Далавери на шефовете на "Слънчев бряг" !

Шефове на "Слънчев бряг" изтъргували мостиците за скрап !

Изграждането на подобен кей струва около 300 000 лева !

Ръководството на "Слънчев бряг" АД е продало тайно три от мостиците в курорта, въпреки забрана от страна на Агенцията за приватизация.

За да стане сделката факт, "Слънчев бряг" АД решава да бракува съоръженията и така заобикаляйки закона успява да ги изтъргува.

Това констатираха бургаски депутати, които написаха гневно писмо до министър Трайчо Трайков с молба за становище по въпроса.

Трите кея пред хотелите "Бургас", "Глобус" и "Виктория", са построени през 1968 година и повече от 40 години не са отделени никакви средства за сериозни технически подобрения, нито ремонти.

Мостиците са продадени за жълти стотинки на хората, които е трябвало да ги стопанисват, твърдят в писмото си депутатите.

В момента изграждането на едно такова съоръжение струва около 300 000 лева.
д.бг

Най-интересния и най-важен литературен глас на България !

Малко сутрешно престъпление !

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Георги Господинов

Наричат го най-интересния и най-важен литературен глас на България - става дума за Георги Господинов, който вече е на германския книжен пазар с най-новата си стихосбирка. Името й е "Малко сутрешно престъпление".

2010 година започна успешно за българския поет и писател Георги Господинов. В излязлата в САЩ антология "Най-добрата европейска проза за 2010" е включен и писаният в Берлин разказ на Георги Господинов "И всичко стана луна". Тази събота в София ще се разбере дали пиесата му "Апокалипсисът идва в шест вечерта", създадена също в Берлин, ще спечели наградата "Икар" на българския театър. Не случайно в Берлин беше представена и най-новата му стихосбирка на немски език - "Малко сутрешно престъпление", дело на издателство "Дрошл".

Събирачът на антиподи

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Най-новата стихосбирка на Г. Господинов - вече на пазара

В нея са включени както стихове, публикувани от 1992 година насам, така и нови произведения, непознати дори на българската публика. Някои от тях са писани също по време на едногодишния престой на българския поет в известния Литературен колоквиум в Берлин. "Удоволствие доставя ефектът на изненанадата, поетиката на всекидневието, станала рядкост в рефлектиращата "аз"-лирика на нашите географски ширини", написа германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" по повод новата стихосбирка на Георги Господинов.

Тези хвалебствия не правят изключение от общия тон, с който се посрещат произведенията на българския писател в Германия. Наричат го не само най-интересния, но и най-важния литературен глас на България заради многобройните му преведени на немски език стихове, както и, разбира се, заради книгата му "Естествен роман". Германската критика е впечатлена от способността му да събира антиподи като обикновено и абсурдно, реално и мечтано, тъга и ирония:

"Много е хубаво, че тази тъга и ирония могат да говорят и на чуждото ухо. Детството, което е неизчерпаема батерия и мастилница, от която човек винага може да черпи, спомените от тогава - това са неща, които ми дават образи, най-вече. А детството няма националност" - така Георги Господинов обяснява успеха на лириката си в Германия. В същото време един от характерните моменти в нея - сгъстената до няколко думи мъдрост на всекидневието - предизвиква таланта на преводачите, в случая Александер Зитцман, Уве Колбе и Валерия Егер.

Трудният език на нашите истории

Георги Господинов признава: "Трябва да кажа, че не са никак лесни за преводи тези стихове, защото имат много отпратки, алюзии... Едно от нещата, които затрудняват, е може би това да се предаде езика, в който са утаени нашите истории, историята на мястото, откъдето идваме."

"Малко сутрешно престъпление" се нарича кратката творба, дала името на най-новата стихосбирка на Георги Господинов на немски език. Това е историята на стъпкания по грешка охлюв, на малкия, непризнат и точно затова измъчващ ни грях на всекидневието...

Автор: Маринела Липчева, Редактор: Бистра Узунова

Радио "Дойче веле" / Books Bg Times

Панаирът на книгата в Париж !

Панаирът на книгата в Париж - грандиозен форум в чест на световната литература!

Автор: Юлия Талева - кор. на БНР в Париж

В Париж се открива 30-тият международен панаир на книгата с участието на 90 автора от четирите континента.

