съединените щати притежава 51 % от Международния валутен фонд и Световната банка. Въпросът е какво получаваме от парите, които влагаме? Освен това ясно е, че разсяваме зародиша на унищожителен хаос по целия свят. Индонезия е в пламъци. Главният икономист Стиглиц сподели с мен, че след време започнал да се пита какво, всъщност, става. “Където и да отидем, в която и страна да влезем, в крайна сметка ние разрушаваме икономиката й и там лумват пожари.” Той започва да задава неудобни въпроси по тези факти и го уволняват. Каза, че хората от висшата йерархия на Международния валутен фонд и Световната банка дори били разработили планове как да се възползват дори и от бунтовете. Наясно са, че когато източат богатствата на една страна и разрушат икономиката й, ще избухнат улични бунтове. Наричат ги “Бунтове на Международния валутен фонд”. С други думи, правителството на страна, по чиито улици се вихрят бунтове, е губещо. Целият капитал изтича от страната и това дава възможност на Международния валутен фонд отново да се появи на сцената с предложения за заеми срещу още по-жестоки условия.
Алекс Джоунс - И това внася елемент на още по-голямо безразсъдство. Всъщност, говорим за имперска икономическа война с основна цел ограбване и разрушаване на други страни. А сега правят същото и тук чрез “Енрон”. Алчността им нараства с такива темпове, че са готови да разкъсат и изядат и тази страна.
Грег Паласт - Вчера говорих от Париж с разследващите “Енрон” в Калифорния. Разказаха за някои от игрите им, но истината е, че никой не следи какво става. Ограбени са не само акционерите на “Енрон”. Те са изсмукали милиони, милиарди долара и от джоба на обикновените хора – особено в Тексас и Калифорния.
Алекс Джоунс - Къде са активите? Всеки твърди, че няма активи, тъй като “Енрон” била фиктивна, подставена компания. Но разговарях с някои експерти, които заявяват, че активите на “Енрон” са прехвърлени на други корпорации и банки.
Грег Паласт - Стопили са се като ланшния сняг. Според разследващите с останките на дъното са платени сметките за електричество в Калифорния. Последните споделиха, че сметките са били надути ненужно в границите от 9 до 12 милиарда долара. Не ми е ясно от кого ще вземат тези пари отсега-нататък.
Алекс Джоунс - Хванали са губеирнатора на щата да купува електричество на цена 137 долара на мегават и да го продава обратно на “Енрон” за долар на мегават, повтаряйки тази операция отново и отново.
Грег Паласт - Даа, системата е напълно излязла от контрол - някои от проектиралите системата за приватизиране на ел.захранването на Калифорния впоследствие отидоха на работа в “Енрон”. Говоря от Лондон и не мога да не отбележа, че британците носят известна част от отговорността. Лорд Уейкхам беше в комитета за финансов контрол на “Енрон”. Липсват ми думи, за да охарактеризирим този човек. Няма конфликт на интереси, в който той да не е намесен по един или друг начин.
Алекс Джоунс - Той е и президент на NM Ротшилд.
Грег Паласт - Едва ли има нещо, в което да няма пръст. Той участва в над 50 бордове. И един от проблемите е, че точно този човек беше в комитета за финансов контрол на “Енрон”, чиято задача бе да следи счетоводните операции на компанията. Истината е, че от “Енрон” са му плащали консултантски хонорари. Той беше в правителството на Маргарет Тачър - той направи възможно предоставянето на британските електростанции на “Енрон”. Освен това “Енрон” притежава и водоснабдителната мрежа в Централна Англия. Уейкхам одобри всичко това, след което беше включен в борда им. Но това не беше достатъчно - те подписаха и изключително изгоден за него консултантски договор. И същият този човек оглавяваше комитета за счетоводен контрол, който имаше за задача да следи как захранващите го с тлъсти суми боравят със сметките си.
Алекс Джоунс - Той е и начело на борда за контрол на медиите.
Грег Паласт - Знам - имах множество проблеми, именно защото той ме контролираше.
Алекс Джоунс - Понастоящем в Англия се опитват да прокарат закони, според които, ако в имота си имаш кладенец на 800 години – или в някои случаи на 2000 години, построен още по времето римляните - си длъжен да монтираш водомер към него. Лишават те от правото да разполагаш дори със собствената си вода, намиращ се на собствения ти имот!
Грег Паласт - Даа, това е лорд Уейкхам. Този е човекът на “Енрон”. Не е възможно да се докосне тук, защото, както вече се изтъкна, той контролира медиите. Оплачеш ли се, ще върже ръцете ти.
Алекс Джоунс - Ако човек се разрови в NM Ротшилд, ще намери всичко. А сега да говорим за онези четири точки. И така, вие разполагате с документите. Двойката Международен валутен фонд/Световна банка - четирите точки или етапи, чрез които те поставят една страна на колене и разгромяват обществените ресурси.
Грег Паласт - Пръво, отваряне на капиталните пазари, което ще рече, продажба на местните банки на чужди банки. Следващата стъпка е т.н. “освобождаване на цените” с цел преминаване към пазарна икономика. (Тук може да се даде за пример Калифорния, където всичко е свободен пазар, но все пак човек не може дори да си представи една евентуална разпродажба на водните компании на Съединените щати. Представете си обаче, че водата на района, в който живеете, се притежава от компания като “Енрон”. Тогава цените на водата ще скочат до тавана!) Трето, отваряне на границите за напълно свободна търговия. Стиглиц - техният бивш главен икономист, не забравяйте, че той е управлявал тази система, той е бил техният човек на цифрите – сравнява процеса с опиумните войни. Това не е свободна търговия, заявява той, а принудителна търговия. Това е война. Те разбиват икономиките на страните чрез тези три последователни етапа.
Алекс Джоунс - Китай налага митническа тарифа от 40 % върху нашите стоки, а ние налагаме техните само с 2 %. Това в никакъв случай не е свободна и справедлива търговия. И така, излиза, че една страна под пълния контрол на глобалистите се превръща в пазарен придатък на индустрията им.
Грег Паласт - Предполагам, познавате Уолмарт (Walmart) – писах за него в книгата си. Нека само да спомена, че написах книга със заглавие “Най-добрата демокрация, която може да се закупи с пари”. Темата е как, за нещастие, самите Съединени щати са проснати на щанда за разпродажба. Книгата ще излезе от печат още тази седмица. В нея съм включил история за Уолмарт, който притежава 700 завода в Китай. В магазините му няма почти нищо, произведено в Съединените щати, независимо от всички ония орли по стените.
Алекс Джоунс - Точно като в книгата на Оруел “1984” те развяват знамена с надпис “Купувай амриканска стока”, а на щандовете им няма такава. Двойният стандарт, за който пише Оруел.
Грег Паласт - А има и нещо още по-зловещо – те наемат фабрика с определено производство до друга със същото производство, но намираща се зад стените на близкия затвор. Можете да си представите при какви условия хората на наемния труд работят за Уолмарт. Това е просто…
Алекс Джоунс - И ако някой от елита се нуждае от черен дроб, достатъчно е едно обаждане по телефона.
Грег Паласт - (Смее се) Знам, че е много зловещо. Говорих с един човек, казва се Хари У. Оказа се, че е бил в затвор в Китай в продължение на 19 години. Никой не искаше да повярва на ужасните му разкази и накрая се принуждава да се вмъкне в затвора с камера и да снима условията на работа. Според него такива са условията във фабриките, където се произвеждат стоките на Уолмарт…
Алекс Джоунс - Заплашиха ме, че ще ме изхвърлят от телевизията в Остин, когато пуснах видео за четиригодишни момиченца, оковани във вериги и оставени да умрат. Казаха ми, че ще ме арестуват, ако отново пусна същото видео в ефир.
Грег Паласт - Темата ни е наистина ужасяваща. Стиглиц прояви голям кураж, когато откликна на поканата ми и направи цитираните по-горе изявления. Но, както вече изтъкнах, той не ми даде документи. Документите, които получих по-късно, потвърдиха казаното от него и представляват неоспоримо доказателство. В тях се изискват подписи на посочени за целта мяста в знак на съгласие с включените 111 условия и това т.н. шаблонно “споразумение” се подава на местните корумпирани политици на различни страни за набиране на съответните заробващи подписи. Обществото няма право на глас и не знае какво става и какво им предстои. Те знаят само, че…
Алекс Джоунс - Моля, върнете се към т.н. приватизация. Тя е ключът. Тя е средството, чрез което политиците получават милиарди, за да продадат на безценица всички национални активи.