Юбилейният международен салон на книгата в Париж а замислен като грандиозен форум в чест на световната литература. Обширното пространство на панаирния парк "Порт дьо Версай" е изпълнено от павилионите на над 1200 участници, свързани със световното литературно творчество и книжния пазар. Вместо традиционната държава - гост на панаира за юбилейната година са поканени 90 поети и писатели от Франция и чужбина.

Посетителите могат да се срещнат с Умберто Еко, Бернардо Карвальо, Пол Остер, Имре Кертес и бележити творци от Белгия, Иран, Швеция, Алжир, Турция и други страни. В централния павилион гостуващите автори ще очертаят в дискусии помежду си и с публиката литературната и интелектуална динамика на съвременността.

Програмата е наситена със спектакли, конференции и тематични срещи. Специално внимание е отделено на младите посетители, които ще получават като подарък чекове за книги. А онези, които се потънали изцяло в света на електрониката, ще се радват на японския гигант "Нинтендо", който представя най-новия си продукт - конзолата "Сто класически книги".

бнр / Books Bg Times

"Алексей и Бойко. Моята истина " - Кристина Патрашкова !

Алексей и Бойко. Моята истина

Автор:
Кристина Патрашкова
Издател:
Millenium

:::

България Таймс:Топ Новините-информационен уеб сайт

• Bulgaria Times:The Top News-Website Information

В навечерието на големия християнски празник Великден София е домакин на изложба,посветена на Библията !

Библията – една от най-скъпо продаваните книга в света !

Автор: Румяна Цветкова

© Снимка: Румяна Цветкова

Копие на пресата на Гутенберг, изработено по оригиналния чертеж, на която е отпечатана първата Библия през 1456 г.

В навечерието на големия християнски празник Великден София е домакин на изложба, посветена на Библията, превърнала се в основа на християнската вяра и етика. От 14 до 21 март 2010 г. в НДК столичани и гостите на града имат възможност да се запознаят с историята за възникването на Книгата на книгите от древните ръкописи до книгопечатането и съвременните високи технологии. В 10 информационни табла и витрини са изложени различни експонати като копия на археологически паметници, стари свитъци и папируси, потвърждаващи истинността на събитията, описани в нея. По-любознателните могат да научат интересни факти като този, че Библията носи името на финикийския пристанищен град Библос, и първоначално в значението й се е влагало понятието „сборник от документи”. Любопитно е още, че Библията е първата отпечата книга в света. Тя е също сред най-скъпо продаваните и най-често превеждани книги. До 2007 г. части от нея са били преведени на над 2400 езика.

Сред по-интересните експонати, които могат да бъдат видени, е най-малката Библия в света, която е на микрофилм и може да се чете само под микроскоп и да се прожектира на екран. Най-малката печатна книга съдържа молитвата „Отче наш”, преведена на 7 езика. Тя е също сред експонатите в изложбата. Вниманието привлича и малка водоустойчива Библия, която е била тайно разпространявана в цистерни с вода в бившия Съветски съюз. Специално място е отредено и на копие на пресата на Йоханес Гутенберг, на която през 1456 г. е отпечата първата Библия. Копието е изработено от русенски майстор дърводелец по оригиналния чертеж на Гутенберг, който е запазен. Пресата е действаща и всеки посетител на изложбата може да си вземе за спомен стих от 119 Псалм, отпечатан на нея.

Свитък от Тората върху пергамент, оригинален ръкопис от 1800 г.

„Самият Гутенберг отпечатва 180 броя библии, но тогава процесът за отпечатване е бил много скъп и е известно, че това е струвало 160 годишни работни заплати на среден работник в Германия – разказва Михаил Михайлов, който изпълнява ролята на печатар на пресата по време на изложбата. - Освен това Гутенберг не е отпечатвал главните букви на изреченията и на отделните глави, а са били оставяни, за да се изрисуват на ръка и това още повече е оскъпявало процедурата. От Гутенберговите библии до ден днешен има запазени 48 броя. Повечето от тях се намират в музеи в Германия. През 1987 г. една от тях е продадена на търг за около 5 милиона евро, с което се превръща в най-скъпата книга в света по това време.”

На изложбата могат да се видят също библии на 50 езика, по-екзотичните сред които са езикът на ескимосите, брайловото писмо, също арабски, еврейски, турски. В колекцията е и модел на скинията от Стария Завет в мащаб 1:25, както и макет на Ноевия ковчег в мащаб 1:100. Специално място е отредено и на историята на Библията, свързана с разпространението й по българските земи.