Грег Паласт - Стиглиц я нарича варваризация. Даден политик прокарва продажбата на местното водоснабдяване, което осигурява около 5 милиарда долара печалба за период от десет години; 10 % от тези 5 милиарда са 500 милиона. Ето как работи схемата за приватизация. Преди две седмици говорих със сенатор от Аржентина (разговорът ни е записан с видеокамера). Той заяви, че през 1988 год. по телефона му се обажда Джордж У. Буш, сегашният президент, и му нарежда да даде газопровода в Аржентина на “Енрон”. Според сенатора, най-съмнителната и отблъскваща част от този разговор е било предложението “Енрон” да плати една пета от световната цена за техния газ. Аржентинецът не се стърпял и запитал - “Как си разрешавате да правите подобно предложение?” Отговоря му не Буш, а партньор в сделката - “Ако ние платим само една пета, сметката ви в швейцарската банка ще набъбне значително.” Ето как стават тези неща.
Алекс Джоунс - Това е…
Грег Паласт - Разполагам с филма. Човекът е много консервативен. Познава много добре семейство Буш. Заема престижна обществена позиция в Аржентина. И същият този човек твърдо заявява - “Да, през ноември 1988 година Буш ми позвъни и поиска да предадем тръбопровод на “Енрон”. Говоря за Джордж У. Буш, който направи изявление, че до 1994 год не бил познавал президента на “Енрон” Кен Лей. Така че,…
Алекс Джоунс - Заловиха се с тези изслушвания, чиято единствена цел е замазване на истината за “Енрон”. Вчера бях в офиса на ”Енрон” в Хюстън. Екипът ни беше на тротоара, на около десетина метра от вратата – имам го на видео – но те пратиха горилите си да ни предупредят да не снимаме. Наредих на хората си да продължат снимките и ме арестуваха. Грег, говоря за тротоара – ние бяхме на тротоара!
Грег Паласт - Бях там през май – участвах в предаване за Англия, опитвах се да разкажа на англичаните за “Енрон” – но не успях. И, като си помисли човек, говорим за хората, които се опитаха да измамят това правителство. Между другото, видяхме някои интересни документи. Месец преди сегашният президент да влезе в Белия дом, Бил Клинтън отрязва “Енрон” от енергийния пазар в Калифорния – вероятно да си върне на най-големия дарител за предизборната кампания на Буш. Клинтън ограничи възможностите им за допълнително покачване на цените - не можеха да искат повече от 100 пъти над действителната цена на тока. Това разтревожи “Енрон”. И Кен Лей, президента на “Енрон”, лично писа до Дик Чейни искане за премахване на това ограничение върху покачването на цените. В границите на 48 часа след влизането на Буш в Белия дом, енергийният му отдел изпълни желанието на Лей. Ето как дейдстват тези хора. Давам пример за една добре работеща схема - само за седмица “Енрон” си върна парите, вложени в предизборната кампания на Буш.
Алекс Джоунс - Чуй се само какви бомби пускаш! Интервюираш разни министри, бившия главен икономист на Международния валутен фонд и Световната банка – и, като капак на всичко това, се добираш до документи и доказателства за превеждане на тлъсти суми в швейцарски банкови сметки – и всичко това действително се случва! Но да преминем към Част Втора - какво става, след като МВФ и Световната банка докарат държавите до банкрут?
Грег Паласт - Тогава те “съветват” да се премине към съкращаване на бюджета. Една пета от населението на Аржентина е безработно, а те съветват правителството си там да съкратят драстично помощите за безработни, да намалят пенсионните фондове, да съкратят бюджетните разходи за образование - все ужасяващи неща. Напомням, че ако целенасочено се удари по икономиката във вихъра на криза (създадена от същите тези хора!), то това означава пълен разгром на нацията. Забележи - след 11 септември Буш обяви, че трябва да изхарчим от 50 до 100 милиарда долара, за да спасим икономиката си. В такива случаи, когато искаме да спасим икономиката си, не намаляваме бюджета – напротив! Но на страните-жертви същите тези хора нареждат - “Съкращавай – намалявай – съкращавай!” И защо? Ами според тези вътрешни документи, с които разполагам, за да се продължи изплащането на дълговете на чуждите банки – а те събират от 21 до 70% лихва! Това е пример на лихварско кожодерство. Всъщност, нещата бяха толкове зле, че те изискаха от Аржентина да обезсили законите срещу този вид лихварство, тъй като – според аржентинските закони – всяка една чужда банка автоматично попада в графата “лихвар-кожодер”.
Алекс Джоунс - Но Грег, ти сам го каза, а и документите го доказват. Те първо разбиват икономиките на отделните страни и по този начин изкуствено създават тази атмосфера, климатът, който прави всичко това възможно.
Грег Паласт - Както вече казах, те отварят границите за т.н. “свободна” търговия, говоря за новите опиумни войни.А щом веднъж се разруши дадена икономика, то страната-жертва не може да произвежда каквото и да е. Едно от най-ужасяващите неща е, че те принуждават народите да плащат страхотни суми за неща като наркотиците, например – да ги наречем, узаконени наркотици. А, между другото, такъв е и краят на страните-жертви - разцвет на нелегалната търговия на наркотици. Защото, лишени от икономиката си, какво друго им остава да правят, освен да ни продават наркотици? Ето как…
Алекс Джоунс - Да напомня, че точно агенти от ЦРУ - агенцията, отговаряща за националната сигурност и разполагаща при това с неограничена власт – бяха хванати да транспортират тази стока в страната!
Грег Паласт - Внимавай с терминологията – това се нарича “помощ за нашите съюзници”.
Алектс Джоунс - Направо е шокиращо. И така, какво имаме ние тук? Ритни целия свят в пропастта, изгърми икономиките на отделните страни-жертви, а после изкупувай остатъците за центове. Какво съдържа Част 4 от плана на двойката Международен валутен фонд/Световна банка?
Грег Паласт - Част 4 предвижда силово отнемане на власта от действащото правителство. Част 4 може да се обозначи като “Преврат”. Това е една от големите им тайни, която държат да остане на тъмно. В момента разравям точно това във Венецуела. Току-що говорих по телефона с президента на тази страна.
Алекс Джоунс - И след преврата те поставят начело на страната тяхно собствено корпоративно правителство.
Грег Паласт - Хайде да преповторим станалото във Венецуела. Насреща си имаме законно избран президент на страната. Какво правят хората на Международния валутен фонд? Слушай внимателно - информират ни, че ако този същият президент бъде отстранен, то те ще предоставят пълна поддръжка на някакво т.н. преходно правителство. Те не твърдят, че ще се намесят политически – те само ни информират, че ще подкрепят някакво преходно правителство. Подтекстът на тези изявления е - “Ние ще платим за преврата, ако военните го извършат, разчиствайки настоящия президент на Венецуела, защото той се осмели да каже “Не!” на Международния валутен фонд.” А той наистина им каза да си прибират багажа. Онези му представиха условията си и запяха известната си вече песен - “Ти трябва да направиш това, това и това.” А той им отговори - “Няма да правя нищо такова, а ще направя следното - ще удвоя налозите върху петролните корпорации, защото ние си имаме достатъчно петрол във Венецуела. И тогава ще имам на разположение парите, от които се нуждая за социалните програми и нуждите на правителството. И ние ще станем богата страна с богат народ!” Веднага щом се съвзеха от шока, те се заловиха да забъркват кашата с военните и аз си казах - ”Президентът на Венецуела ще бъде или изритан от поста си, или застрелян през следващите три месеца. Те няма да допуснат да повишава налозите на петролните им корпорации!”
Алекс Джоунс - Грег Паласт, тук изскача един проблем – спомена го още в началото. Те вече са на път да изгребат де що има ценно по света, започват да изгладняват все повече и да обръщат поглед към Щатите. От всички доказателства, които видях, следва, че “Енрон” е била една фалшива фасада, чрез която са източвали активи и са прехвърляли ограбеното в други, транснационални корпорации. После пукват празния балон, наречен “Енрон”, и налапват в допълнение и пенсионните фондове на служителите си. Сега ден и нощ неуморно ни плашат с тероризъм. “Откажете се от правата си, иначе терористите ще разплачат дете в майка!” Буш изолира Конгреса и някои други, за които се предполага, че се изкачват успешно в йерархията, за да предпази тайното правителство от шоков удар. “Вашингтон пост” вече обяви - “Конгресът не е информиран за наличие на правителство в сянка.” Говорителят на Камарата също не знае нищо. Това ми изглежда като преврат. Държа да назовавам нещата с истинските им имена. Не говорим ли ясно и разбрано по този въпрос сега, онези лакоми чудовища ще си свършат пъкленото дело.
Грег Паласт - Силно ме натъжава едно нещо. Пускам тази история в главната официална британска медия - все още съм в БиБиСи независимо от лорд Уейкхам, който определено не ме иска там. Въпреки това работя и в главния британски всекидневник, равностоен на “Ню Йорк Таймс” тук, и съумяваме да изнесем информацията. Много съжалявам, че тук, в Щатите, се налага да се осланяме на алтернативна преса, алтернативна радиомрежа и прочие от този вид, за да изнесем публично информация от обществено значение.
Тази информация трябва да стигне до всеки гражданин на Щатите. В края на краищата, става въпрос за нашето правителство.