Миниатюрна "джобна Библия".

„Библията в България е книгата, която е станала основанието за написването на славяно-българската писменост – разказва Лъчезар Манчев, съорганизатор на изложбата. - Солунските братя Кирил и Методий, изучавайки бита на славяните, установяват, че този народ няма в ръката си Библията, която Кирил Философ много внимателно изучавал в цариградската Магнаурска школа. Той искал славяните да могат да я четат на своя език и по тази причина с брат си Методий създават първата славянобългарска писменост. Първата книга, преведена на славянобългарски език, е Библията. Причината да започне създаването на ученици, знаещи да пишат на славянобългарски език, е възможността за преписване на Библията и разпространяването й в местата, където живеят славяни. Библията има исторически ефект върху славянството. Създава се писменост, която се разпространява във всички райони, където са живеели славяните. Това дава възможност на хората освен да прочетат Библията, да започнат да създават свое образование, наука и култура.”

Изложбата за Библията включва експонати от частната колекция на германеца Стефан Пилц, който живее в България от няколко години. Досега тя е обиколила почти всички немскоезични страни, а у нас е гостувала през миналата година в морската столица Варна и дунавския град Русе.

Снимки: Румяна Цветкова

бнр

В Лайпциг бе открит Панаирът на книгата,на който се представят над 2 хиляди издателства от 38 страни !

Панаирът на книгата бе открит в Лайпциг !

В Лайпциг бе открит Панаирът на книгата, на който се представят над 2 хиляди издателства от 38 страни. Един от тематичните акценти на тазгодишния форум е литературата на Балканите. На откриването бе връчена наградата за европейско разбирателство на унгарския историк и публицист Дьорд Далош, за книгите му за края на диктатурите в Източна Европа. В словото си той изтъкна необходимостта от подобряването на политическите системи в новите демокрации: "Когато си спомням за 1989 година, винаги се питам: Ако тогавашните слаби, полулегални нови партии бяха готови да седнат на кръглата маса дори с комунистическите си противници, за да улеснят прехода от диктатура към демокрация, какво им пречи сега, по подобен начин, да дадат ход на прехода от една лоша демокрация към нейните по-добри варианти."

Паралелно с Панаира на книгата се провежда и инициативата "Лайпциг чете". В литературните четения ще участват над 1500 автори, сред които и нобеловите лауреати за литература Херта Мюлер и Гюнтер Грас.

бнр

Спорният "Апостолов" скоро и в Македония !

Спорният "Апостолов" скоро и в Македония !

Get this widget | Track details | eSnips Social DNA

Спорният "Апостолов" скоро и в Македония !

"Отпечатъци",Бисерка Рачева !

Леко, вкусно и компетентно !

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Вече на книжния пазар

На българския книгопазар излезе новата книга на Бисерка Рачева "Отпечатъци", съвместна публикация на варненското издателство "Силуети" и българската редакция на Дойче Веле. Емануил А. Видински с впечатления от изданието:

Стилизирано око с тъмно-жълт ирис върху тъмен фон, в разширената зеница е загатнат контурът на отразен образ - така изглежда ефектната корица на книгата “Отпечатъци”, съвместно издание на българската редакция на Дойче Веле и издателство “Силуети”, художник Дима Каприева, автор Бисерка Рачева. Томчето с есета и критични бележки върху съвременна литература, изобразително изкуство и кино включва текстове от последните години, отчасти вече публикувани на уеб-страницата на Дойче Веле и в Електронно списание „LiterNet“, отчасти излизащи сега за пръв път.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Бисерка Рачева

Съблазнена от думите

Както четем в краткия анонс на задната корица, „Отпечатъци” отпечатват последните слабости на авторката. И наистина можем да говорим за слабостите на Бисерка Рачева към авторите и темите, които книгата й зачеква, - слабост в смисъла на предразположение, влечение, необходимост. Независимо дали става дума за Петер Хандке, Даниел Келман, Мартин Валзер, Илия Троянов или за някои от големите имена извън немскоезичния свят като Орхан Памук и Филип Рот, Рачева е от читателите, които не просто подхождат професионално към даден текст, но искат и да обичат този текст, да бъдат съблазнени и притеглени от него.