А кой е най-големият спонсор на Клинтън?… ПРАВИЛНО! … УОЛУЪРТ с база в Арканзас….
…И така, срещу нас е изправен един лош актьорски състав, разиграващ трагикомедията “Добро ченге. Лошо ченге.”, притискайки ни като в менгеме по средата, изсмуквайки живота ни…
Както обичаше да казва Робер Пелетие - “СЕГА има МНОГО ПО-ГОЛЯМА причина за революция, отколкото през 1776 година!”

omda.bg / Бг Таймс

"Сговор на глупци" - Джин Кенеди Тул !

Сговор на глупци

Автор: Тул, Джон Кенеди

твърди корици, с обложка, много добро състояние

431 стр.
Превод Вениамин Младенов

изд. "Народна култура", София, 1989 г.

Джин Кенеди Тул ("Сговор на глупци"- единствената му книга) се самоубива след написването й, едва 31-годишен. Съсипаната от скръб майка тръгва да предлага ръкописа, който дори не е написан на машина, докато най-накрая едно издателство го приема и после романът става бестселър до ден-днешен. Джон Кенеди Тул се самоубива през 1969 година, откриват го като гений през 80-тте. Получава Пулицър посмътрно. Невероятно е как еднин толкова нещастен чвек е написал книга, която ви кара да се смеете със сълзи.

Майка му успява да намери още един ръкопис, писан когато е едва 15-годишен. Годината преди да се самоубие Тул изчезва и за близки, и за приятели, показвайка наченки на параноя, вероятно тогава е унищожил всичко, което е бил написал след "Сговор на глупци"-един истински шедьовър ! Жалко e, че въпреки голямата си привързаност към сина, майката не е успяла да го опази.

bez_vazelin.net / Бг таймс

>>>

Джон Кенеди Туул- Сговор на глупци

user posted image

Припомних си дискусията от един друг форум, за да препоръчам една изключително интересна книга.
"Сговор на глупци"- е единствената му книга, тъй като авторът се самоубива след написването й, едва 31-годишен. Майка му предлага ръкописа, който дори не е написан на машина, докато най-накрая едно издателство го приема и после романът става бестселър до ден-днешен. Джон Кенеди Тул се самоубива през 1969 година, откриват го като гений през 80-тте. Получава Пулицър посмътрно.
"Сговор на глупци" за пънкарите е като Библията за ревностния християнин. Романът излиза през 1989 г, 11 год след смъртта на автора, благодарение на усилията на писателя Уокър Пърси. Обявена е за един от култовите романи на XX век. Авторът прави дисекция на американското общество от края на 50-те - началото от 60-те години. Главният герой е свърх странен, малко напомня Карлсон, който живее на покрива, малко напомня Ницше, който презира "човека" (ежедневния еснаф, казано другояче), малко напомня нещо, което сте чели досега.
Заглавието е взето от една епиграма на Джонатан Суифт: "Когато на света се появи истински гений, ще го познаете по това, че всички глупаци влизат в сговор срещу него".
Историята се развива в Ню Орлийнз в началото на 60-те. Главният герой е Игнациус Дж. Райли, интелигентен лентяй, който на 30 год продължава да живее с майка си. Тъй като обстоятелствата го принуждават да започне работа, той тръгва на поход за нея, през който попада в множество ситуации с колоритните обитатели на френския квартал. Игнациус наподобява съвременен Дон Кихот- ексцентричен, изобретателен идеалист, чието въображение граничи с лъжата. Той презира модерността, особено поп културата. Това се превръща в обсебеност, което предизвиква всевъзможни гротескни ситуации.

Романът, като всяко гениаллно произведение, не може да бъде приет еднозначни. Някои биха се смяли през сълзи, други биха го определили като скучен и муден, трети биха го приели за еталон на поведение. Аз лично трудно го приех. Започвах го 3 пъти, докато накрая го прочетох.
Това е книга, за която трябва определено да си пораснал- и възрастово, и литературно.

sh_tyrkel.eu / Бг Таймс

вторник, 1 декември 2009 г.

Излиза "Магът" - биография на Паулу Коелю !

Излиза "Магът" - биография на Паулу Коелю !

© Снимка: издателство "..."

На 7.12. на книжния пазар ще се появи "МАГЪТ" - биография на Паулу Коелю от Фернандо Морайс. Морайс е сред най-известните журналисти в Бразилия. В продължение на три години той проучва живота на Коелю, за да напише тази сензационна биография.
Книгите на Паулу Коелю – алхимикът на думите – са променили съдбите на милиони хора по света. Биографията му – изненадваща, откровена и пълна със скандални разкрития – предлага на читателите възможността да се запознаят с истинския човек, скрит зад магията на словото. "Имам огромно желание да се върна към миналото си. Но да го гледам не с моите очи, а с очите на някой, който е имал достъп до моите дневници, до приятелите ми, до враговете ми, до всички хора, които бяха част от живота ми. Споделих с Фернандо неща, които не съм казвал на никого… дори на самия себе си", казва Коелю повод излизането на биографията.

/Я.Б./

бнр / Бг Таймс

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Отиде си един от най-добрите сръбски писатели !


Отиде си един от най-добрите сръбски писатели !

Сръбският поет, писател, преводач и историк на сръбската литература Милорад Павич почина на 80-годишна възраст, предаде РТС, цитирана от агенция “Фокус” . Особено популярен е с произведенията „Лунен камък“, “Желязна завеса“,„Нови белградски разкази“ и романът -лексикон в 100 000 думи “Хазарски речник”, който е издаван и у нас.

Павич владееше руски, немски и френски език и е преводач на Байрон и Пушкин. Член е на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура. Номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература.

Павич е роден на 15 октомври 1929 г. в Белград. През 1949-1953 г. е учил във философския факултет на Белградския университет, а по-късно получава степен доктор на философските науки в областта на литературата в Загребския университет. През февруари 2006 г., Павич е удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

всеки ден,понеделник, 30 ноември 2009 / Бг Таймс

НЯКОГА, в ‘89а

НЯКОГА, в ‘89а

Интервюта на журналистката от радио „Свободна Европа”
Румяна Узунова

Издадени от
Фондация "Д-р Желю Желев"


>>>

Стенограма на Кръглата масаДокладът на Ран и ЪтПредизборна платформа на СДС (1990) Публикации

Изгореното списание






Румяна Узунова

(18.4.1936 – 16.9.1995)