Четенето не е само работа, четенето е подбуда, увлечение и удоволствие. То е свят, ежедневие, начин на живот. В този смисъл статиите в книгата „Отпечатъци” предлагат един любовен, грижлив и проникновен прочит на авторите и творбите, за които отварят дума. Водена от любопитство (основният стимул на всеки страстен читател) и от необходимостта да прочете новата книга на един Филип Рот например, авторката открива неподозирани връзки с творчеството на други, наглед несхождащи си с него съвременни писатели. Находката на даден паралел й позволява, на свой ред, да проследи редица сродни магистрални теми в последните произведения на някои от най-емблематичните автори на днешното време (Перипетии на старостта и страстта) – или пък, пак в хоризонта на компаративния анализ, да предложи ключ към обяснението на литературни феномени като изненадващия бум на немскоезичната книга през последните години и трансформациите на романизираната биография (Пробив в познатото).

Без намусена сериозност

Биографията, мемоаристиката и митотворчеството явно също се числят към слабостите на Рачева - показват го прецизните й, аргументирани и елегантно написани текстове за Орхан Памук, Пер Олоф Енквист, Макс Фриш, Петер Хандке. Слабост, вече в по-тясното значение на думата, е, разбира се, също, че авторката само маркира интересни проблеми, без да се разпростира по-обстойно върху тях. Но очевидно това и не влиза в целите на книгата й. Нейните “Отпечатъци” са по-скоро целенасочен опит да приобщи читателя към литературата като мисловна подбуда и духовно приключение, да изостри вкуса и апетита му за този тип приключение. Струва ми се, че точно защото адресира критическия текст към по-широка публика, авторката старателно избягва да го натоварва със сложна терминология и построения. Същевременно обговаряйки даден предмет, успява лаконично, точно и понятно да въведе в същината на едно или друго по-сложно литературно понятие, без което самият предмет трудно може да се обясни. В статията за романа на Даниел Келман “Слава” например с интерес прочетох “що е метафикция и битува ли тя в литературата” - кратката дефиниция на авторката за иначе спорното и не много ясно понятие “метафикция” е предложена при това в забавна форма, с лека иронична закачка към “приумиците” на литературната теория.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: В "Отпечатъци" Б. Рачева анализира и оспорвания "Апостолов" на Левичаров

“Чрез своите интерпретации Рачева възбужда интуициите на образования човек, задава някакъв друг ракурс към литературния факт, гради негова алтернативна история. Текстовете й са издържани непременно в регистрите на високия професионализъм, но са поднесени с лекота, лежерно, без напрежение и разбира се, без намусена сериозност”, пише Георги Каприев за предишната й книга (Литературни пространства, 2003). Наблюдението приляга, мисля, и към сегашната. Сред най-ценните публикации в “Отпечатъци” за мен е студията Стая с макове, посветена на кореспонденцията между двама от най-големите поети на немския език: Ингеборг Бахман и Паул Целан. Не е подмината, между другото, и българската жилка в съвременната германска литература - сред текстовете откриваме и анализ на предизвикалата толкова противоречиви реакции с романа си “Апостолов” писателка с български корени Сибиле Левичаров.

За всеки, който е изкушен от литературата

Книгата не се ограничава само в света на високото писане или само на литературата като цяло. Любопитен акцент поставят наблюденията на авторката върху популярната култура - те се разпростират както върху разновидности на развлекателното четиво от рода на психодрамата, трилъра и кримката, така и върху нашумели филмови ленти като тази за музикалната звезда Боб Дилън или пък върху свързани с киното биографични портрети на емблематични филмови звезди като Том Круз.

Разнородните на пръв поглед статии за някои от последните романи на Т. Г. Бойл, Карлос Руис Сафон, Джон льо Каре, за бума на германската кримка или пък за онова, което киното предлага като все още съвременна форма на развлечение, представляват в цялост критичен оглед на популярната развлекателна култура като налагаща свои жанрови, стилистични и рецептивни доминанти част от културата на нашето време. Авторката поставя дискусионния въпрос за амбициите, претенциите и възможностите на тази култура, за нейните изменящи се стратегии и роля в епохата на дигиталната техника.

Яснота, аналитичност и увлекателност са сред качествата, които характеризират според мен стила на Бисерка Рачева. Книгата й е написана леко, вкусно и компетентно и може да задоволи любопитството на всеки, който е изкушен от литературата.

Автор: Емануил А. Видински, Редактор: Д. Попова-Витцел

Радио "Дойче веле"

"Сол по кожата",Беноа Грулт !