Биографична справка

ПРЕДГОВОР

Звездните мигове на Румяна Узунова

Част първа: ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ

Част втора. СИСТЕМАТА СРЕЩУ ГРАЖДАНИТЕ

Глава І. Медиите като оръдие на Системата

Част втора: Системата срещу гражданите

Глава ІІ. Властите, независимите сдружения и проблемите с регистрацията им

Част втора: Системата срещу гражданите

Глава ІІІ. Насилието

Част втора: Системата срещу гражданите

Глава ІV. Отпорът на гражданите

Част трета: „ГОРЕЩОТО” ЛЯТО на `89а

Част четвърта: НАСИЛИЕТО КАТО ОТКАЗ ОТ ДИАЛОГ

Част пета: НАЧАЛОТО НА КРАЯ – след 10 ноември

Част шеста: ЧОВЕКЪТ СРЕЩУ СИСТЕМАТА – политическите жестове на Марлена Ливиу

За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година

Съкращения и означения

Съдържание

Страхливецът и звярът - Баръш Мюстеджапльоглу !

ЛЕГЕНДИ ОТ ПЕРГ

Страхливецът и звярът

Баръш Мюстеджапльоглу

Баръш Мюстеджапльоглу е роден през 1977, завършва строително инженерство. Още ученик започва да публикува разкази в литературни списания. Като студент проучва методите на ислямските мисионери, което дава материал за романа „Шакирд” и публикации в популярния всекидневник „Акшам”. Следва полицейският роман „Братска кръв” върху историите на бездомни деца и престъпните организации, които се възползват от тях. През 2009 излиза последната му засега книга „Една мечта, по-красива от действителността”, където писателят дръзва да опише тюрките шамани през ХIV век и да направи паралел със съвременното изкуство. Фентъзи поредицата „Легенди от Перг” започва през 2002 с романа „Страхливецът и звярът”. Следват „Тайната на Мердеран”, „Страната блато”, „Азбуката на боговете”. „Страхливецът и звярът” е първият фентъзи роман, издаден в Турция от турски автор, а писателят е обявен за основоположник на турското фентъзи. Поредицата „Легенди от Перг” ще бъде представена на българските читатели от издателство „Арка”.

Един ден Асхерта дойде при него в много по-добро настроение от когато и да било и погледът му излъчваше страст.

– Ставай, Пазачо на Асхерта, чака те нова задача!

Леофолд притеснено се изправи.

Отдавна копнея за вкуса на една храна и точно сега се появи подходяща възможност. Подушвам аромата на крехки месца, които си играят пред входа на тунела.

Вдигна лице към тавана и подуши. От погледа му ставаше ясно, че изгаря от желание.

– Искам да ги уловиш за мен. Побързай, за да не се отдалечат.

Леофолд наведе глава. Асхерта вече освобождаваше дебелото въже и той отиде под капака на тавана, отвори го, с един скок взе разстоянието от три метра и излезе отгоре. Чу как след него капакът се затвори. Вървеше към изхода на тунела и се чудеше каква ли може да е храната. Беше се постарал господарят му да опита вкуса на почти всички видове месо от гората. Един път, понеже много му се ядеше, му хвана дори огромна Гейфорска мечка. Фактът, че лесно бе успял да се справи с гигантската мечка, която само с едната си лапа можеше да повали дузина хора, стана повод леко да се възгордее. Веднага след това обаче осъзна в какъв звяр се е превърнал и отново потъна в скръб. Стигна до входа на тунела и замръзна от ужас. Беше съзрял крехките месца на тези, които си играеха наблизо. Гонеха се, побутваха се, смееха се: три изключително симпатични момченца, нищо друго! Кръвта във вените му кипна. Страстта на Асхерта го караше да ловува, но не можеше да го направи. За Бога, не можеше да убие невинните дечица. В него сякаш щеше да изригне вулкан. Падна на колене и заби лапи в пръстта. Страху-ваше се, че ще изгуби контрол и ще нападне дечицата. Болката можеше да го убие, но нямаше да нарани децата. Тялото му все едно се бе разполовило: краката го теглеха напред, а лапите, заровени в пръстта, се опитваха да го задържат на
място.

Изведнъж започна да вие. Момченцата чуха ужасяващия вой и погледнаха към него, настръхнали от страх. При вида на невиждано грозното чудовище се ужа-
сиха, закрещяха и панически се разбягаха. Скоро децата изчезнаха от полезрението му, отдалечиха се достатъчно, та Асхерта вече да не може да ги усети с обонянието си, и мигом болката утихна. Изтощен, Леофолд се строполи на една страна. Няколко минути лежа, без да мръдне. Скоро кръвта му отново забушува и къде пълзешком, къде с влачене се върна обратно. Капакът, върху който стоеше, се отвори и той се стовари долу като чувал с картофи.

Асхерта го очакваше, но щом видя, че се връща с празни лапи, гневно се разкрещя:

– Ах, ти, мръсно псе! Къде ми е храната? Как така ми идваш с празни лапи?

Леофолд се просна на земята и безпомощно изпъшка:

–Те бяха само някакви дечица. Не можах да ги убия.

Асхерта се разпищя, както никога досега, и го заудря по лицето с ръчичките си. Леофолд се побъркваше, защото не съумяваше не само да надвие неговата кръв в себе си, но и да навреди на създанието, което само с един удар можеше да разполови.

– Ах, ти, глупако! Изменник такъв! Как смееш да се противопоставяш на господаря си? Ти ми принадлежиш! Ти си мой!

Изведнъж Асхерта спря. Пое въздух през носа си и замърмори:

– Грешката е в мен... Трябваше да си избера за пазач безпомощен човек. Трябваше да предпочета един пром. И този се оказа слаб като предишния... Повече няма да повтарям тази грешка!

Леофолд се обърка от чутото. Леко се посъвзе и с любопитство попита:

– Предишният ли? И друг ли е имало преди мен?

Асхерта се разкиска:

– Друг ли? Ти какво си мислиш, нещастнико? Десетки имаше. Аз съм на четиристотин и трийсет години!

Изумлението в погледа на Леофолд му достави удоволствие. Засмя се и продължи:

– Този преди теб беше най-откаченият. Ама бе някак по-верен. Избрах си го веднага след като се нанесох в този тунел. Само на един лов беше успял да хване за мен цели трима човека. Бе изпуснал едно момченце, но нищо. Беше далеч по-добър пазач от теб!

Изведнъж Леофолд осъзна всичко. Накрая съумя да съзре истината през замъг-леното си, заради всичко, което му се бе случило, съзнание. Пазачът преди него бе най-добрият му приятел, не друг, а самият Грисол. Затова в онзи ден се отърва жив и здрав. Скъпата му майка, баща му и вуйчо му обаче бяха изядени от това отвратително създание и никой не беше успял да открие дори следа от тях.

Асхерта не забеляза как изражението на лицето на Леофолд се промени и бавно се изправи. Самодоволно засмян, продължи да говори:

– За съжаление след този лов той напълно загуби разсъдъка си. Непрекъснато удряше главата си в стените и така се погуби сам. Ако беше жив, никога нямаше да съм принуден да се примиря с нещастник като теб. И все пак е по-добре от нищо. В годините, през които бях сам, не можех да ям нищо освен мишки...

Изведнъж видя Леофолд да стърчи пред него и се стресна. Не бе разбрал какво става, но погледът на слугата съвсем не му харесваше:

– Ах, ти! Как се осмеляваш да ме гледаш така! Отдръпни се, назад! Мръсно псе...

Усети как острата лапа на Леофолд се забива в корема му...

– Предаде ме... – изстена той. С всяка дума, гласът му отслабваше все повече и повече. – Но и ти ще умреш... Моята кръв в твоите вените ще отмъсти за мен... Ще те изгаря ден след ден... Ще дойде ден, в който ти ще се превърнеш в дявол... Убиеш ли всички около теб, ще убиеш и сам себе си...

Леофолд не помръдна от мястото си до последния дъх на Асхерта. Изживя цялото удоволствие от смъртта на звяра, който му бе отнел всичко, което притежаваше. После отвори капака и с един скок излезе навън. Напускаше тунела, в който дълго бе пленник, и дори не се обърна назад да го погледне. Загърна се с широката покривка за пикник, останала от децата, които беше уплашил и разпищял, и се изгуби в гората.

Пазачът на Асхерта беше свободен.

Превод от турски
Алина КАРАХАНОВА

ЛИК / Бг Таймс

Net Jazz Radio Bg Times

Net Jazz Radio Bg Times
Online from USA - 24 / 7