Ерос и "бяло злато" !

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Солта на земята

Във всички култури по света солта е много повече от само подправка. Тя е субстанция, свързана с духовното и има свое място в литературата. За поетичните следи на "бялото злато" разказва цюрихският германист Томас Щресле.

Любовният роман на Беноа Грулт "Сол по кожата"(1988) носи в оригинал заглавието "Les vaisseuax du coer". Във Франция той се е продал в 150 000 екземпляра, в немскоезичните страни - в над 3 милиона. Буквалният превод: "Съдовете на сърцето" изглежда се е сторил някак твърде хирургичен на издатели и преводачи - така се е стигнало до промененото заглавие "Сол по кожата", което вероятно е допринесло за сензационния успех на книгата. И как иначе - солта съвсем не е просто подправка. Тя е и идеално средство за изостряне на вкуса. Думата "сол" отваря древен космос от значения. В нея или по-скоро чрез нея изкристализират безброй усещания и идеи.

Символика и история

Психоаналитикът Ърнест Джоунс публикува през 1912 г. студия върху "Значението на солта в нравите и обичаите на народите". В нея той изброява качествата, които предопределят солта като "символично свръхценно" вещество: чистота, белота, неопетненост, неразрушимост, незаменеямост, острота, възбуждащ и пречистващ ефект. Още през 19 век са публикувани истории на солта, в по-ново време са излези цели шест, като се започне с "Une histoire du sel" (1982) от Жан-Франсоа Бержие. Те описват материалната страна на "бялото злато": добива на сол, използването й в готвенето и консервирането; обръщат внимание и на духовната страна: употребата на сол в религиозни ритуали и суеверни практики, символичният й смисъл в светите писания, старопечатните книги за народа и в реторическите художествени учения.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Упоменавана още в светите писания

Цюрихският германист Томас Щресле ни представя първата литературна история на солта. Разбира се, и той не пропуска да даде подробно описание на културно-историческия фон. Читателят научава много за религиозната символика, като се започне от Стария Завет, в който на две важни места се упоменават консервиращите качества на солта: веднъж в положителна светлина, в Мойсеевите книги и втори път, в отрицателна, когато се отваря дума за Лот и жена му, превърната в солен стълб. Със солта и символа на солта е свързана в християнската традиция също нерушимата общност. Евхаристийните угощения фигурират в Библията като "части от солта".

Знакът на съборената солница

Въз основа на "Тайната вечеря" Щресле показва как изкуството виртуозно използва семантиката и символиката на солта в духа на християнството. Юда е изобразен в платното на Леонардо по неконвенционален начин: като в злокобно предзнаменование, той събаря солницата на общата трапеза. Поясненията за западната теология и философия на солта съставят всъщност само рамката на книгата. Централно място в нея е отделено "солните залежища" в немската литература. Щресле ги представя калейдоскопично от епохата на барока (Гримелсхаузен) до съвременността (Грюнбайн).

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Субстанция и символ

Най-силно впечатляват интерпретациите, свързани с 20-то столетие. Щресле показва как редица автори като Валтер Бенямин, Паул Целан, Нели Закс, Гюнтер Айх, Петер Вайс свързват солта в различните й форми с паметта и общността. Солта на сълзите се превръща в лириката след 1945 година в медиум на паметта за Освиенцим. "Солта съхранява болката", пише Нели Закс. Поетиката на Целан търси "възвръщането на словото" чрез "соления поток" на сълзите - амбивалентна метафорика, която внушава както възможността за застиването, за горчивото опустошение, така и за рекристализацията, за образуването на нови, по-светли езикови зърна.

Еротичен стимул

Щресле разглежда темата за солта на сълзите в същата глава, в която се спира и на други съдържащи сол екскременти като потта и урината. Литературното въображение превръща тези екскременти на тялото в алюзия за разтварянето и втърдяването, за отдаването и самосъхранението. Както показва Щресле, "солта по кожата" е широко разпространен топос, който придава на свещената субстанция свойството да стимулира еротични фантазии.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Нели Закс: "Солта съхранява болката"

В последната част става дума за поемата на Дурс Грюнбайн "За снега или Декарт в Германия", публикувана през 2003 г. Тя съдържа едно малко странно описание: как философът Рене Декарт, който впрочем действително е автор на трактат за солта, уринира в снега и конфигурацията на жълтеникавите следи върху недокоснатата снежна покривка го изпълва с радост така, сякаш е сътворил изящно стихотворение. Струята урина като "перо, което чертае фигури върху снежната tabula rasa". Горещите кристалчета пробиват студената, мъртва кристална структура на снега - образ, който в миг превръща предците на модерната рационалност в предшественици на другия, нерационалния порядък на поезията.

dw /

Ханна,дъщеря на Блага Димитрова обвини Йордан Василев в изнасилване и побой !

Ханна / http://www.novinar.net.

Ханна - осиновената дъщеря на Блага Димитрова:

Кълна се в мама за това, което ми е направил Йордан !

12 март 2010

София,България

Пастрокът на Ханна и съпруг на Блага Димитрова Йордан Василев на премиерата на книгата на Кеворк Кевроркян "Кеврокян проговаря".

На 16 март, в 20.30 часа, във Френския културен институт ще бъде представен филмът “Децата на дружбата” с участието на осиновената дъщеря на Блага Димитрова - виетнамката Ханна Хоанг.

“Това е втората премиера на лентата, която разказва за дружбата между народите и за живота на осиновената Ханна и приетото от Иван Гарелов ливанче Ахмед”, обясни за БЛИЦ Ханна.

По думите й на втората премиера ще бъде представен диск с песни на Блага Димитрова, както и разкази и откъси от автобиографичната книга на Ханна – “Мащеха е моята звезда”.

В нея Ханна обвини публично пастрока си и съпруг на Блага Димитрова - Йордан Василев, в изнасилване и побой.

Василев бе първият главен редактор на в. “Демокрация” и депутат от Великото и 36-о НС.

След като Блага Димитрова стана вицепрезидент на Желю Желев, Василев си подаде оставката като син депутат и оттогава се занимава само с литература.

Къде живеете?

- В момента съм в Париж.

Тук снимахме и “Децата на дружбата”.

Поканихте ли Йордан Василев на премиерата на “Децата на дружбата”?

- Чрез режисьора съм му пратила покана, но той не дойде вчера.

Не очаквам и на втората премиера да дойде.

Всъщност нищо не очаквам от него.

Аз го помолих, тъй като е наследник на Блага Димитрова, а текстовете й са писани специално за мен, да ми ги даде.

Той обаче не поиска пари и затова е подписал декларация, че ми ги дава само за 5 години.

А минимумът за авторски права се дават за минимум 10 години.

Аз съм продуцентът на новия диск, събрала съм пари и съм представила декларацията за право на ползване на текстовете на Блага Димитрова в Министерството на културата, толкова труд съм хвърлила по него, а след 5 години пак трябва да му се моля като наследник.

А тези нейни песни са писани специално за мен.

А аз съм събрала пари, предполагам знаете колко струва един диск.

След 5 години няма да можете да публикуването на текстовете на Блага Димитрова, няма ли да си потърсите правата по съдебен ред?

- Още не съм наясно с това.

Поддържате ли още същите обвинения спрямо Василев?

- Аз никого не обвинявам.

Всеки трябва да следи за постъпките си.

Аз съм писала за моя живот за мама и за семейството ми във Виетнам.

Каквото е трябвало да напиша в автобиографичната си книга, съм го написала.

Сега всеки да си прави сам заключенията.

Аз знам, че съм казала истината за това какво е правил Йордан и съм се заклела в мама (истинската й майка, която живее във Виетнам, бел. ред.).

Скоро се чухме с нея и да чукам дърво много е добре.

Кой ще направи такава клетва?

Какви чувства изпитвате към Йордан?

- Нищо не чувствам към него.

Толкова години живеех при Блага, по документи обаче не съм наследник на текстовете й.

Когато почина Йордан заяви, че не мога да претендирам за права, защото нямам документи за осиновяване и следователно не мога да претендирам за нищо друго.

Добре, че не ми поиска пари, даде ми да издам само 9 песнички.

Ако беше поискал, щеше да стане съвсем друго нещо, щях да се върна от Франция и да разкажа всичко.

Няма да е никакъв добре за него.

След 5 години ще му се помоля пак да ми даде правата.

Ако направя композиция на някой текст, пак трябва да му се моля, не че ще го направя.

Не искам да му се моля повече, но така е по документи и нищо не мога да направя.

Ханна - Блага:http://elenak.blog.bg.
/БЛИЦ